Днес е ден за размисъл. И аз размишлявам. Или по-точно гледам какво пишат други като мен във Фейсбук и Х и размишлявам.

Утре вечер раZZдев и путлерската му кохорта ще спечелят изборите. Това, смятам, не подлежи на съмнение: трябва да си с изцяло измит от партийна пропаганда мозък, за да вярваш, че чак такава промяна е възможна на тази територия.

Избирателната активност ще е по-висока от преди, аз мисля, че някъде около 4-5% по-висока, но не повече. Ако някой има мокри сънища за 80% “унгарска” избирателна активност – то той се лъже. А и унгарците ми се струва, че много предварително се радват: да, спечели по-различен кандидат (който е слуга на Брюксел, а не на Путлер, но все пак е слуга!), който обаче ще се сблъска с цялата машина, изградена и вярна на Орбан: медии, държавни бизнеси, силови структури, съд, прокуратура – горе-долу същото, като в днешна България, само че подчинена на определен клон на мафията. И затова си мисля, че много бързо Унгария ще се върне пак на избори, на които ще спечели “по-правилен” кандидат. Та, ще видим какво ще стане там, но честно казано, малко ме интересува. Да се върнем на това какво ще стане тук.

Размишлявайки смятам, че след раZZдевата категорична победа утре ще се оформят няколко варианта, най-вероятният от които е путлеристката пасмина на си намери един или два коалиционни партньора, с които да успее да получи техническо мнозинство, за да подчини държавата изцяло на московската воля и влияние.

Първият вариант е ясен: след изборите коалиция на раZZдев, пепедебетата и някоя друга путлерска абоминация, която успее да влезе в Цирка: или Израждане, или дъртите комунисти на БСП/БКП. Техническо мнозинство, пълен контрол над законодателството и управлението. ПеПеДеБетата доволни (щото лидерите им ще захлебят властчица), купища “разумни компромиси” и “необходими злини”, а България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се. Може би най-доброто на този вариант е, че ще е неустойчив: току-виж по някое време дори самите пепедебета се усетят, че властта, макар и сладка, има опасност да им е за последно и ще опитат да разтурят коалицията. При подобно развитие на обстоятелствата дори има шанс самата коалиция да се разпадне и ПеПе (рожбичките раZZдеви) да се отделят от ДеБе (гладните за власт наивници и дупета за продан – в този, а и в други, случаи). ПеПетата ще останат в коалиция с раZZдев, ще се търсят други варианти за техническо мнозинство. И в зависимост от това дали ще се намерят, ще е ясно дали ще има нови избори или не.
Първият вариант е ясен: след изборите коалиция на раZZдев, пепедебетата и някоя друга путлерска абоминация, която успее да влезе в Цирка: или Израждане, или дъртите комунисти на БСП/БКП. Техническо мнозинство, пълен контрол над законодателството и управлението. ПеПеДеБетата доволни (щото лидерите им ще захлебят властчица), купища “разумни компромиси” и “необходими злини”, а България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се. Може би най-доброто на този вариант е, че ще е неустойчив: току-виж по някое време дори самите пепедебета се усетят, че властта, макар и сладка, има опасност да им е за последно и ще опитат да разтурят коалицията. При подобно развитие на обстоятелствата дори има шанс самата коалиция да се разпадне и ПеПе (рожбичките раZZдеви) да се отделят от ДеБе (гладните за власт наивници и дупета за продан – в този, а и в други, случаи). ПеПетата ще останат в коалиция с раZZдев, ще се търсят други варианти за техническо мнозинство. И в зависимост от това дали ще се намерят, ще е ясно дали ще има нови избори или не.

Вторият вариант е техническа коалиция между раZZдев и ГЕРБ. Да, макар да възнамерявам да гласувам срещу раZZдев, подкрепяйки именно ГЕРБ, на мен ми е пределно ясно, че въпреки, че в момента там вероятността за коалиция да е най-малка (най-вече заради самия раZZдев, не толкова заради Тиквун), все пак я има. Властта е сладка болка, а ако се отиде директно на избори, без да се направи поне някакво (временно?) управление би било загуба най-вече за новоизбраните управляващи – путлеристи. Всички видяхме какво стана с ИТН (RIP). Макар, че ИТН имаше много по-малко овчоизбиратели от раZZдев, то самия раZZдев би загубил овце, ако просто се отиде на следващи избори, без да се създаде правителство. А при такава коалиция, ако се раздели баницата както трябва, ще има много сериозно техническо мнозинство и практически раZZдев ще може да прекара всякаква московска помия и като закон, а с участието на други национални предатели – и като конституционна реформа (приемайки, че ГЕРБ се продадат изцяло). Просто при пълно одупване на ГЕРБ към раZZдев би било значително по-лесно да се стигне конституционно мнозинство, отколкото ако ГЕРБ остане твърда опозиция, на което аз най-много се надявам. И при такава коалиция обаче аз виждам България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се.

Ако се вярва на проучванията, трети вариант не би следвало да има. Но ако проучванията са сгрешени и путлеристът успее да спечели пълно мнозинство само за него, тогава нещата ще отидат към масов и пълен разпад на текущата икономическа и политическа България, като това, според мен, е най-страшният сценарий. При него, след като се купят достатъчно депутати-национални предатели (а такива, като гледаме листите, има достатъчно) ще е изключително вероятно да се промени структурата на властта, да преминем към реZZидентска република и беларуската лявониха да се настани трайно в политиката ни. Ако има нещо забавно тук, то ще е да гледам ужасените брюкселски физиономии, докато трае този разпад. И при него посоката (но с много по-висока скорост) е към България все по-социалистическа, все по-обедняваща и все по-разпадаща се.

В никой от сценариите не очаквам да видя реформи където и да е, особено в рекетьорските държавни структури (силови и данъци), както и в съдебната система. Дори с участие на пепедебетата в коалицията на раZZдев (сценарий много вероятен и очакван от мен) никой няма да си позволи истински реформи. Не казвам, че няма да има промени! Ооо, ще има! Но ще се смени само клонът на мафията. С “правилните” хора. Ако стигне времето, разбира се. И ако даде Променшчикът раZZдев и московските му конци.

Не очаквам нищо добро и в икономически план. Очаквам още по-високи данъци: вероятен край на по-справедливия начин на облагане на доходите, все по-сериозно оттегляне на нормалните фирми от България и все повече навлизане на скрити (и явни) путлерски и китайски капитали и “инвестиции”. Китайците би следвало да са доволни: ще си купят държава, член на ЕС, част от шенгенското пространство и с евровалута. И граничеща със сръбския им им анклав.

Много интересно разследване на “Извън ефир”, направено от Борис Митов. Разследването показва:

1. Как в България няма (и не може, и няма да има) справедливост, когато си “правилен” човек. 
2. Как добрият адвокат ще ти нареди какво и как да кажеш, за да може (корумпирани или не) магистрати да те “оправят”.
3. Как си абсолютно недосегаем, когато си “магистрат” и когато си “наш човек” и когато имаш достатъчно връзки (фискални или други), за да може да си купиш експерт.

Като всеки подобен казус, разследването е противоречиво и “като за наши хора”.

Разбира се, предвид колко партийно ангажирани са “Извън ефир”, възможно е да има сериозна манипулация и в самото видео. Но видеата, сложени вътре, показват (и според мен – доказват) вина. Вътре безспорно има и записи на телефонни разговори, които (сега, по закон) са нелегитимни. Но нелегитимността им не намаля силата и тежестта на далаверите на магистратите. А споменаването на БХК във видеото е просто безценно… аз твърдо смятам, че това е една от най-антибългарските организации, които някога, някъде съм срещал. Мнението, разбира се, е мое лично и не ангажирам никой с него. Едва ли техният цитат е свързан с някой пострадал от българския етнос (ако е, то ще бъда приятно изненадан) – вероятно е изваден от контекст, защото е удобен за тезата на журналиста.

Разследването, отнело година и половина, накрая оправдава “човекът на прокуратурата”.

И докато в България не започнат “хора на прокуратурата” да влизат в затвора (или поне да получават осъдителни присъди), дотогава никой (освен ангажираните в “системата”) няма да имат доверие на “системата”.

И не, не смятам, че ако изберете пепедебетата всичко ще стане цветя и рози и по небето ще търчат попръцкващи дъгички еднорози. Просто сегашният вечно-легитимен прокурор ще бъде сменен с друг вечно-легитимен, който ще смени текущата мафия с “по-умната” и “по-красивата” мафия. И затова днешната по-умна и по-красива мафия натиска яко точно там, защото е ясно, че когато притежаваш съдебната система, бавно (или бързо, според зависи) притежаваш всичко.

Представям си съдебна система, контролирана от раZZдев или бъдещите му коалиционни партньори пепедебетата. Не съм сигурен, че положението ще е по-добро. Предвид и путлерZZките настройки на бившият реZZидент и путлерски ибрикчия съм уверен, че ще е много, много по-зле.

Та #няманадежда. Но да не забравите да гласувате тоз уикенд, за да им легитимирате кочината от “стражари и апаши”, която си играем вече почти 40 години. И накрая и едните, и другите издигат и подкрепят ДС. Само, че едното ДС е “добро” а другото – не! Точно както им са “прокуратурите”.

П.П. Съжалявам, че самото видео няма възможност да бъде “почерпено” през Ютюб. Самата платформа имат дарителски канал на сайта им, но аз не ги възприемам като независими, по-скоро като “зависими от ‘правилната’ политическа сила. Затова и не желая да подкрепям платформата, но с удоволствие бих “купил едно кафе за €5” на видеото! За съжаление тази възможност не съществува.

Преди около десетина минути се усети как корабът поиска (и си получи) основната тяга. Сега вече пътуваме, но все още покрай брега. Измъкваме се сравнително бавно от крайбрежието, за да се отправим към следващата точка на пътуването ни.

“Отдолу” бият десетки хиляди коне (36 MW power output, което е някъде около 48,000 к.с.), които движат напред корабът, временен дом на около 3300 пътника и 1000 члена на екипажа. Мисля, че MSC Musica се води средния клас круизни кораби на MSC: по-малък от класа на “Фантазия”, но значително по-голям от “бутиковите” круизни кораби. Интересното е, че именно бутиковите са тези, които се използват за околосветските пътешествия, траещи по пет-шест месеца. Големите, като Музика или Фантазия най-често правят кръгови пътувания за по седем дни. Или поне нашият опит с тях досега е бил такъв.

Друго интересно за MSC Musica, но това вече касае само нашето семейство е, че Калина, макар да ѝ е първият круиз, всъщност физически пътува втори круиз на този кораб. Първият ѝ круиз беше октомври-ноември 2012-а, когато Веси беше в третия месец бременна с нея. Круизът беше покрай гръцките острови. Веси не можеше да пие, което моментално усъмни цялата компания, а круизната ѝ карта с голяма, червена лепенка “бременна” окончателно даде отговор на съмненията им. Точно тогава и Ангел и Мартин научиха, че ще стават батковци.

Сега обаче Калина е на 12.96 години (след две седмици става на 13). Корабът си е същия, а на нея почти всичко ѝ е интересно. Малко ѝ липсва тийн компания, но така и не намерихме кой да ни придружи. Въпреки това обаче мисля, че ѝ е интересно и че си изкарва добре.

Утре е третият ден, когато ще сме цял ден на море. Няма да има мобилна връзка, освен от “скъпата”, но пък за сметка на това ще си починем добре (надявам се). Определил съм си за свършване и една техническа задача – дано стигна до нея. Дали ще я свърша най-вече зависи от това каква ще ми е мобилната връзка, защото (естестено) изисква интернет. А практиката показва, че при “ден на море” всичко живо се е хвърлило да консумира сателитен нет и крайният резултат е претоварена мрежа, дори за тези, които специално си плащат.

Допълнително и след миграцията на блога от Superhosting към мой личен VPS нещата откъм скорост скочиха значително. Т.е., не се налага да се чака 10-15 секунди да се появи основната страница на блога. А и тук има все пак (и все още?) хора, които четат. Та най-вероятно, имайки предвид всички тези неща, ще мигрирам написаното досега на daily.doncho.net тук, като направя нова категория Shorties и започна да ги изливам там.

Съществуващите записи ще мигрирам тук (даже Клодьо написа някакъв файл за импорт) и след това ще продължавам направо да си пиша тук, когато и както ми дойде наум. Ясно е, че няма да е като статус във Фейсбук, но то от няколко седмици и статуси във Фейсбук не пиша, така че… не се знае какво и дали ще изскочи и там. Може в крайна сметка да спра да пиша публично и на двете места и да се огранича в моя дневник (който си е само за мен).

Иначе, като за трети ден от отпуската на круиза не е зле. Има няколко снимки, но трябва да видя колко е трудно да се качват от телефона директно в блога… щото май не е лесно?

Според ИИ, “Europe of Sovereign Nations Group” е “крайнодясна политическа група в Европейския парламент, създадена на 10 юли 2024 г.”. В ЕП от страна на България има трима евродепутата, всичкото Израждане, което България изпрати там. Към момента на писането на това, групата се води от AfD и “Нова надежда”.

Пак според ИИ, групата защитава суверенитета на държавите и традиционните им култури и семейни ценности, бори се срещу емиграцията и “Зелената сделка”. Интересното е, че съществува и свързана партия Europe of Sovereign Nations, регистрирана през 2024 г.

Изключвайки това, че в групата е дефакто “политическото семейство” на една от най-отвратителните български политически абоминации (начело в ЕП с Волгин, който пък на мен лично ми е една най-отвратителните политически фигури в България), целите и възгледите на групата изцяло са в резонанс с моите политически виждания.

За последните десетина години ЕС се изроди в ЕСССР и това израждане продължава. Това израждане се разпространява все повече, като проказа, бавно (а понякога – бързо – зависи от използваните еврофондове) разяждайки здравите устои на местните общества, правейки ги все по-мързеливи и все по-свикнали “на готово”, насаждайки социализъм и регулации (т.е., още повече социализъм) и водейки проспериращи нации и икономики към икономически крах (Германия ще е най-зловещият урок, който тепърва предстои да видим).

Друга зловеща ирония е това, че плахата надежда, която имам(е) за връщане на нормалността, стои във формации като ESN, в които от своя страна стоят партии като Израждане. Но на фонът на все по-сериозна и по-технологично обезпечена цензура, каквато ЕСССР се опитва да прокарва и налага може да се окаже, че малкото останала надежда е точно там.

Макар, че надежда, всъщност, няма. И може би по-лесно би ни било, ако надеждата за нормалност да умре. Да се примирим с това, че предстоят години на нов политически диктат, този път командван от Брюксел, а не от Москва. Да се примирим с това, че все повече ще бъдем ограбвани чрез “справедливи” данъци, които “правилно идеологически ориентирани” млади и не толкова млади хора ще ни обясняват как биват налагани за наше собствено добро.

Може би, когато минеш петдесетте осъзнаваш, че няма смисъл да се съпротивляваш на това, което може да те смачка и унищожи с едно щракване на пръсти. Защото това представлява в момента репресивната система на държавата, косвено подчинена на репресивната система на Брюксел. Косвено, защото (засега) все още се изисква абсолютно формално одобрение на националните парламенти. Засега, защото сме на път да загубим дори това формално одобрение.

Затова думите на младият депутат от ESN звучат зловещо пророчески:

You hate free and proud people all over Europe, and you especially hate people who love their nations, who love their countries and who love their children. Because those people are your biggest enemies.

Those people want to keep their countries as they remember them from the time they were children. They want to keep their countries free, independent, safe, clean and beautiful. They want their countries without hordes of illegal aliens killing and raping women and children in the streets. And they want their countries without daily terrorist attacks. And that’s why you want to destroy freedom of speech on social media: because you want to destroy those people; you want to take their rights from them.

You know very well that if those kinds of people have the right to freely share their information, they will never support your green scam. They will never support your migration policies, because they see the results of them. They will never support your rainbow transgender stuff. That’s why you decided to censor all of your opponents, and that’s why you decided to censor all of your critics and to spy on hundreds of millions of Europeans through the chat control.
And that’s why you decided on a huge fine against Elon Musk’s X platform: because he provided freedom of speech for the whole planet. He provided for us the real democracy, which you hate the most, because right now we see that not Trump, not Musk, not any foreign interference, but Ursula von der Leyen and her Commission – you are the biggest enemies of freedom, you are the biggest enemies of free speech, and you are the biggest enemies of Europe. And we need to stop you at any cost possible.

Оглеждайки ПиС, партията, от която идва Мазурек, ми правят впечатление общите приказки за свобода и равнопоставеност, които ги има във всяка една политическа програма. Разбира се, силно ляв уклон (подобен на този на Израждане), но пък странно как сложена като “крайнодясна” в наратива на ЕСССР-ския парламент. Със сигурност подобни слова стоят и в манифеста на Израждане. Макар, че подобна информация (на лесно място) не успях да открия в партийния им сайт. Имат, разбира се, политическа програма, но тя е толкова лява и откровено про-путлерска, че я намирам за коренно различна от това, което чета за ПиС. Но то е и някак нормално, защото поляците са теглили от най-лошото тегло на руснаците, та трудно при тях би могло да се завъди русоробска абоминация (такива, каквито при нас има много). ПиС например виждат Русия (и Путлерия, в частност) като основна заплаха за сигурността на Полша и региона. Което сами разбирате, че няма нищо общо с путлерските ибрикчии от Израждане.

Аз лично си мечтая на някои следващи избори за европейски парламент да видим и в България партия, подобна на ПиС или Нова надежда. Но двете формации сами по себе си са толкова различни, че едва ли би било възможно идеологическо обединение. На мен лично много повече ми резонират принципите на Нова надежда, защото левият уклон на ПиС за мен е безпереспективен. Такава партия обаче днес при нас няма и вероятно няма да има, защото на българска почва аз не виждам как може нещо такова да порасне. Но ако имаше такава партия, създадена от неомърсени от властта хора, вероятно бих имал желание да съм част от нея, бих подкрепил принципите ѝ.

Разбира се, местната еврофедерастка политическа фауна би осъдила и направила всичко възможно да унищожи подобна партия. Но то и в момента няма нищо за унищожаване: политическото поле в тази си част е изсъхнала, напукана и пустееща земя. Та затова и не смятам, че ще видя дефинирането и създаването на подобна формация.

Но макар и левичар, все пак беше приятно да се чуят толкова правдиви, откровени и емоционални думи от страна на млад човек.

iX3-ката приключи с текущите си зимни гуми. Сегашните Пирели щяха да изкарат без проблем до края на сезона, но вчера един солиден камък (паве, по точно) по пътя към Годлево имаше различно мнение по темата. Точно на включване в/от детелина “Околовръстен” -> Челопеч, гледайки за трафика зад мен и бидейки в крива не видях навреме този камък, праснах го, и съответно предна лява приключи там и на момента. Щети по окачване нямаше (или поне засега не се забелязват – проверката ще след понеделник), та единственият проблем се оказа смяната на гумата.

Щях да вземам пътна помощ (даже се бях обадил – имам такава включена в КАСКО-то – за автомобил без резервна гума намирам за задължително да имам такава), но докато чаках да ми се обадят от компанията за пътна помощ, за да уточним откъде точно да ме вземе камиона, видях наблизо на картата мобилен сервиз за гуми. Оказа се отлична идея да им се обадя и да ги разпитам дали могат да ми помогнат. Обадих им се, поговорихме, уговорихме се и само след двадесетина минути момчето беше на място с буса, една употребявана всесезонна 245/45 R20. След още двадесетина минути вече бях готов да си продължа по пътя. Човекът специално ме предупреди да не шофирам “бързо”, докато не изправят и джантата, Оказа се, че под “бързо” (предвид марката и модела на колата) имал предвид 160-180 км/ч, но аз така или иначе почти никога не шофирам с такава скорост. “Почти”, защото ми се е налагало при магистрален трафик, но много рядко и за много кратко време.

Та след вчерашното преживяване, днес седнах да си избера нов зимен комплект за колата. Малко ме е яд, че това се случва една зима по-рано (сегашния комплект имаше поне още 20,000 км живот и тази зима пред себе си), но каквото – такова… Моята сегашна конфигурация е BMW iX3 М-sport, коят е с размери 245/45 R20 отпред и 275/40 R20 отзад. Това ми идва малко криво, защото с различни гуми не можеш да “въртиш” гумите, ако примерно имаш кофти спукване отпред, а и някак не се възприемам да карам “спортен режим” гуми. Но въпреки това проучването ми започна точно от тези параметри, защото това ми е и летния “пакет”.

Нормалните хора биха отишли в “голяма гумаджийница”, една или няколко, и биха попитали за това каква оферта могат да им направят за техния автомобил. Но при ненормалните хора, най-вече тези, работещи в ИТ, нещата стоят по-различно.

Естествено, като виден представител на вторите (и като такъв със свободно време – Веси отиде на разходка из Банско) реших да си направя проблемите далеч по-сериозни. И кое е най-доброто, което може да задълбочи някакъв проблем? Познахте: да се използва изкуствен интелект, за да обсъдя с него нещата. Малко ненормалното ИТ би отворило любимия си модел и би използвало него. Аз отворих три: Claude Sonnet 4.5, Claude Opus 4.5 и Perplexity Best. Последното беше малко глупаво решение, защото дава на Перплексити възможността само да си избира най-добрия модел, но така или иначе вече го бях пуснал, та ме домързя да го специфицирам. И Claude, и Perplexity са “бедняшко-платения” вариант – “про” моделите на най-ниските им цени.

Понеже исках да сравня и самите модели, пуснах им фиксирани промптове, без да ги променям в зависимост от отговорите им. Промптовете бяха тези:

Първият, “стартиращ” промпт нарочно го направих доста общ, за да видя как ще “тръгне разговора” при всеки един от моделите:

My winter tires set for BMW iX3 needs replacing.

So far I was with Pirelli. Let’s brainstorm together the problem and choose the tire set to get.

Вторият вече конкретизира искането към модела, защото всеки един от тях поиска да знае текущата конфигурация на колата, както и какви са ми приоритетите:

My current winter tire set is 275/40/20 for the back wheels and 245/45/20 for the front wheels.

I do not plan to use the car for heavy winter snow driving, although it might happen occasionally (once or twice per season for a week). Also, at home it rarely happens to have heavy snow. I own great snow chains, but never had the need to use them so far.

I value the following qualities of the tires, in the following order:

1. Security and safety
2. Quite drive
3. Low consumption
4. Everything else.

What’re your suggestions?

Третият изрично поиска да се видят локалните опции:

I am looking forward to buying from a local dealership.

Четвъртият изрично поиска да се видят опциите с чакане за доставка, а не това, което е налично в момента, защото някои от моделите се разтърсиха веднага и промениха препоръките си, базирани на текущи наличности:

I do not mind ordering and waiting a few weeks for the tire set to arrive.

Петият го написах, защото всички бяха оставили и Пирели в препоръките си, щото “така съм бил свикнал”, което е вярно, но далеч не задължително. Исках също така и да видя таблично как стоят препоръките им:

I do not insist on staying with Pirelli brand. Give me a table of my possible choices, with parameters for each one, and prioritized order of the choices (1 is the highest/most recommended). Include price range for each choice, together with more specific data for me.

Шестият промпт дойде, защото осъзнах, че хич не ми харесва да имам различни размери гуми отпред и отзад, защото (особено през зимата) хич не ме интересува “спортно” шофиране:

Does this car have “the same tire on each of the four wheels” setup? If if does, create similar table and recommendations.

Седмият промпт дойде от само себе си, щото без да искам кликнах един от recommended conversation continuation промптовете на Перплексити (и вече нямаше как да не го пусна и на другите):

List winter tire sizes that allow same-size fitment on iX3

Може би по-горе ви е направило впечатление, че питах два модела на Кодьо (така нареченият, защото “Claude” по просташкия ми английски ми звучи като “облак”, та хората се бъркат) и само един на Perplexity Pro. Това се наложи, защото бях много разочарован от препоръките на Sonet 4.5, а понеже за Кодьо си плащам аз (другият ми е “подарък” от Revolut Pro) ме ядоса факта, че хем плащам отгоре за него, хем се справя зле. То е като да си купиш специално куче за специални цели, пък дръгливият помияр, който гостите ти са довели, да се окаже по-читав за същите цели!

Въпреки обаче двата модела крайният резултат е “много на нула” за Perplexity. Още от самото начало ми направи впечатление, че “модел-сторминга” (не е точно “брейнсторминг”, когато има само един, при това стар и вече изхабен “брейн”) с Перплексити тръгна много добре, с много читави препоръки за следващи стъпки. Както казах обаче, аз пусках винаги едни и същи промптове, но това все пак говори много за качеството на модела и изхода, който той генерира. На всичкото отгоре Перплексити се справи и много по-добре при табличната информация, за разлика от кодьовците, които показаха “нещо там”, но далеч като качество от това, което ми се видя на мен приемливо.

Но не мога просто да кажа “кодьовците не струват”, първо щото това си е “моето куче” и второ, защото Opus 4.5 все пак извади нелоши резултати. Но може на него и паметта да му е помогнала… И понеже “всеки сам си преценя(ва)”, ето ви трите чата, ако ви се занимава да четете и да си преценявате сами:

1. Claude Pro модел Sonet 4.5 резултатът, който ми се видя най-зле
2. Claude Pro модел Opus 4.5 резултатът, който ми се видя “абе май доста по-добре”
3. Perplexity Pro модел Best резултатът, който според мен заби онези горните в земята и като скорост, и като съдържание (оформление). Неговата кожа, даже Sharing capabilities на Perplexity-то бяха по-бързи и удобни от тези на Кодьовците: вижте само как изглеждат линковете на едните и другите!

Лошото е, че за качеството на отговорите нищо не мога да кажа, защото аз не съм автомобилджия и идея си нямам коя всъщност би била най-добрата гума. Защото моделите много обичат да си измислят, а всеки сайт, който има някакъв конфигуратор, ще работи винаги със складовата си база, която той самият си има. Затуй и то тук, след около 1300 думи за ИТ-частта на упражнението, сега е ред и на това, което ми препоръчаха различните интелекти.

Първо: за това дали да е “квадратна” или “M-Sport” конфигурация

Кодьо Сонет 4.5 направо извади недостатъци на “квадратната” конфигурация. Обясни ми, че според него най-добре да си остана със “staggered” конфигурацията. Имало даже опасност за гаранцията на автомобила, защото така или иначе този автомобил е със задно предаване и затова по-широките задни гуми били за предпочитане. Посъветва ме да питам BMW (все пак, сигурността преди всичко) дали препоръчаната от него конфигурация с четири 245/45 R20 гуми е допустима за тази кола. Този, между другото, си позволи дори да дава препоръка за 235/55 R19, което според мен би било напълно ненужен, но пък сериозен риск, предвид долу се намира батерията на колата!

Братовчед му Кодьо Опус 4.5 беше далеч по-изчерпателен (все пак е по-скъп и по-космат). Той извади и варианти с 245/50 R19, 255/45 R20 и даже 255/40 R21. Предвид обаче, че сега съм с 20-ки джанти, той обясни, че 255/45 R20 е като че ли по-добрият избор (и спомена, че това бил BMW-одобрена конфигурация за 20″ – лошото е, че не показва източниците!). Той също така спомена, че съм можел да си купя и четири 19″ джанти и да мина на 245/50 R19, защото това щяло да даде повече комфорт и избор от зимни гуми, но на мен май не ми се минава на този вариант. Да ми бяха нови джантите – разбирам. Ама моите далеч вече не са първа хубост, та… май това ще го оставя само като добра препоръка.

Перплексити направо започна с това, че “квадратната” конфигурация е напълно стандартна и BMW продава такава конфигурация с размер 245/45 R20. И каза, че ако съм ОК с товароносимостта и максималната скорост на гумите (типично 103V за 245/45 R20), това не би следвало да е никакъв проблем.

Второ: препоръчаните марки

Сонет 4.5 настояваше за следните модели (подредени по качество, 1 значи най-добро), като той не се отклони от препоръката при “квадратен” и “М-спорт” режим. Той си стъпи на 245/45 R20 гуми при квадратния и същите плюс по-големите 275/40 R20 задни при М-спорт.

1. Continental WinterContact TS 870 P
2. Michelin Pilot Alpin 5
3. Pirelli Winter Sottozero 4
4. Bridgestone Blizzak LM005
5. Goodyear UltraGrip Performance+

Опус 4.5 направи този списък за размери 245/45 R20 при четири еднакви гуми:

1. Continental WinterContact TS 870 P
2. Michelin Pilot Alpin 5 SUV
3. Pirelli Scorpion Winter (1st gen)
4. Hankook Winter i*cept evo3 X
5. Goodyear UltraGrip Performance+

Той пусна и втори вариант, с R19 джанти на същите марки, където само беше модифицирал цената.

Интересното е, че Опус яко се оплеска в таблицата за цените на 4 еднакви гуми (макар да направи ). Според мен обърка евра и левове: в описанието писа̀, че са левове, но в таблицата май фигурират евра, освен ако не се ангажира лично той да намери комплект от четири Continental WinterContact TS 870 P за 1000 лв :). По-простият (уж) Сонет коректно си написа, че очаква цена за комплекта от около 850 евро, което според мен се доближава до истината.

Опус 4.5 направи и този списък при “M-sport” препоръка (245/45 R20 предни + 275/40 R20 задни):

1. Continental WinterContact TS 870 P
2. Michelin Pilot Alpin 5 (SUV)
3. Pirelli Scorpion Winter 2
4. Hankook Winter i*cept evo3 X (W330A)
5. Dunlop Winter Sport 5 (SUV)
6. Pirelli P Zero Winter 2

Тук той даде шест варианта, залагайки точно на приоритетите, които съм му задал.

Perplexity Best приключи с тази препоръка и за “квадратната”, както и за М-спорт конфигурацията:

1. Michelin Pilot Alpin 5 SUV
2. Goodyear UltraGrip Performance 3
3. Pirelli P Zero Winter / Winter 2
4. Nokian Snowproof 2 SUV / R5 SUV

Първият извод

Най-важният извод, който се набива веднага в очи, е “не използвайте ИИ за това да си избирате автомобилни гуми, и най-вече не използвайте три различни модела на ИИ, за да си избирате автомобилни гуми”. Използвайте един или няколко “живи” търговци, разбира се, ако искате да си свършите работата бързо, професионално и да не се занимавате с това да изпишете 2300+ думи материал за приключенията ви с различните модели.

Но ако имате два и отгоре часа за губене, може да направите като мен и в крайна сметка да се окажете с три варианта, които имат общи части, но никой от трите да не ви харесва, защото всички минават “психологическата граница” от 2000 лв (поне според интелектите – тепърва ще търся ). И като сте решили да шофирате безшумна кола сравнително висок клас, и като не виждате навреме камъните по пътя, то ще ви се налага да си купувате нови гуми.

Най-накрая

Понеже този извод не ми харесваше много, реших да задълбоча още повече нещата, обединявайки трите избора в един друг промпт, който обаче отделих в нов чат, но този път само с Perplexity, защото неговите резултати ми се видяха най-близко до това, което бих очаквал от един интелект да свърши. Този път избрах модел Gemini 3 Pro (with reasoning):

Here are three different recommendations for winter tires for my BMW iX3, in “square” setup 245/45 R20. Some of recommended tires exist in more than one set, this does not mean they’re more highly recommended.

Act as winter tyre expert and compare each one with each one, based on the following order of priorities: Security, Quiet drive, Price in Bulgaria. Create SWOT results in a table, comparing each one to each one.

Това яко го замисли, накопа 20 източника, гледа̀, обобщава и най-накрая изплю красноречива таблица, от която каза следното:

1. Michelin Pilot Alpin 5 SUV: ако парите не са проблем. Безспорно най-доброто за тези приоритети.
2. Continental WinterContact TS 870 P: “най-умната покупка” с добър баланс от всичко, с балансирана цена/резултат. Според него разликата с Мишлен би следвало да е в границите на 250 лв за комплекта гуми.
3. Hankook Winter i*cept evo3 X: най-бюджетната версия, която също е стабилна, но с повече шум на пътя.

Според него също така Pirelli Winter Sottozero 4 не съществува като гума, та най-вероятно (пак според него) “някой е искал да каже” P Zero Winter или Scorpion Winter 2, като последната била правилния избор за мен. Също тъй спомена, че Nokian Snowproof 2 била за нашите условия, докато Hakkapeliitta R5 (това не го видях да съм го питал, та малко “Мара Подробната” отговор) не била за нашите (била за скандинавието) – не, че някой е тръгнал да я купува въобще.

И понеже си нямах по-добра друга работа, реших да пусна същия промпт и за “M Sport” конфигурацията. Разбира се, със същата конфигурация. Отговорът там леко ме изненада:

1. Michelin Pilot Alpin 5 SUV: най-сигурен на сняг и лед (щото съм бил в Лозен и било важно)
2. Bridgestone Blizzak LM005: най-добър за киша, най-добър откъм цена/качество
3. Nokian Snowproof 2 SUV: най-добър за тишина (EV комфорт)

И понеже има прекрасни SWOT таблици, ето ви и двата чата, ако искате да си ги разгледате: “Квадратната” конфигурация и “M-Sport” конфигурацията.

В крайна сметка аз ще поискам цени от доставчици за следните гуми с размери 245/45R20 103 V XL и 275/40R20 106 V XL:

1. Michelin Pilot Alpin 5 SUV
2. Bridgestone Blizzak LM005
3. Nokian Snowproof 2 SUV
4. Continental WinterContact TS 870 P

И като ми дадат цени, ще плаче и ще отброявам жълтиците… Предварителните резултати не показват особена разлика.

Това бяха времена на чудесно, приповдигнато настроение. Веси вече беше бременна с Мартин. В самото начало на бременността, но знаехме, че номер 2 е на път. Не знаехме, че е Мартин все още :). Но беше ясно, че ако всичко се развие както трябва, ще имаме още едно дете.

Тогава, също така, знаехме че се прибираме в България. Нещата изглеждаха добре, вече бяхме членове на Европейския съюз. И ЕС тогава беше друг. По-стабилен, повече ориентиран към истинското общото благо, към просперитет и свободен пазар. ЕС, в който все още нямаше отровно-зелени политики, нямаше стремеж към безобразно високи данъци, към унищожаване на индивидуалните предимства на всяка държава, към безнаказано допускане на безкрайни редици от емигранти, към социализъм “френски модел” и към въобще – към социално-стимулиран мързел и неучастие в икономиката. Тогава ни се струваше, че ако не ЕС “ще ни оправи”, то поне ще помогне нещата да се случат по-бързо.
Голямата, нечовешка ирония днес е именно това, че оптимизмът ни се беше зародил и бяхме взели решение да се върнем в България точно по времето на правителството “Тройната коалиция”, още познато като правителството на Сергей Станишев. Правителство на популисти, комунсти и гнусния КГБ-бълвоч ДПС.

В наша защита мога да кажа, че плоският данък вече беше факт и че икономиката на България и чуждите инвестиции тепърва тръгваха нагоре. И затова нещата изглеждаха както трябва.
Разбира се, основата на решението ни не беше икономическа, а по-скоро лична и социална. Липсваха ни всички, които оставихме там, най-вече родители и приятели. И ние им липсвахме. И връщането изглеждаше логичната стъпка.

Ако не се бяхме върнали, вероятно нямаше да имаме чудесния живот, който имаме днес, с нашите три деца. И вероятно нямаше да се случат моите “работни приключения”, поне не и по начинът, по който се случиха сега. Затова и ни най-малко не съжалявам за решението, което взехме преди четиринадесет години.

Идвайки в България, аз естествено отново силно се политизирах. Отдушник на тази политизация стана най-вече Фейсбук стената ми, и по-рядко блога ми. Аз политически никога не съм бил безразличен, но прибирайки се в българия започвайки да преживявам в първо лице това, което сами причинихме на страната си, ме караше яростно да искам промяна. Промяна към нормалност, промяна към това, което бях видял за престоя ми в “нормална” държава.

Докато осъзнах, че за да има промяна, трябва не само аз или шепа други да я искаме. Трябва да я поиска масовата част от населението, което всъщност избира тези, които биха могли да работят за тази промяна.

Хубавото на демокрацията е, че всеки народ получава това, което иска. Когато си тарикат на дребно, когато “аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат”, когато предпочиташ да се направиш, че не виждаш опашката, само и само за да спестиш на себе си малко време, а на другите майната им, когато “слушай сега да ти рéдим една далавера”, тогава… ами тогава става това, което става при нас вече тридесет и отгоре години. Защото това е, което масата от българските избиратели иска, за което масата от българските избиратели гласува.

И това не се променя с магическа пръчка. Трябват поколения. Може би, след сто години България ще е такава, каквато е Гърция сега? Но не и по-рано. Защото можеш да извадиш един народ от социализма, но социализмът не можеш да извадиш лесно от един народ. И забравете за “Швейцария на Балканите”. Такова животно няма, това е част от дивия популизъм на крадливата политическа класа.

Моето политизиране днес ми струва много. И продължава да ми струва много. Много като време, много като емоция (силно негативна), много и като стрес. И това ме кара да се питам: как ли ще изглежда животът ми, ако оставя и спра да се интересувам от политика. Ако зарежа всякакви политически пристрастия и се обръщам към политиката само тогава, когато трябва да се направи избор. Преглеждам политическите платформи и решавам за кой да гласувам. И така, до следващите избори.

Колко ли по-лесно и приятно ще бъде ежедневието, ако се оставя на течението, ако се превърна в повечето българи, които плащат това, което не могат да избегнат, не плащат това, което могат да скрият, не им пука за това кой ги управлява и гледат на тях да им е комфортно и добре, защото “от мен нищо не зависи”.

Гледайки събитията от последната година и малко, все повече се убеждавам, че ако могат децата ми да намерят своето бъдеще извън България, това ще бъде най-правилното решение за тях. За мен най-вероятно вече е късно. На почти петдесет години човек не може да тръгне да изгражда наново всичко. Но за Ангел, Мартин и Калина има шанс. Те биха могли да открият своят живот и щастие далеч от нас, далеч от тинята, в която превърнахме нашата действителност.

Ако успеят да вземат своето образование в чужбина, да създадат приятели и социални контакти на местно ниво, да срещнат първата си истинска любов, да създадат гнездо там, да се радват на повече нормалност, ако въобще дотогава определението за нормалност не е изцяло изродено.

Тогава може би биха се отървали от корумпираните мутри, които вече спечелиха България, на които им поднесохме на тепсия бъдещето на всеки, който не успее да избяга от тази територия.

Днес пак има протести. Вече повече от две седмици, нали? Ще сваляме кабинета “Борисов-3”. Ще го сваляме девет месеца (или там някъде), преди официално да изтече мандата му.

Независимо дали го свалим или не (може би трябва да кажа “го сваляТ или не”, защото аз съм само онлайн протестиращ, ако въобще), ако изборите бяха днес, следващият кабинет щеше да е “Борисов-4”. Или направо “Корнелия-1”. Или някаква грозна коалиция, подобна на тази, която имаме в момента.

Разбира се, протестът днес има и друга, като че ли много по-важна цел: Гешефтатурата. Но и
в тази Гешевтатура, позната преди като Цацаратура, нещата вървят само надолу за последните десет-петнадесет години (два-три мандата на различни главни прокурори). Там ДПС отдавна управлява в сянка. Видно е от това в каква кочина се превръща правовия ред в държавата, от това как очевадни, крещящи корупционни сигнали се оказват “незначителни” в очите на тези, от които зависи престъпниците да бъдат в затвора.

Затова в България нормално бъдеще няма да има. Днес имаме мафия, сраснала се със прокуратурата и имаща здрави корени и в съда. Мафия, получаваща солидни грантове от ЕС, за да гласува в повечето случаи против интереса на народа си. Мафия, разполагаща с целия държавен бюджет, огромна част от който прелива в частните ѝ структури, понякога съвсем видно и ясно, но без никакви наказания, защото кой би могъл да накаже някой, който притежава прокуратурата?

Иначе ние си следваме веригата на протести. След това и на избори. И на изборите избираме същите. Които унищожат следващото ниво от нормалността, задълбават щедро в тинята.

Догодина ще бъде същото. Или още тази година. Ще издълбаем и пробием икономическата основа на просперитета: ниските данъци за бизнеса. Защото всички политици са отворили лакомо уста, предвкусвайки прогресивния данъчен процент, от който ще имат още повече за лапане. Защото милиардите никога не стигат. А като пробием икономическото дъно (а ние ще го пробием, когато и в данъчно отношение станем непривлекателни), тогава само след едно-две правителства ще се върнем нивата от 2002-а.

За жалост, това изглежда като да е и целта на все повече макронизиращият се ЕС. А извън ЕС не може, защото там е Евразийския съюз. Т.е., мърдане в правилна посока няма.

Затова: най-важното е да опитаме да спасим децата. Далеч!

ВНИМАНИЕ! ФАЛШИВИ НОВИНИ! НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ СТАТИЯ ДА Е ФИКЦИЯ, А НЕ ПРЕДСКАЗАНИЕ!

Саркастично-хипотетично описание на началото на втория месец от извънредното положение: как би изглеждала ситуацията на петата или шестата седмица под карантина.

Хипотетична дата: понеделник 20.04.2020

В България вече има няколкостотин починали от COVID-19. Доказано заразените са между десет и двадесет хиляди, но решението е всички заразени да бъдат събрани на едно място. Като резултат болничните легла в Арена “Армеец”, залите “Фестивална” и “Универсиада”, както и всички площи на НДК приличат на военно-полева болница, а в “Армеец” има и епидемия от дизинтерия, поради липсата на елементарни хигиенни условия.
Първоначалната добра идея заразените, но без оплаквания хора да са на домашно лечение отдавна е забравена, защото на властите им трябват много отчаяни, паникьосани и обезверени хора, които да служат за плашило на останалата част от електората и да оправдават “нуждата от по-крути действия срещу заразата и неспазващите карантирана”.

Като резултат от горното, “великите диктатори” са решили да удължат извънредното положение с още три месеца, нищо че мерките им за предпазване и защита на населението са неефективни и реално не работят. Следващата дата на края на извънредното положение е 20.07.2020.
От бюджета вече липсват още 5 млрд. лева. За набирането на още средства се взема нов държавен заем, който поради все още неработещите борси е с изключително неефективни условия. Цели се максимално бързо събиране на парите, които да могат да бъдат откраднати в условията на безкритичност и безконтролност.

Понеже бизнесите са изправени пред дилемата “или фалираме, или хората трябва да се върнат на работа”, всички служители, по един или по друг начин, сме се снабдили с бележки, удостоверяващи, че работим в Бизнес парк. Без тези бележки не може да се мръдне никъде, защото в паниката си, властта е поставила КПП-та на входовете на всеки квартал. От Лозен до Бизнес парк, за мой късмет, има само две: на изхода на Лозен посока Околовръстното и на кръстовището на Хюндай в Бизнес парк. Отнема ми малко под два часа в посока, защото се проверяват листчетата на всички служители.
Два часа или не, ние щем-не щем, трябва да ходим на работа. Икономиката се опитва да мърда, все още се усещат някакви жални издихания, въпреки усилията на Бащицата, Каскета и Генерала да я унищожат докрай, налагайки пределни цени и на услугите, както и фиксирана норма на човеко-час.

Като казахме пределни цени, месец след налагане на фиксирани цени на всички стоки по магазините не може да се намери нищо, освен абсолютно необходимото за оцеляване. Малоумните регулации, приети от Народното събрание на 20.03. са принудили всички бизнеси да спрат да продават стоката си, ако тя не е бързооборотна, защото не биха могли да заредят нова, а да я продават на пазарно фантастичните, фиксирани цени, означава да фалират, понеже с приходите си не биха могли да заредят нова стока. Икономическите илитерати – управленци не само, че не са поправили огромната глупост, но седмица след приемането ѝ са приели фиксиране на цените и на услугите. Седмица по-късно са приети фиксирани надници по професии, целящи да елиминират “голямото социално напрежение и несправедливост” между хората с високи и тези с ниски заплати.

Говорейки за смъртта на демокрацията, на 17.04. на Председателски съвет в Народното събрание се обсъжда и предстои приемане на суспендиране на Конституцията, промяна на извънредното положение така, че да се даде правомощия на армията да служи срещу собствения ѝ народ, както и даване на безконтролни, но всеобхватни правомощия на гешефтатурата да разследва всеки, който си позволява критики както срещу извънредното положение и властта, така и срещу категоричната опасност от зараза с SARS-CoV-2.

Накрая и нещо позитивно от днес. Дано е истина, а не изблик на фалшива надежда в най-черен момент: Ново изследване върху контролна група, извършено от лекари във Франция, показва че 100% от пациентите, които са получили като лечение комбинация от Hydroxychloroquine (HCQ) и Azithromycin са били чисти от вируса шест дни след започване на лечението.

TechStartups през covidtrial.io

Предишният път споделих набързо какво се случи, когато си смених постоянния адрес и трябваше като резултат да си сменя личната карта и шофьорската книжка.

Накратко:

1. Отидох в службата по лични документи на 7-мо РПУ (“Младост”) с намерението да подам едновременно смяна на лична карта и книжка.
2. Приеха ми документите, провериха всичко (нямах нарушения).
3. След три седмици ми се обадиха да отида в МВР (централата)
4. Където ми казаха, че поради това, че съм си сменял постоянния адрес, не можело то така наведнъж и първо трябва да си извадя новата лична карта, а след това да отида и отново да подам за шофьорска книжка.

Освен загубеното ми време (четири ходения до учрежденията засега, петото предстои), днес (на четвъртото ходене общо, и второто до КАТ) леко се вбесих. При изясняването на случая ми, който явно е “много тежък”, госпожа от КАТ звънна на 7-мо РПУ, за да им обясни как (те) са създали проблем. Сигурен бях, че говори за моя случай, защото си знам постоянният адрес, а едва ли друг на гишетата е имал същият постоянен адрес като моя (надявам се всъщност никой освен семейството ми да го няма).

Та госпожата от КАТ, обяснявайки на госпожата от 7-мо РПУ “Младост”, спомена нещо от рода “ами то така се получава, и след това вие ни ги изпращате вашите пациенти да се оправяме ние с тях тука”.

Дали причината беше това, че симпатичната упътваща полицайка на входа първо ми даде билет за грешно гише, където изчаках времето си (около 10 минути), и след това трябваше да чакам отново с нов билет за правилното гише? Или може би фактът, че идваше време да търча за децата? Не мога да кажа кое.

Но тогава се случи това, което на живописен градски жаргон се нарича “завря ми говното” (моля, извинете за кретенския език).

Докато изчаквах врящ, но учтив да се приключи въпросния разгорещен телефонен разговор за пациента Ангелов, видях нейна колежка, също млада госпожа, да върши нещо по папките, които се намираха в близост до моето гише. Тъй-като ми беше нетърпеливо я попитах дали би предала нещо важно на колежката си, която говори по телефона.

Дали защото момичето предположи, че се касае за важен, конкретнен детаил за разговора (то и така си беше), дали от обща любезност, тя дойде при мен, готова да ме изслуша за това, което имам да добавя.

Въпреки врящото ми, съвсем спокойно ѝ обясних, че я моля да предаде на колежката си, че не е правилно да нарича гражданите, които посещават КАТ “пациенти”. Да не говорим, че казано в контекста на случката, е и обидно.

(Не, не е "слово на омразата", само е обидно и неучтиво, също показва неуважение на упражняващият професията към самата му професия).

Момичето се засмя леко първо, но тъй-като и аз се усмихвах учтиво, но в същото време бях сериозен в молбата си, а и гневът ми личеше (винаги ми личи), тя каза, че ще ѝ предаде.

Не знам дали ѝ предаде, но въпросната госпожа приключи разговора и дойде след малко при мен, да ми каже, че да отида на тридесето гише, на което ме чакат, за да ме обслужат бързо и да подадат наново заявлението ми за СУМПС.

Госпожата не засегна темата за “пациентът“, затова аз предположих, че не ѝ беше предадено все още. Попитах я и нея, дали смята за правилно гражданите, които чакат за обществена услуга “подмяна на СУМПС” да бъдат наричани “пациенти”.

Да, приятели, ние наистина сме пациенти. Пациенти в психиатрия. От тази за най-болните психично хора. Защото тридесет и една години не бяха достатъчни за нас да работим и да гласуваме така, че да имаме и (още) по-реформирана администрация.

Не, не ме разбирайте грешно. Администрацията няма нищо общо с това, което беше 1989-а. Даже 1997-а.

Много по-напред е: и като организация, и като начин на предоставяне на услугите. Но все още има много да се желае. На първо място наистина това прословуто обслужване “на едно гише”. Да не говорим, че на второ място целият този процес на преиздаване на документи може да стане и по пощата. Както Александър ми е разказвал, че е в Обединеното кралство. Но това е една друга тема.

Госпожата се засрами. Бая се изчерви, личеше си не е (само) от яд, просто я хвана срам. Отстрани две нейни колежки с интерес слушаха разговора ни (вече беше 16:45 и нямаше почти никакви хора в КАТ, може би и заради дъжда отвън). Госпожата отговори нещо от рода, че нямало нищо и то било на шега. Аз обаче ѝ казах, че е обидно и макар, че и в момента да се чувствам като пациент в психиатрията на държавната администрация, все пак не е правилно да бъда наричан така, защото не съм дошъл за лечение, а за да ми бъде предоставена услуга, за която си плащам два пъти: веднъж през данъци и втори път 25 лв за ново СУМПС и 4 лв за нов златен талон.

Чест прави на госпожата, че както и аз, не си позволи да стане груба или заядлива, а се опита да замаже случая. Не, не се извини, но направи опит (нещо от рода “ама няма нищо, де”). Да ви кажа честно, на мен този нейн опит ми стига. Повече ми стигна това силно излъчвано чувство на срам, което тя показа, когато я попитах дали смята, че е правилно да се говори така. на гражданите.

Отначало бях твърдо решен да ѝ искам името и длъжността, за да подам оплакване. Но съм доволен, че не го направих. Че остана само със срама, което тя изпита пред мен и пред колежките си. Вярвам, че често пъти този тип неудобство е източник на повече положителна промяна, отколкото дори административно наказание, пък било то и само мъмрене в кабинета на началника.

Много се надявам следващият път, когато ѝ дойде да ни нарича така, да си спомни. И може би в половината случаи да каже “гражданите” или дори “клиентите”. Макар, че в случая не отговаряме точно на дефиницията за “клиент”.

Та толкоз за моите преживявания по смяната на постоянния адрес. След тридесет дни даже ще имам ново СУМПС. И продължавам да се надявам, че 2030-а вече това ще става електронно и по куриер.

Stethoscopes Image by Lelia Milaya [Reshot]

Мой познат ме помоли да споделя как е пътуването с Eurostar, та реших направо, ако не ме домързи, да го сложа в блога.

Когато към това време прибавим и 45 минути за регистрация, проверката на сигурността и паспортите се получава, че за три часа и половина стигаш от центъра на Лондон до центъра на Париж. Т.е., няма друг транспорт, който така бързо и приятно да те отведе на такова разстояние.

Ако сравним с полет, нещата изглеждат така: час и петнадесет минути полет, два часа регистрация и проверки (може да се рискува и за по-кратко време, аз не обичам да поемам такъв риск при полети от натоварени терминали) и час от/до града (минимум). Грубо пресметнато, времето за пътуване със самолет и времето с влак са съизмерими: три часа и половина с влак, четири и половина часа със самолет.

Сега, при мен го има и другото нещо: аз харесвам тези влакове. Обичайно днес се возя повече на самолет и затова винаги, имам ли възможност, вземам влак. Разбираемо е, при две-три пътувания с влак годишно срещу минимум 30 със самолет. Безспорен принос за харесването ми има и дребния факт, че във влака имаш мрежа (3G/4G/WiFi). А и когато влакът е Евростар, нещата са още по-добре. Но и не се мръщя на скандинавските влакове: при толкова смъкнати пари от данъци и при тези цени на влаковите им билети, скандинавците се возят на отлични машини!

Според мен Евростар е най-високият клас влаков транспорт (ако не броим Ориент Експрес например, чувал съм че е лукс). Поради това го препоръчвам горещо пред какъвто и да е друг транспорт, особено между Лондон и Париж. Ценово стои колкото самолета (като нищо може и да е по-скъп от някои полети), но няма такъв кеф да си във влак с 300 км/ч (в интерес на истината, така и не видях 300 км/ч на GPS-а, но може да е лимит на Waze, който е правен за автомобили).

Когато разстоянието става по-голямо съм сигурен, че самолетът бързо ще изпревари Eurostar. Например, за разстояние от рода на София – Лондон нещата биха стояли ама съвсем различно (нощно пътуване, може би?). Но за разстоянията между Лондон, Париж, Брюксел и Амстердам изглежда моделът работи. Днес влакът беше почти пълен, макар аз да изкарах късмет и до мен да нямаше човек.

А за влаковете в България… за тях или добро, или нищо, затова ще съм кратък. Тях ги използвам само в най-краен случай. Ясно защо: отчайващата обща хигиена вътре (и на влаковете, и на пътниците), времето за пътуване, безопасността при пътуване. Със сигурност в България бих пътувал София-Варна със спален вагон (с момчетата го правим веднъж годишно). Но за “обикновените” влакове… Тях гледам да ги избягвам. Пък и в България повечето неща са ми близо и мога да шофирам.