Category: microsoft

Среща на потребителските групи 2011, Банско

Среща на потребителските групи 2011, Банско

imageТози уикенд се състоя срещата на българските потребителските групи на Майкрософт. Едно събитие, началото на което беше поставено миналата година, когато съвсем от нищото с Тишо и Маги решихме “абе защо да не направим оффсайт среща на потребителските групи?” Тогава срещта беше страхотен успех (по мое скромно мнение). И поради това колегите от Майкрософт решиха да повторят тази година.

Миналата година бяхме на Катарино Спа. Тази година – в хотел “Св.Иван Рилски” в Банско. Не че в Катарино ни беше зле миналата година, просто организаторите явно решиха да заложат и на разнообразието.

Много неща се промениха от миналата година. Нито аз, нито Маги вече сме в Майкрософт, но ентусиазмът за това събитие остана. Аз чаках с нетърпение потвърждението на моята регистрация, сигурен съм че и всички, които са заявили регистрация също са тръпнали дали ще бъдат одобрени. Тъй като събитието е безплатно, винаги има много желаещи, а бюджетът за съжаление е ограничен.

И поради това много се ядосах, когато колегите споделиха, че от 140 места минимум 15 човека не са се появили на събитието. Т.е., регистрирали са се, имали са късметът да бъдат потвърдени, и след това просто не са дошли. Не са се обадили предварително (за да може някой друг да заеме тяхното място), не им е пукало никак… нали не са плащали, те кво губят?

Затова и си говорихме, че за в бъдеще може би това събитие трябва да стане платено. Символично, но да има такса, която например да покрива нощувката и част от кетъринга. Примерно – 50-80 лв на човек. И така селекцията ще стане от само себе си, защото който пръв е платил, той получава гарантирано място. И когато платиш, тогава сто пъти ще се замислиш дали да се отнасяш така лекомислено към твоите собствени парички! А 50-80 лв е повече от нормален разход за такова събитие, който ще отсее и хората, които дойдоха, но дойдоха, за да си направят кефа в басейна, а не да участват в семинарната част. Тези хора вероятно не биха дошли, ако трябва да извадят парички. Но на безплатна софра, що не?

Въобще много мога да пиша, но ще спра до тук, че започнах да се паля! Надявам се само догодина да не се получава така, точно благодарение на нови регулационни механизми. Хубавото е, че и колегите малко или много са съгласни.

Иначе, тази година съдържанието надмина миналогодишното. Windows 8 Developer Preview беше това, на което аз обърнах специално внимание. И останах много доволен. Всички презентации, които гледах, бяха перфектни. Е, имаше малко технически затруднения при едната, но това са рисковете на живото предаване.

Емо ни показа най-важното от //Build. Стана страхотна дискусия.

Бранко продължи с по-дълбоко представяне на новото в METRO приложенията.

Марти накрая ни довърши с благините, които Visual Studio подготвя за нас в следващите си версии.

Казах ли колко много съм доволен? Получи се точно така, както очаквах: “жива” презентация, с дискусия и обмен на мнения. Със спор там, където се яви нужда, и с шеги там, където е още рано да се каже как ще стоят нещата след година, когато Windows 8 вече ще бъде между нас.

Дочу се слух (той витае от доста време), че се подготвя Market поддръжка и за България… дано! Предвид факта, че Apple отвориха iTunes за България, Майкрософт е длъжен да направи нещо. Или… алтернативите няма да ми харесат.

След семинарната част имаше т.нар. chalk talk, на който аз лично наблегнах на биричка и на сладки приказки с бившите колеги (но все още истински приятели). Поговорихме си за “живота от нещата”. Радвам се, че този път повечето новини бяха добри.

Вечерта се завихри див купон. Чак да не повярваш develpers какви неща могат да покажат на дансинга. Аз, естествено, бях себе си, но поне поиграх доволно много хоро. Аз също така пазих и поведение, защото все пак на другия ден трябваше да съм читав. Легнах си в 01:00, доколкото се чу, купонът е свръшил към 05:00. Няма да ви казвам как гледаха на сутринта някои от участниците Smile .

На другия ден всички поживо-поздраво си казахме “довиждане” и така до следващата година.

Аз лично много се надявам тов да се превръне в традиция, подобна на “Дни на Майкрософт”. Сигурен съм, че за истинските участници, за които събитието не беше само безплатна софра, също е било много полезно. Както презентациите, така и възможността да обменят мнения и контакти с колегите.

Благодаря много на Майкрософт за дадената възможност и за тези два дни. И до догодина!

Windows 8 DP Bug: Overwriting Credentials when in HomeGroup

Windows 8 DP Bug: Overwriting Credentials when in HomeGroup

Well, it’s been almost a week with Windows 8 Developer Preview. I installed it on a brand new, purchased just for this purpose, Dell Inspiron Duo netbook. As expected, installation was quick and easy. Network setup came up and then I made a call, which revealed this very interesting bug in the Developer Preview version.

Then I decided to join my machine in my HomeGroup. My HomeGroup consists of few workstations and my Windows Home Server 2011. WHS, of course, has most of the data.

Immediately after joining, I wanted to see the shares on my network. Obviously, that could not be done with my current, Windows 8 credentials, since they were with my Windows Passport (WHS does not recognize Windows Passport). I had to enter an additional credentials, but I could not see how, initially. In Win7, if a login fails, I was presented with a dialog, where I could put different credentials. For some reason (maybe even by design), Windows 8 did not show me such dialog, it directly popped “Access Denied” kind of message.

I asked in the Windows Developer Preview forums. And I got my answer there: the Credentials Manager seemed to be the key to my success. In the Credentials Manager I’d be able to put credentials on per-server base, which credentials later on will be used to access the specified server.

I put my correct credentials there, and retried. Nope. Does not work.

Then I dug a bit more. Tried other different things (verified once again that I do have access from Win7 machine). Still nothing. Finally it enlightened me. I restarted my explorer and somehow automagically the credentials worked and I was presented with the contents of the share. At that point the Credentials Manager looked like this:

Correct Credentials

I was glad. Then I restarted and… the problem came back. “Access Denied” kind of message, yuck!

I started the Credentials Manager and I was quite surprised to see this:

Credential after Login

As you can see, my previous credentials were replaced by the default HomeGroupUser$ system-wide share, which of course did not had access to that private share, available only for my user and not for my whole Home Group.

I fixed the credentials again, it worked. Then I logged out, logged in and… it again replaced the credentials.

So here is the bug title

When joined in Home Group, Windows 8 Developer Preview incorrectly replaces any custom credentials with the default, HomeGroupUser$ credentials.

Steps to repro

  • Windows Home Server 2011 might be a prerequisite, can’t confirm that at the moment, but the problem was found in a setup with Windows Home Server 2011.
  • Create share on the Home Server and set special permissions to that share. Disable access to anyone, but a custom Windows Home Server user.
  • On Windows Developer Preview, login using Windows Live based login
  • Using the Credentials Manager, set custom access privileges for that server/share combination.
  • Verify that the credentials are working
  • Log off, log on with the previous credentials
  • Try to access the same share. Access fails with “Access Denied” error message.
  • Open the Credentials Manager and verify what are the access credentials for the specified server/share. The access credentials are reset.

Workaround

    If the machine is disjoined from the Home Group, the bug cannot be reproduced.

    Conclusion

    The workaround is good for me at this point. I disjoined the machine from the Home Group and I’m cool. But if this bug confirms, it’s a must-fix. So far I’ll do the only thing I could: will report it. And then we’ll see.

    Prior publishing this, I tried to locate the official feedback page, so I can post the link there too. It seems there’s no such page right now, but I keep searching. If you know it, I’ll appreciate telling me.

Home Server 2011 and its Backup Madness: Complete and #epicfail so far

Home Server 2011 and its Backup Madness: Complete and #epicfail so far

imageI’ve used to be Developer Evangelist at Microsoft. It was not that long time ago. But even then I was getting quite mad, when I had to fight with the stupidity of crazy (and/or incompetent) people or decisions. Yes, it happens, it’s 90K+ employees, there’re some stupid there, and since most of the people there are quite smart, the stupid ones are easily noticeable. Their decisions – too! So about one of these decisions I’m about to rant today!

Recently I bought Windows Home Server 2011. This is Windows Server 2008 R2 based, fine tuned for home users server operating system, which comes with lots of goodness for everyone, who needs reliable server at home. WHS 2011 is a direct successor of Windows Home Server, which is Windows Server 2003 based.

I was eagerly waiting for this upgrade. My previous WHS, although running good enough, was quote old as technology. My friend Jivko, an old-timer-Microsoftee warned me that I might be having troubles with WHS 2011, but I was very devoted to upgrade. So I obtained Windows Home Server 2011. Unfortunately it does not sell in a box, so the only way to get it as software is either to break the license agreement (“buying” it from a company, which on the first place is not allowed to sell it in a box), or get it as a gift from someone. Fortunately, I have plenty of such “someones” who’d gladly gift me with it. Thank you, you special person, once again!

“Upgrade” of WHS actually does not exist. The only way to “upgrade” is to backup your precious data, install the OS, then copy back the data once you reconfigure the storage. Old WHS had “drive extender” service, which allowed you to plug any drive and use it as storage, but because Microsoft never succeeded to make Drive Extender bug free, we (I was “we” at that time) just decided to scrap the whole thing out of the WHS 2011. Another Crazy Decision (if you ask me), most probably coming as a result of mad discussions in a mad times. Of course, there’re some 3rd party options surfacing, but it’s not Microsoft, you know…

So I copied the data, reconfigured my storage (I had to configure a RAID0 array now), added a new drive to my server and installed WHS 2011. It installed like a charm (I told you, it’s WS 2008 R2 based setup, works great!). Then I copied the data, created my family members’ accounts and it was ready to go. The whole process forced my server to be offline for like 4 hours, and in total got 6 hours of my time (4 hours backup, setup and data restore, and 2 additional hours of management). Not bad, if you ask me! No hardware issues whatsoever, no weirdness, worked like it was supposed to work.

The new WHS 2011 console (called Launchpad) is much, much better, although they might have added an option to get rid of this sick “offline mode” popup message, when I have to login on  my laptop while at work. Come on, colleagues, we’re 2011, popup messages are soooo 2001-a (even today you can see a proof for that on any Apple iPhone Winking smile).

imageAbout a a month after the upgrade my special, super-duper-Western-Digital-3TB-USB-Hard-Drive finally arrived. I was one happy person, since now I’d be able to backup all my precious data on an external drive and be more secure from sudden disk failure. You know: it’s not a question will a disk fail, it’s a question of when it will fail! So my server backup was more than necessary, in order to secure all my home PCs backups and my server data too. The 3TB drive was great choice for keeping all my files, pictures and backups, so I was quite happy.

Alas! Someone (I suspect a PM!) at Microsoft failed me!

After I plugged the drive and configured my backup, all went smooth and nice. The first backup was scheduled for the night, so I left in the bed with the expectations that I’ll see everything OK on the morning.

Nope! Ain’t gonna happen! No candy for me!

On the morning (actually, on the 2nd morning after that, I forgot to check on the first one), I logged to my WHS 2011 box to find out that I had… 3 backup failed messages in my log. Backup Failed, Backup Failed and Backup Failed. This is straight from my Event Log:

The backup operation that started at ‘‎2011‎-‎XX-‎XXT15:10:45.877458300Z’ has failed with following error code ‘2155348010’ (One of the backup files could not be created.). Please review the event details for a solution, and then rerun the backup operation once the issue is resolved.

I started to dig around. I thought the drive is DOA. But no, the drive was alive and kicking, so that would not be it.

I kept searching… until I found it. It turns out that Microsoft, in our (I was still part of it at that time!) great wisdom, failed to create an OS, which is capable of backing up to drive, which has 4096 bytes per physical sector. And this precious USB drive is one of these, it’s 3TB capacity, after all, how can it squeeze it in 512 bytes per sector without being thicker than 17” automobile tire?

So I started to dig more. First I found KB article 2510009: Information about Microsoft support policy for large-sector drives in Windows. It led me to KB982018, an update that improves the compatibility of Windows 7 and Windows Server 2008 R2 with Advanced Format Disks, which was promising to fix the issues on my server. Alas, the update was already installed, so it seemed my case is in the “Known compatibility issues” part of the KB 2510009:

If you are using a logical sector drive of a size other than 512 bytes, Windows system image backup and restore operations may fail, and you receive the following error message:

One of the backup files could not be created.
Details: The request could not be performed because of an I/O device error.

Error code: 0x8078002A

At least from the updates I was able to find my hard drive capabilities (not that it helped):

C:\Users\XXXXXXX>fsutil fsinfo ntfsinfo F:
NTFS Volume Serial Number : 0x9220d6de20d6c7fd
Version : 3.1
Number Sectors : 0x000000002ba95fff
Total Clusters : 0x000000002ba95fff
Free Clusters : 0x000000002b00fd8f
Total Reserved : 0x0000000000000000
Bytes Per Sector : 4096
Bytes Per Physical Sector : 4096
Bytes Per Cluster : 4096
Bytes Per FileRecord Segment : 4096
Clusters Per FileRecord Segment : 1
Mft Valid Data Length : 0x0000000000100000
Mft Start Lcn : 0x00000000000c0000
Mft2 Start Lcn : 0x0000000000000002
Mft Zone Start : 0x00000000000c0000
Mft Zone End : 0x00000000000cc820
RM Identifier: 0621AB62-D248-11E0-96F1-00155870BD33

The yellowish part is the one, which screwed me up. Also the BPS value should not be 4096, but WHS 2011 does not allow (or at least I found no way to make it) to change that, when you’re setting up disk backup. If you’re really eager on the low-level stuff, you can review the MSDN article “512-byte Emulation (512e) Disk Compatibility Update”. I’m technical myself, but I had no nerve to read it thoroughly. WDK stuff, yuck! I need no reasons why this is not implemented like in other OSes, I need the fucking drive working, alright?

And that concludes it. So far (approximately two months after the upgrade) I still have not had a way to make successful backup. In my to-do list I have the following:

…and my options end here.

I’m still quite pissed off, and I beg all my colleagues at the Big Brother to excuse my frustration. But I had to take it out of my system. I have not yet asked the best Windows Server expert I know, since I had no way to get in touch with him, but I doubt he’ll be able to help me fix this issue. By any means, if I succeed to fix it, I’ll follow-up with a post here!

imageMeanwhile, I’m researching stuff like “Media Server in a cupboard”. Sick, I’m telling you! I do not want to go there, but I might need to, if I want my data safe! And Ubuntu is the last thing I want exposed on my firewall… I just do not have the time (and effort needed) to keep it up to date and tremble all the time if someone has not Zero-dayed such installation.

Малко DropBox несигурност

Малко DropBox несигурност

На 2 юли получих писмо от DropBox с информация за промяна на условията по лицензионното споразумение, на база на което предлагат услугата. Не му обърнах много внимание до тогава, до когато в сайтове, които уважавам, беше публикуван детайлен анализ на новото лицензионно споразумение, по силата на което DropBox си даваха странни права. Ето най-тревожния участък:

“By submitting your stuff to the Services, you grant us (and those we work with to provide the Services) worldwide, non-exclusive, royalty-free, sublicenseable rights to use, copy, distribute, prepare derivative works (such as translations or format conversions) of, perform, or publicly display that stuff to the extent reasonably necessary for the Service. This license is solely to enable us to technically administer, display, and operate the Services. You must ensure you have the rights you need to grant us that permission.”

Накратко: пращаш файл в DropBox и той вече е тяхна собственост. Особено derivative work, което по силата на Creative Commons може да значи много. Разбира се, както и права да изпълняват и публично да излагат файловете ти. С две думи, това лицензионно споразумение все едно беше написано от алчен корпоративен адвокат на компания с повече от 120 хиляди служителя (преди да ме заядете за Майкрософт, в момента служителите ѝ са под 90,000)!

Естествено, първо се вбесих. От къде на къде те ще имат права върху (например) shopping list-а, който аз и Веси си разменяме? Или върху ваучерите ни? За какви се мислят тези?

След това обаче се замислих, че “тези” се мислят за компания, която ми предоставя безплатна услуга и съответно са в правото си да променят каквото и както им отърва, стига навреме да ме предупреждават за това. И остана само горчивината от предстоящата раздяла с услуга, която иначе ми вършеше страхотна работа.

Йовко, без самия той да знае, много помогна с негов материал по темата “Личния облак”. Леко комерсиален, но пък изключително полезен, защото описва добра алтернатива.

Когато го прочетох се захванах да проумея дали не мога да намеря алтернатива, без да има смисъл да инвестирам допълнително. Бях чувал и преди за WebDAV протокола, който предоставя “нещо като DropBox” (по моите представи). Най-големият проблем, който трябваше да реша в случая, не беше “offline” режима, а възможността за достъп до файловете от различни по тип (и ОС) устройства: компютрите ми, компютъра на Веси, Андроид устройствата ми, а може би рано или късно и iOS-базирано устройство. Въобще такава шарения, че само подобна услуга с читави клиентски приложения, може да реши ефективно. За Андроид се оказа, че има WebDAV Navigator: евтино приложение, с което може да си свърши човек работата. За iOS още не ми се ще да мисля, но съм 99.5% сигурен, че и там ще има такова решение (ако Епъл въобще са разрешили на разработчиците да публикуват такова – за това хич не съм сигурен).

За управление на личния облак успях да открия WebFolders4WHS: WebDAV разширение за Windows Home Server. Това разширение съвсем удобно “отвори” указана от мен папка на Windows Home Server инсталацията ми чрез WebDAV протокол. По-късно се усетих, че има някакъв странен лимит по големина на файла, но предполагам с конфигурационни настройки ще може да се отърва от този лимит. Не съм ги търсил още настройките, но не може да няма. Ясен след това спомена в коментар към материала на Йовко за свободното решение ownCloud, което може да се използва като нелош заместител на DropBox и WebDAV. Въобще, както виждате, оформи се доста интересен разговор по темата.

Аз отначало мислех да отивам на вариант ownCloud, но след това реших да пробвам разширението WebFolders4WHS. И като цяло се спрях на разширението, защото няма да ми се налага да инсталирам още една услуга, която да трябва да администрирам. Понякога този тип администрация тежи, а характера на услугата е такъв, че ако се открие пробив в сигурността и той не се запуши навреме, има опасност да стане много голяма беля. Затова и реших да се доверя на това, което на мен ми се струва по-сигурното решение, работещо в изолираната среда на IIS.

И точно бях натъкмил новата “инфраструктура”, когато DropBox доказаха, че са пичове! В материал от вчера, озаглавен “What’s Yours Stays Yours!” те показаха промяна в лицензионните условия, която касае точно това, от което потребителската им общност се беше притеснила. Явно бързо са осъзнали, четейки отзивите, че оставяйки първоначалния вариант на лиценза сами биха си подписали ако не смъртната присъда, то над 50% свиване на бизнеса им. Което в капитализма пак е равносилно на бизнес-смърт (е, поне за мениджмънт екипа 🙂 ).

Най-важната промяна от вчера е в тази част:

…By using our Services you provide us with information, files, and folders that you submit to Dropbox (together, “your stuff”). You retain full ownership to your stuff. We don’t claim any ownership to any of it. These Terms do not grant us any rights to your stuff or intellectual property except for the limited rights that are needed to run the Services, as explained below.

И по-долу обясняват, че ние трябва да им разрешим да репликират нашите данни върху техните сървъри. Както и (разбира се!) че се задължаваме да не качваме нищо на сървърите им, за което ние не притежаваме права за разпространение. Хм, имам малко книжки там, но засега не смятам да ги махам. Първо съм си ги купил електронно (или са свободни), второ ми е много удобно да си ги чета и на таблета, и на компа.

Та с това като че ли сагата приключи. За хората, които не бяха виждали първата версия на лиценза, това им се стори буря в чаша вода. На тях въобще не им беше дотрябвало да се замислят, и в този смисъл си спестиха малко нерви.

За мен остана малката драма, но и големия плюс да разуча и да знам какви са алтернативите. Включително и предлаганото от Опънинтегра EMC устройство Iomega® StorCenter™ Network Storage. Засега Windows Home Server ме спасява (когато го инсталирах такива устройства въобще нямаше), но един ден ако ме провали, със сигурност подобно устройство ще е решение.

В крайна сметка, I won’t drop the box, @dropbox! And I hope you fired that looser lawyer!

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

Great Read: “Zero Day”, by Mark Russinovich

I’m die-hard computer fan. I’m also a Microsoftee. Well, an ex-FTE, but that doesn’t matter much. Once a Microsoftee, forever one. You all know about The Powers Of the Dark Side, right 🙂 ?

During my 6+ year Microsoft career I’ve met many bright minds and many great hackers. That was one of the things, which made it great to work at the company. I knew Mark Russinovich’s name (wikipedia, blog) long before he became Microsoft Technical Fellow, but I never believed I’ll have the chance to get to know him in person and to have some good talks with him. This is one of the big things, which a Microsoft career can give you: opportunities like that.

I never missed Mark’s talk, when I was attending (any) conference he was speaking at. Each time it was great experience and lots of fun. I’ve attended his “The strange case of unexplained” talks more than 4 times in total and each time I found it great experience and lots of fun. I’m using Mark’s tools and techniques more often than I even realize. Maybe weekly, if not even daily.

So it was more than natural to me that I preordered “Zero Day”, the first non-technical book he wrote, as soon as I’ve discovered the book is coming.

Unfortunately, the book came and I never found enough time to read it as it deserved: carefully and with full understanding. English is my 2nd language and as such I’ve developed strange “quick-read” ability, which us good for 90% of the cases, but not for this book. This had to be red thoroughly! So I waited, until this Greek vacation, when I had the chance to enjoy the book to its most.

To me reading “Zero Day” was pure (hacking) pleasure. I found it intriguing, brilliant and easy to read. Each page, each chapter was computer action with pace, which only Mark can create. If you’ve seen his presentations, you’d know it. The fact that Mark “knows the stuff” to its core makes the book events quite believable. And scary. Because despite the book is Fiction, the story it tells is surprisingly real. And something, which could happen. And something I hope will never happen.

Computers are very important for our way of life. For our well being, for our security, for our life. Both at “single person” level (i.e. life support system in a hospital) and globally (i.e. nuclear power plant control system). “Zero Day” makes you start seeing the things in quite different, very sharp angle. And if you’re paranoid, it may make you start digging your own underground shelter in you backyard.

However, what I disliked in the book was the “hacker’s slang” of all e-mail and chat there. It’s hard to believe that bright, intelligent people will use keyboards with all vowels taken out. Or that they’ll be so lazy they would prefer to write “brllnt”, instead of “brilliant” for example. They’d be smart people and they’d know that skipping the two vowels would not save then much time typing, but’ll significantly increase their peer’s reading time. So every time I had to read this “hacker text”, I was feeling irritated, because I found it unreal and stupid.

Apart from this, the book is great. Anyone can learn a lot from it about how badly we’re protected. And make some conclusions. And remember it, when his Windows-expert-neighbor tells him how normal and ubercool is to have its Windows Update turned off.

Another interesting thing here is the fact that the book is painting the picture of cyber Apocalypse, based on computers with Windows OS. I know Mark is not a person, who’d eat any marketing bullshit (he’s just too high at Microsoft for someone to start nailing his book script), but I also wonder if anyone from the Company approached him “on time) with demand to change something regarding that. It’ll be very interesting to know, but of course we’ll never know :).

To conclude: “Zero Day” is highly recommended cyber-crime, cyber-security novel, which any computer geek will enjoy for sure. About non-tech geeks I can’t tell you yet, but one non-tech geek already requested to lend her the book, so we’ll see quite soon 🙂

И пак Job offering от Майкрософт България

И пак Job offering от Майкрософт България

Помните ли този мой материал за предишната ми позиция? Оказва се, че мястото продължава да не е заето. Въпреки факта, че е една от най-яките позиции в регионалния офис!

Човекът, който след дългото търсене избрали, взел че се отказал точно преди да пресече финалната лента. Стават и такива работи…

Така че, ако смятате, че имате необходимите умения и кураж да бъдете следващото DPE на Microsoft, действайте!

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

HTC Trophy Windows 7 Phone
HTC Trophy Windows 7 Phone
Когато си купих таблета, обещах да пиша и за Windows Phone 7. До сега нямах време да го сторя, а и честно казано обмислях какво да пиша. Защото съм силно раздвоен. Между качеството, което се откроява в платформата Windows Phone 7 и умишлените “американски тип” ограничения, наложени от Майкрософт, за да пазят потребителите и доброто име на устройствата, работещи под тази платформа. А аз съм хакер, обичам да чепкам, и такива ограничения не ми харесват.

Малко предистория

Телефонът ми HTC Trophy беше един от първите в офиса на Майкрософт България. Понеже е персонална награда за мен (завоювана още юни’2010, но изпратен едва октомври-ноември, защото не бяха налични), няколко седмици в офиса само аз можех да се пъча с Windows Phone 7 телефон. След това дойдоха и фирмените Samsung Omnia, и така постепенно колегите се обзаведоха с тези устройства.

Опитът ми с телефона

От ноември до януари използвах Трофито като основен телефон. Устройството има перфектна интеграция с контактите ми в Exchange (естествено!), Windows Live (естествено), Facebook, както и Google. Да, перфектна интеграция с Гугъл, за разлика от Galaxy Tab-а, който няма никаква читава интеграция с Windows Live календара и контактите. В това отношение Windows Phone 7 е безупречен. А Google има какво още да помислят и да направят. Че иначе голямата им слава на много отворени към всички нещо ръждясва.

Иронията в цялата история беше, че поради вината на Гугъл, непредоставяйки ми възможността да си ползвам Windows Live контактите, се наложи да мигрирам всички мои контакти от Windows Live към Google Mail. Изключително досадна, трудоемка и нервна работа. Нервна най-вече заради това, че ми се налага да я върша! А можеше да я избегна, ако “отворените” Гугъл се бяха погрижили за интеграция с най-голямата социална мрежа (и сега Windows Live има повече от 600 млн. регистрирани потребителя, 150 млн. от които използват ежедневно системата). Facebook скоро ще ги надмине, но… освен нелоялно отношение към конкурента и клиентите, не знам другояче как да определя липсата на Windows Live поддръжка от самото устройство. Дотук с “We’re not evil”, Google… То и без това отдавна е ясно, че сте обикновена корпорация, подобна на Майкрософт, IBM и ябълчните. Просто на хората ще им отнеме време да го разберат.

Докато траеше миграцията на контактите ми, на Трофито имах дублирани такива. Добре, че устройството се справя перфектно с идентификацията и свързването на дублирани и приличащи си контакти. От близо 1400 уникални контакта, пръснати частично из Фейсбук, Гугъл и Лайв телефонът идентифицира около 95% (т.е. обърка или не позна всеки двайсети). Там, където той не успя, аз му помогнах. Якото е, че докато му помагаш, той сам “поумнява” и се справя все по-добре с идентификацията на множеството контакти. Тъпото е, че ако ти се наложи да минеш на друг телефон, тази информация не се пренася, т.е. и там имаш същите главоболия. Да се надяваме, че в следващи версии тази информация ще може да мигрира от едно устройство в друго.

Като изключим контактите, останалото е перфектно. Нормално е някак Windows Phone да има идеална интеграция с Exchange. Очаквано е да има такава и с останалите календари (Live, Google). Пак голяма забележка към гугуляците заради липсата на поддръжка на Live календара. Същата простотия като с контактите.

Приложенията

Приложения засега няма много. Въпреки, че откакто започнах да пиша този материал до публикуването му се създадоха повече от 10К приложения, те пак не достигат. И читавите са платени. И тук вече започва мрънкане срещу недалновидния майкрософтски product management, решил че ще се прави само и единствено майкрософтско заплащане на продуктите. Което от своя страна довежда до липсата на поддръжка в много географии, включително и нашата. Явно Майкрософт не успя да е по-иновативен ябълчните – корпорация като всички останали. Няма пазар – не ѝ пука. Колко типично…
Гугъл тук печелят – всеки потребител на Андроид устройство може да избере дали иска корпорацията да го пази, или е готов да жертва този “комфорт” срещу удобството да си купува приложения и от не-толкова-официалните пазари. Което дава възможност за платени приложения. И за повече удобство за потребителя.
Безплатните приложения за WP7 не блестят кой-знае колко: малко са, повечето са от услуги, които разчитат на съдържанието и потребителите (като FourSquare например), затова и поддържат сравнително от началото и за Windows Phone.

Неща като Evernote, Dropbox и т.н. въобще нямат интеграция с телефона, което е много, много дразнещо. Да видим какво ще стане за в бъдеще. Предвид обаче моделът, който сега се налага от Майкрософт, ще е доста трудно да се постигне толкова добра интеграция, както е с един гугълфон например. Dropbox акаунта ми синхронизира всички компютри, таблета и телефона ми (разбира се, при малките у-ва иска допълнително ОК за файловете, но може да го прави!). Evernote странно защо няма все още версия за Windows Phone 7. При тях не би следвало да е проблем почти пълна поддръжка на услугата. Но нямат – факт! И други важни облачни услуги също куцат. Перфектна е поддръжката на Windows Live документите – и толкова.

Фейсбук, естествено, също има повече от задоволителна поддръжка. Поради факта, че контактите са отлично интегрирани, Фейсбук контактите също се появяват в адресната книга. Което е яко (снимки, статуси, телефони – ако имат въведени и т.н.). За всички останали контакти си имате стандартната, пълна интеграция между съответния облак (Google, Live, Exchange) и телефона.

Ако сте разработчик, за Windows Phone 7 се пише лесно. Сваляте безплатните инструменти, инсталирате ги, и действате. Silverlight или XNA – ваш избор.

Обобщение

Кирилицата е важна за мен. Толкова важна, че завършвам всяка моя лична е-поща с


Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

И в повечето случаи го спазвам.

Поради това не искам да съм с телефон, който няма кирилица в клавиатурата си. Освен ако компанията не го изисква, разбира се (а тя вече не го изисква). За добро или лошо, кирилицата е важна част от нашата култура (е, поне от моята). Това беше основната причина за следващ служебен телефон да си поръчам Google Nexus S. Не знам как ще бъде като телефон, но ако прилича на Samsung Galaxy S, ще съм повече от доволен. Trophy-то вече е при Веси, за която кирилицата не е толкова важна. То замени нейния HTC Touch Diamond като основен нейн телефон. Диаманта пък замени издъхващия ѝ глобулски телефон, който ама наистина имаше голяма нужда от пенсиониране.

Веси е влюбена в Трофито. И дума не дава да стане да си го даде обратно. Цъка редовно на него, кефи му се, въобще смята че е открила своето устройство. Трябва да се свържа с Кирчо, за да му друснем една пиратска кирилица (дано да стане), но дори и без кирилица, Веси е ОК. Когато имах временни проблеми с батерията на новия ми Nexus S, тя боязливо ме запита “нали не смяташ да ми вземаш телефона” :)… Радвам се, че най-накрая и нея я уредихме с “умен” телефон, макар да не му използва до край възможностите.

Аз лично ще остана да наблюдавам Windows Phone 7 платформата и да чакам момента, в който ще мога да ѝ се доверя отново. Дано този момент дойде скоро, и то не чрез xda-developers, а чрез официално поддържано устройство от производителя. Защото кракването на телефона също няма да ми е от особено любимите неща за правене!

Photo (cc) John.Karakatsanis

Job Offering at Microsoft Bulgaria

Job Offering at Microsoft Bulgaria

След като напуснах моята позиция в Майкрософт, мястото най-накрая е отворено за кандидати. Всъщност, мястото е отворено отдавна, но аз чак сега намирам време да публикувам обявата. Но по-добре късно, отколкото никога 😉 .

Та ако ви се работи в световна компания, в която ще имате досег до най-новите компютърни технологии в Майкрософт платформата, както и до едни от най-големите мозъци в индустрията worldwide, тогава Майкрософт е добър избор за вас.

Пълните изисквания и описание на работата се намират в документа “Developer Tools and Platform Manager” @ docs.com. Не приемам оправдания, че не можете да го прочетете 🙂 .

Накратко (и според мен), за да ставате за позицията, трябва:

  • Да сте разработчик, или да имате опит и познания относно процеса на разработка на софтуер;
  • Да познавате регионалната екосистема от фирми-разработчици и да искате да работите с тях;
  • Да познавате Майкрософтската платформа за разработка (Visual Studio, .NET, другите платформи са солиден плюс), да ги харесвате и да искате да обясните на хората защо са най-яките (а те действително са!)
  • Да не се страхувате да пробвате най-новите (в повечето случаи – само за вътрешна употреба) версии на софтуерните продукти на Майкрософт, да сте готови да посрещате проблемите на партньорите на компанията и да ги комуникирате по-нагоре, както и да работите за тяхното решаване;
  • Да не се притеснявате да застанете пред 10, 50, 100 или повече хора, за да представите определен продукт или технология;
  • Да сте готов да пътувате. Макар и локална, позицията предполага пътуване из региона, ако желаете това;
  • Да знаете английски на повече от добро ниво. Често ще ви се налага да обяснявате проблематика, а ако правите презентация на живо в чужбина, тя ще е на английски;
  • Да сте готов да сте един от Майкрософт. Това е тежка, но не и непосилна задача. Не мога да ви кажа нищо повече тук, това ще го откриете сами. Има си своите предизвикателства, но е невероятно усещане!
  • Да искате да работите за събитията на компанията, събития като MS Days, партньорски конференции и т.н. Да сте готови даже на OpenFest да представите платоформата и да се забавлявате с публиката, чевръсто избягвайки летящите яйца и домати 🙂

Мога да продължа да пиша с часове изисквания, ползи и предизвикателства за позицията, но ако дотук не чувствате, че ставате, едва ли ще ви убедя.

Ако чувствате обаче, че искате да кандидатствате (защото дори кандидатстването и интервютата за такава позиция са си ценен опит, ако ще и да не ви вземат!), изпратете CV на Илияна Търнина, v-iltarn_на_microsoft.com. Краен срок: 04.02.2010. Но и да го изтървете, пак изпратете CV, Илиянка е слънце и едва ли ще ви откаже 🙂 .

Mobilus in Mobili

Mobilus in Mobili

File:20000 mobilis in mobili.jpg“Подвижен в подвижното”. Любим девиз, прочетен за пръв път в “Капитан Немо”.

Избрах го за заглавие на един доста личен материал. Много подобен на “Двете седмици…” на Йовко. Само че аз ще го започна отзад-напред.

На 23.12.2010 ще предам обратно едно парче пластмаса, на което има моята снимка, оградена от синя рамка с бял надпис “Employee”. По-надолу на парчето пише “Microsoft”. Това парче пластмаса ме идентифицираше като един от 90,000 служителя на най-голямата софтуена компания в света.

Пътуването започна на 01.10.2004. За да свърши в края на този месец и тази година. Беше вълнуващо пътуване, свързано с милиони реда прегледан (или просто прелистен, според случая) код, стотици хиляди пропътувани километри, хиляди нови хора, стотици събития, десетки презентации, две компании, собственост на една марка. Майкрософт. Ако преди 2004-а ми бяха казали, че ще работя повече от 6 години в системата на Майкрософт, едва ли щях да му повярвам. Нямаше да повярвам, ако някой беше казал, че ще видя Office 2007, Vista, Office 2010, Windows 7 и още десетки други продукти дълго преди хакерите от останалия свят да ги видят.

Точно Йовко беше един от първите приятели, които разбраха за сериозните ми намерения да работя в Майкрософт. Имах нужда от съвет тогава, за една доста деликатна ситуация. Никога няма да забравя емоцията и усещането, което остави у мен тогавашния ни разговор. Беше в Пловдив, в едно заведение в “Ивицата "Газа” (така на галено наричахме кафенетата срещу ВСИ, в които можеше да се видят повече студенти с по-тъмна кожа, отколкото български такива).

Точно три години и след този разговор имах един друг. С Ивайло, моят бивш (и първи) шеф от Майкрософт България. Човекът, който повярва че от мен ще стане консултант по разработката и ще има бизнес за човек като мен. Беше ми даден шанс да се върна в България и да остана в най-голямата софтуерна компания в света.

И нови три години след това пътят ми в Майкрософт завършва. Дали окончателно или не – това само Бог знае. Доста са хората (по света), върнали се в компанията. Но аз си тръгвам с усещането, че като че ли е завинаги. Защото така е някак по-лесно. И защото така трябва да се тръгва към чисто новите предизвикателства, които са пред мен.

За последните години взех от Майкрософт много. Взех знания, взех важни познанства и безценни приятелства. Надявам се да ги запазя вечно, поне според мащабите на смъртния човек. Дадох много, но взех много повече. За човек като мен възможността да работи с най-новите технологии на най-популярната компания беше нещо изключително. Да познавам хора като Браян Хари, като Йеспър Фалкебо, като Марк Русинович и да знам, че напиша ли им писмо, ще имам отговорът им в кутията ми на следващия ден. Да показвам тези яки технологии пред затихнала аудитория, след което да дискутираме (понякога – доста горещо) проблемите и бъдещето. Да ровя за решението на поредния технически проблем из 500,000 страници документация и дискусии. Да знам, че ако даден проблем не се реши, Стив (Балмър) ще се обади лично на колегата ми, който отговаря за клиента, за да по търси сметка (за съжаление и радост – истински случай)! Да имам възможността да повлияя с мнението си на развитието на гигант като Windows.

Има още хиляди “Да…”, “Като…” и т.н. Ще ги запазя за себе си, че взех да ставам досаден. Важното в случая е едно – това беше и си остава една яка технологична компания и със сигурност времето, прекарано в нея е солидна инвестиция.

Е, имаше естествено и проблеми. Защото сме много хора, с много мнения и стереотипи. Защото компания като Майкрософт не може без “корпоративни политики”, а и те се пишат от хора. И се спазват (или не) от такива. Но не искам да говоря за проблемите, на първо място защото няма(ше) непреодолим проблем, а и защото искам да останат само хубавите неща. Както и ще стане.

Искам също да благодаря. На много хора. На някои вече го сторих, на други ще го сторя по е-поща. На трети – като пийнем за довиждане. На четвърти вероятно ще забравя… Важното е да се знае обаче, че за тези 75 месеца в компанията не срещнах нито един човек, на който да не му пука за работата си. Всеки искаше и се опитваше да свърши нещата по най-добрия според него начин. Всеки един – професионалист в това, което прави. И 90% от тях – готови да помогнат веднага. Предполагам, че останалите 10% са били твърде заети, когато съм ги молил. Аз също направих всичко възможно да го сторя.

“Mobiilus in Mobili”. Подвижен в подвижното. Доста точно описание за това, което бяха последните години.

Благодаря още веднъж на всички. “Ние сме Майкрософт”, “Героите са тук”, …. Компанията остава дълбоко в сърцето и душата ми. И ще ми държи влага доста време.

Какво следва? От 01.01.2011 ще ръководя българския офис на чисто нова софтуерна фирма, филиал на високотехнологична датска софтуерна компания, която запълва много специфична софтуерна ниша. Подробностите не са тайна, но тук не им е мястото. За тях – друг път.

OpenFest 2010 и Open Microsoft

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше  ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll Smile (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк http://joelonsoftware.com/items/2006/06/16.html. Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея Smile:

Theme: Overlay by Kaira Extra Text