Днес, още като го отворих, за да направя по-горния материал, и като заизскачаха едни прозорци, ужас! Изглежда, този който ми заразява блога, отново си беше свършил работата, и нещата бяха излезли извън контрол. Налагаше се да чистя пак.

Както винаги, започнах със Sucuri Blog Check системата. Той естествено показа откъде идва malware payload-а. Изглеждаше инфекция като предишната: в постовете бяха инжектирани извиквания към скрипт от con1.sometimesfree.biz_черта_c.js

Грозно колкото си искаш. На всичкото отгоре, вече настоява и за автоматична инсталация на Chrome разширение. Пълен кошмар. Не знам кога се е появило, но изискваше незабавни действия.

Приложих същата тактика, както и преди. Свалих съдържанието на wp_posts таблицата и с помощта на Visual Studio Code премахнах всички script тагове. Добре, че беше лесно, този път дори не изискваше regular expressions search, защото заразата беше еднотипна.

След това пресъздадох wp_posts с изчистения SQL и нещата се оправиха. Или поне така си мислех аз, докато не заредих отново “изчистения” блог в прясна инстанция на Firefox (поне браузъри при мен има, различни и за всеки вкус). Въпреки уж оправения блог, заизскачаха пак едни прозорци, едни чудесии, направо #искаПлаче стана положението.

Прегледах отново сорса на блога (този път знаех кой гнусен домейн да търся) и видях, че е останала една референция към заразата, в един custom sidebar widget на блога. Изчистих я и нея.

Последваща проверка чрез Sucuri потвърди, че този malware вече го няма.

Като следващата стъпка обаче минах и забраних всички плъгини, освен JetPack. Имах и един “твърдо” инсталиран плъгин, директно във wp_content директорията. Този плъгин, уж сигурен, замина и той. Сега се надявам нещата да се подобрят. Уж няма променени файлове, но човек никога не знае.

Ако инфекцията пак се появи, ще трябва да правя едно от тези две неща:

1. Пълна преинсталация на WordPress, като се импортира само и единствено съдържанието на блога, без никакъв код. Това не е правено поне пет години, така че може и да му е време. Със сигурност ще загубя това/онова, но не мисля, че ще е неприемлива загуба.

2. Архивиране на блога и започване на чисто. Не ми се вярва да стигна до там, защото има изключително полезни неща.

3. Проучване дали може ли да се сложи “write protection” на wp_posts и още някоя и друга таблици, който write protection да се маха само, когато знам че аз пиша по тях.

Чудя се още, какво следва. Много неприятна ситуация, че и се повтаря. Ако не е някой пробит плъгин, не знам какво друго да си мисля!

Това съм го писал преди около една година. Изтупах праха от черновата, поизчетках я малко и реших да я публикувам. Все още е актуално до сълзи. Въпреки това обаче смятам, че е повече от належащо да има човешки условия за истински инвеститори по нашите курорти. Първо по-малко зелен терор върху бизнеса там и второ – условия за бизнес и на други концесионери, освен мутро-мастодонтите там.

Ех, мечти!

Междувременно (и) тази година в Италия беше страхотно!

Два дни. Толкова ми трябваха, за:

• да им видя випарията и снобарията.
  Лифт с vip вход. Простолюдието чакаме на опашката, а випарията и други мутропроститутки и мутропроститути минават директно. ‘Щот могат! Едва-едва удостояват с поглед огромното, чакащо мнозинство, може би защото (някои от тях) даже ги е срам от ситуацията. Но то на тази опашка чака ли се?!

• да се почувствам бедняк и боклук;
  Средна пица с греяно вино по пистите: от 30 лв нагоре. Не че ги нямам, ама ги изкарвам с труд и не ми се иска да го давам на мутри. Защото съдейки от тоталната липса на конкуренция по пистите, сигурен съм, че не пазарът, заедно с качеството на храна и обслужване определят кой ще има заведение там, а едни други, твърди предмети, обикновено използвани в бейзбола.

• да видя писти, по-оживени от главната на Пловдив през първите, топли и слънчеви дни на пролетта;
  Преброих поне 50 човека, наредени на пистата.  Опашка, за да тръгнеш надолу. Поне нямаше VIP линия на пистата, ама като гледам, скоро и това ще измисли мутро-мозъкът.

• да си дам, като цяло, парите на вятъра;
  Един ден ски пас за моето семейство: (през 2015-а беше) 200 лв. Вече е 230, защото Мартин е над 7. Срещу него получавам горепосоченият, дълъг и детайлен курс по търпение, “цели” 50 км преорани до бабуни още в 11:00 писти с опасно много хора по тях и 300% надценка в заведенията. Няма да започвам да правя справката с Италия и Австрия, освен ако не си вземете кърпички, за да си бършем сълзите заедно!

Не мисля, че бих се върнал лесно тук. Освен, ако не стана аз една от “VIP мутрите” някой ден. Вероятно се броят на пръсти ски-курортите в света, които имат нужда от официални блогове, които да обясняват на клиентите “Как да оцелеем на гондолата”! Срам, и гнус.

Никога не ходете на ски в Банско. По-добре си работете в офиса. Не заслужавате такова нещо. В Австрия или Италия е по-евтино, по-качествено, по-човешко и по-морално. Ще си дадете парите с по-голям кеф и ще получите несравнимо повече за тях. Жалко само, че е на 1000+ км и не можеш ей-така да се вдигнеш за един уикенд.

Но ние сме си виновни!

27.02.2015

Снимката е от публичната секция на Facebook профила на Владимир Каролев, публикувана на 16.02.2016.

Аз, бидейки човек който държи на мнението си, се възмутих от това. Последва кратка дискусия, която макс. 5 мин след последния коментар беше изтрита. Уважавам правото на автора, блога си е негов. И бях решил нищо да не пиша по случая, ако днес не беше хвърлено в лицето ми следното изключително необосновано обвинение в последващи коментари:

Тъй-като аз съм човек, който държи на честността и корекността, ще предложа тук целия разговор, който аз съвестно запазих. Щях да си го запазя само за мен си, ако авторът не беше постъпил толкова некоректно спрямо мен.

Ето всъщност какво се случи.

Моят първи коментар (Wed, Nov 13, 2013 at 10:39 AM):

Тимуре, трябваше и една старобългарска руна да сложиш накрая, или направо емблема на някоя ТВ като АЛФА, или “партия” като АТАКА.
Някак заблуждаващ ми се вижда разказа без тях!

Отговорът на Тимур не закъсня (Wed, Nov 13, 2013 at 10:58 AM):

Дончо, хайде да те помоля да ми обясниш нещо, нали може?
Тази статия отнесе много критики като “ксенофобска” (понеже се появи на доста места) – и нито една като “невярна”. Никой не каза – “Тимуре, ето този момент ти си го измислил, те не са правили това”. Не каза, понеже всичко е вярно, независимо дали на някого му харесва или не.

Ако изключим някои соросоидални тела, повечето ми критици не разбират, че индивидуалното разбиране за страведливост и държавническото мислене не се припокриват. Статията е написана от държавническа позиция – същата, според която Германия и Франция обявиха, че ще приемат по 500 сирийци с висше образование. Толкова. Другите да се оправят както искат , но не на тяхна територия. Ние обаче сме по-големи светци от папата и по-големи хуманисти от французи и германци, за което след време ще си платим.

Един пример – у нас всеки мързелив некадърник реве за социална справедливост – т.е. другите да работят, а той да си лежи в къщи и някой да го храни и лекува. Парите не били разпределени “справедливо” (разбирай – по равно). Ами те и природните богатства не са разпределени по равно и затова се водят войни. Как мислиш, ако ние поискаме от Русия да си разпределим “справедливо” нейните нефт и газ, какво ще ни отговорят? Дали няма да е ракета със среден обсег на действие? И правилно – това е държавнически подход. Ако слушаха такива като теб, всички отдавна да са премахнали границите, но явно светът е пълен с ксенофоби.
Или просто с по-мъдри хора, не знам. И това няма нищо общо с платения неофашизъм на Атака – моля прочети пак за кого е блогът ми – пише го горе на страницата.
Поздрави.

На което аз отговорих така (Wed, Nov 13, 2013 at 3:44 PM):

Тимур, статията е хумористична, нали? В този смисъл и моя коментар е хумористичен! Няма нужда да се засягаш…

Ако обаче възседнем идеята, че статията е (и) ксенофобска, ето малко информация защо някой би могъл така да погледне на нея:
1. Профилът на лошия мюсюлманин – бежанец. Определено не всички бежанци са крадци, не мислиш ли? Да, със сигурност някои от тях в отчаянието си ще посегнат на чужно, но мързеливци и готованци те в никакъв случай не са. Отчаяни – да. Без изход (в момента) – да. С жена и деца – да. Някои даже са с повече от една, което допълнително внася правна бъркотия в нашия иначе тоооолкова подреден свят (и общество).
2. В коментара определено дезинформираш. Ето ти инфрмация само за Германия (http://www.dw.de/syrian-refugees-to-be-helped-in-germany/a-17081374). 5000 бежанци, без изисквания за “висшисти”. Ксенофобията продължава: “ето, вижте Германия и Франция какви са ксенофоби, искат само качествените бежанци, а ние пак – най-внимателните и вежливите”. Ето ти и “нещо невярно” тук. Ако си изхождал от подобни източници, пишейки хумористичния материал, нормално е да те набедят за ксенофоб.

Мога да продължавам. Но не искам. Защото материалът е хумористичен (нали?).

Не е хубаво обаче да не забравяме едно! Нашите сънародници в UK например са същите “бежанци”, за които ние оревахме орталъка, че не им давали да работят наравно с британците. Да, и британците подходиха донякъде “ксенофобски” спрямо тях (и с много изписани глупости от тип “нашия болен русоидеров” как щели да им изядат социалната система).
Да не дава съдбата бедствие (по-страшно от олигархичното мутроправителство) да ударят България. Защото лесно е да иронизираш човека в нещастие, много по-трудно е да му помогнеш…

След което “справедливостта беше възстановена” точно в Wed, Nov 13, 2013 at 3:48 PM:

Статията не е хумористична, а сатирична. Всеки си има право на мнение, чух твоето и след малко ще изтрия целия спор.
Цензура, няма как…
Апропо, като не одобряваш, не чети. Не държа на подобен тип обратна връзка.

Както вече казах, бидейки “блогър” (кавичките са умишлени) от началото на 2004-а, уважавам правото на автора да избира какви коментари да оставя публикувани в собствения му блог. Мислех да публикувам още тогава дискусията при мен, но след това се отказах: заблудени хора много, ако някой стане още повече заблуден и озлобен към нещастния, очукам бежанец, това си е негова позиция и липса на реална преценка.

Но след днешния коментар не мога да остана безучастен. Защото това граничи с подлост. Като степен на наглост граничи с изявленията на сегашните управляващи да изопачават истината, да наричат “недобре с главата” интелигентни хора, само защото протестират срещу тях. По същия начин както Тимур изопачава 5000 в 500 (виж по-горе), изопачава “бежанци” в “сирийски висшисти”, по същия начин, изключително некоректно твърди, че съм показал “неуважение към автора, намек че е неофашист”.

Прочетете. Ако намерите къде – пишете. Може пък аз да пропускам нещо?

Между другото, най-разочароващото за мен в случая е това, че до днес всъщност уважвах анонимния автор, списващ “Тимур”. Но след днес не мога да кажа същото…

Тъй-като основното действие се развива в социалните медии, крайно време беше и “кастата на блогърите” (към която едно време се числях и аз, но ме низвергнаха за бездействие ) да реагира. И сега почти същото може да се прочете при Йовко (Оставка), Ан (Оставка!), Лъчко (Оставка), Мърфиета (Оставка), Юруков (Оставка), Огнян (Оставка), Алекс (Оставка!), Събина (#ДАНСwithme и #Оставка!), Ани (#ДАНСwithme… цели 40 дни!), Мишел (Оставка!), Жюстин, SEO Новини (Оставка #ДАНСwithme), Интернет лумпена (#ДАНСwithME и Оставка!), Крис, Just Krassen, Zori, Маркуча, Тошка, Дни, Не!Новините, Костадин, Митко и много други.

А ти? Готов ли се да се включиш?

Предай нататък! #ДАНСwithme

От 05 август 2013: Гугъл бомбата почти успя. Време е да почистим. Поради това замених връзките към правителствения сайт с тези към сайта на най-голямото зло, сполетяло последните 10 поколения: Българската “Социалистическа” Партия.

Тези дни обаче ми се наложи да отвикна. Причината за това е една компания, която много харесвах, до тази случка. Компанията е Max Telecom (Макс Телеком, по нашенски).

Миналата година Макс Телеком (по-точно изключително коректните му служители) ми бяха в изключителна услуга. Тогава ми трябваше backup Internet на добра цена и те успяха да задоволят моята потребност. Продадоха ми „Бисквитка“ за 20 лв на месец, за период от 15 месеца. Предплатена, прекрасна, удобна и гъвкава услуга, на която се радвах година и три месеца и ако някой ми беше казал, че ще пиша този текст, нямаше да му повярвам тогава!

Тези 15 месеца изтекоха в началото на юли. И тогава дойде Голямото разочарование. Само преди няколко дни.

Оказа се, че Макс Телеком, за да ми подновят договора, ми искат 50% увеличение на месечната такса за абсолютно същата услуга. Т.е., ако искам да си продължа договора с тях, ще плащам по 30 лв/месец. Без да получа нищо повече. Така било правилно, защото моята „Бисквитка“ била на промоция тогава и вече „било невъзможно“ да бъде продължен договора. Или, ако предплатя отново една година, ще платя 25 лв/месец. Пак за абсолютно същата услуга, която досега ползвах за 20 лв.

Нищо, че Макс Телеком имат и предплатена услуга. При това на условия и цена, която би ме удовлетворила. Тази услуга обаче се предлага с грозно, ненужно и нефункционално USB устройство, което не ми върши никаква работа. Защото аз ползвам много wireless устройства, и този USB мога да го използвам, само ако го сложа в друг уред, който да ми направи wireless от него.

Ще кажете „ама ти си имаш бисквитка, ползвай си я за това“. Да, “Бисквитката” без проблем би могла да се използва като крайно устройство и за тази услуга, но ако Макс Телеком бяха компания, на която ѝ пука за нейните клиенти. Щяха да ми вземат Mac адреса, да го въведат в системата си, да си предплатя и да си ползвам до лимита, който си платя. Да, ама не. Не може. За да ми е гадно. На мен, техния клиент. Човекът, който като другите такива им плаща месечните сметки (или поне би следвало да им ги плаща, доколкото знам финансовото им състояние е зле, защо ли?)

Така щеше да бъде, ако отношенията бяха нормални. Не и в този случай обаче: „поддръжката“ на „оператора“ ми обясни, че не е възможно да използвам „бисквитката“ за това, защото тази услуга се предлагала само през USB чекнята. Т.е., да го духам. И аз го издухах.

Опитах какво ли не. Разговори по телефона, молби. Не ме свързаха с никой от отдела за обслужване на клиенти, който би могъл да ми реши случая. Дори отидох на крака до централата им, където не бях допуснат да се срещна с който и да е, отговарящ за клиентите. Явно дребния клиент в мое лице не е в никакъв интерес за Макс Телеком.

Няма да крия, че си тръгнах от там с много горчивина. И яд. И безпомощност. И твърдо решен никога повече да не препоръчам услуга на Макс Телеком. Защото аз може да съм дребен клиент, но пък се водя „influencer”, т.е. човек, който бива често питан от познати и приятели какво да ползват. И ако досега съм довел поне 10 клиента на Макс Телеком, само давайки им моето положително мнение и препоръка, това вече е история.

Явно с Краси Стойчев и екипът му от Макс Телеком си е тръгнала и грижата за клиента. Което е много, много жалко. И за мен (защото ще ползвам по-бавен, но backup интернет), и за Макс Телеком (защото можеха да вземат едни 300 лв за 15 месеца, но предпочетоха да не го направят). И за една много, много симпатична “бисквитка”, на която едва ли вече ѝ е писано някога да бъде полезна. Ще се превърне в поредната ненужна вещ, която няма да изхвърля, само защото някой ден може и да я презаредя

Много жалко. И ако един ден Макс Телеком започнат да потъват, надали ще се замислят, че малките, недоволни камъчета обръщат голямата, тромава кола…

Update от 9 август 2013: Реакцията на Макс Телеком беше повече от приятелска и бърза, и в крайна сметка нещата се оправиха. Описал съм ги в материала си “Бисквитиера”.

Грозната глава на тютюневата индустрия пак започва воя, който съм сигурен, че вече е омръзнал на всички нормални хора. “Звездата” по наследство, доказала се като рекламно лице на тази индустрия, още не се е появила, но съм сигурен че няма да закъснее да се покаже тия дни.

Днес десетина (вероятно добре заплатени) клакьори посрещнали Борисов в Ловеч (повечко снимцичи в Offnews). На импровизиран плакат (разпечатан на бял лист А4) пише, че той бил убил малките заведения, като въвел пълната забрана за пушене на закрито. Щеше да е смешно, ако не беше жалко и тъпо.

На мен вече започна да ми писва, ама много! Снощи бях в едно такова малко заведение в Пловдив. В него място не можеш да си намериш, ако нямаш предварителна резервация. Перфектна кухня, изключително обслужване. Що ли никой, който беше в това заведение, нямаше против да пуши вън (да, имаше пушачи). И що ли заведението продължава да има клиенти и хич не им пука от тая страшна забрана? И що ли продължават да пълнят това заведение бе, тия пусти пушачи?

Защото вече май и на бездомните псета им стана ясно, че фалитите на “малките заведения” са преди всичко причинени от некадърен мениджмънт и безсилие на собственици и управители да предложат нещо, което се купува. А не на това дали хората, влизащи в заведението, автоматично стават пасивни пушачи, роби на криворазбраната толерантност на българинът (най-честия пример: компания с двама пушачи и осем непушачи, сядаща в залата за пушачи, за да не се обидят другарчетата).

Фактът обаче, че “протестът” на тия чукундури беше специално отразен и табелата специално беше показана 5 секунди в национален ефир говори едно: търговците на легална дрога пак се активизират и започват да наливат кинти за PR на низките им, зловредни цели. Май приходите от акциз и ДДС от цигарите не е само заради предполагаемата корупция в митниците, а и защото на тия търговци на човешко здраве и съдби започват да не им излизат сметките. И някой сериозно се е загрижил за премийките си, без значение цената на здравето на хората!

Ще пада борба, отново!

Честно казано, очаквах го. Напоследък си позволявах твърде често и твърде много да поставям въпроси относно коректността на Биволъ. Доста дискусии гледах и четох, и червеят на съмнението сериозно ме загриза. Защото докато някои от отговорите бяха удовлетворителни, някои бяха от типа “ама и ние бием негрите” (справка: онзи стар виц).

А явно съмнения относно коректността на Свещената Чифтокопитно са абсолютно недопустими. Нещо явно недопустимо, или както г-н Чобанов се изразява по-горе, “охотно публикуван клеветнически материал за Биволъ” :). Държа само да кажа, това беше “охотно споделен”, а не “охотно публикуван”, но явно охотността на деянието е това, което раздразни толкова много г-н Чобанов. Аз пък не харесвам думата “охотно”, много про-руска ми звучи, макар да е в Речника на българския език.

На мен ми се струва, че “наказанието”, което смирено ще излежа до края на живота си, е твърде тежко за “провинението”, но да си имате едно наум, ако случайно някой от вас се осмели да се усъмни в Свещената Коректност на чифтокопитните. Демократично ще бъдете наритани. И ще свършите в моя казан.

За мен Биволъ вече не съществува като медия. Медия, която се саморазправя с (по)читателите си.

Искам предварително да се извиня на всички приятели, които ще засегна с този материал. Надявам се да ме разберете, като се опитате да се поставите на мое място.

Опитах да бъда по-спокоен и умишлено изчаках няколко часа, преди да седна да го пиша.
Но според мен нещата НЕ СЕ правят така. И ако OpenFest ще остане каквото е, това не трябва да се повтаря! И затова реших да пиша.

Днес получих следното писмо от подател, който беше подписан г-жа Габриела Петрова от “Експерта” ООД.

В тази е-поща най-учтиво и настоятелно бях поканен да се явя на презентацията на “Експерта”, която те щели да правят на OpenFest тази година. На някаква супер-дупер open source система, която можело да ми помогне да си оправя бизнеса, и тъй-като съм имал интерес в уеб технологиите, щяло да ми е супер интересно.

Отначало си рекох: чиста проба спам, нещо филтъра на Gmail се е сбозявил и го е пуснал. Писмото не беше маркирано като “това може да е непоискано съобщение” дори, абе класика в спам-жанра!

След това не повярвах на очите си. Е-пощата беше изпратена до моя личен адрес, на който получавам сравнително малко спам. И се казваше, че презентацията била в рамките на OpenFest 2012. Това вече преля чашата, оставих писмото настрани и реших да си почина (и да изкарам една изтощителна репетиция и дълга баня), преди да пиша тук. Надявах се да ми мине. Но не ми мина.

Г-жата е представител на един от спонсорите на OpenFest. За мен пoлучаването на тази е-поща означава, че личните ми данни са очевидно изтекли от организаторите към спонсорите. И спонсорите очевидно не знаят какво да правят с тях, след като си позволяват да изпращат unsolicited e-mail (още известен като spam) към бивши участници в събитието. Подчертавам бивши тук, защото тази година все още никъде не съм посочвал, че ще ходя (всъщност, тъй-като ще пътувам събота вечер, надявам се да имам време да мина, за да се видя с приятели там).

Надявам се хора като Христина, Мариян и Силвина (част от вечното ядро на феста) да не са наясно с тази много неприятна практика на техния спонсор. Надявам се също, че ще вземат мерки. Въпреки факта, че компанията-спамер спонсорира OpenFest (смея да добавя “с тяхното име в спама”). Защото, ако си спомням нещо от първоначалните идеи на феста, тогава когато Йовко го създаде и организира за първи път, то доверието и коректността бяха едни от изначалните идеали, благодарение на които събитието се роди като такова.

А днес и доверието, и коректността бяха предадени.

Има други хиляди начини посланието да стигне до хората, за които то е предназначено. Фейсбук страницата на събитието (има вече над 300 заявили, че ще ходят), Twitter (@openfestbg го следват доста хора!), самата програма. Изпращането на спам е такава колосална излагация обаче, която показва и немалка доза невежество относно съвременния е-маркетинг. Защото спамът е много 1980-а, г-да и дами спонсори!

Позволявам си да искам отговор на следните въпроси:

1. Кой е дал моят е-пощенски адрес на фирмата-спонсор и с каква цел? Аз не съм бил, знам това, защото този адрес не минава никога през публични регистри или маркетингови списъци! За там използвам друг.
   И още нещо: много съм внимателен и грижливо отмятам всякакви “чавки” от типа на “искате ли да получавате повече информация от нас”. Но дори да съм пропуснал, адресът нямаше да е този.
   Къде отиде доверието, че с данните, които оставям, няма да се злоупотребява?
   От моят груб анализ, адресът може да е стигнал до тях или през Facebook, или ако наистина OpenFest им е подарил списъка с всички участници – настоящи и някогашни (там най-вероятно съм използвал този адрес, защото имам доверие на организаторите!)
2. Кое дава право на един спонсор да изпраща спам на бивши участници в събитието? Къде отиде елементарната коректност в случая?
   Ако искате да напълните залата, направете интересна презентация. Например: кажете нещо пиперливо за Майкрософт: от опит мога да ви кажа, хората се радват! Но не пращайте спам.
   В моя случай: ако бях видял презентацията ви в програмата, може би щях да мина да я видя. Защото наистина управлявам бизнес и щеше да ми е интересно какво повече ще предложите от Sharepoint например. Но след този спам – никога! Не купувам нищо, рекламирано чрез спам!
3. И най-важното: подкрепят ли организаторите на феста тази политика? (оставянето на този сигнал без последствия за мен ще означава мълчалива подкрепа)
   Отговорът на този въпрос ще определи бъдещото ми доверие, и ще покаже коректността на организаторите. В която и в момента не се съмнявам.

Готов съм да се извиня тук и в друг материал, ако някой успее да ме опровергае. И ще го направя с удоволствие, защото това ще значи, че грешката е моя, а не че е било компроментирано доверието ми.

Жалко. Много жалко. Дано е недоразумение или грешка. Ама надали!

П.П. В случая се радвам, че съм бивш служител на Майкрософт. Ако работех там, автоцензурата ми щеше да натисне обидата, докато тя бъде преглътната. Но сега няма нужда от това!

П.П.П. Окончателната развръзка на случката е тук. Накратко: организаторите нямат никаква вина.

Може да ви се стори странно, но към дата 19.07.2012, и час 11:30, файлът NationalStrategyIntegrateMangali.pdf си стои на официалния сайт на Президента на РБ и всеки може да кликне на него и да види стратегията.

Назряват няколко въпроса:

1. Толкова ли е некомпетентна администрацията на Президента на РБ, че да няма кой да сложи правилното английско име на файла?
2. Ще постигне ли успех лафът “Първанов е виновен”, ако това добие достатъчно гласност, преди да се усетят от администрацията и да махнат този позор? П.П. Около 11:45 вече даваше 404, отлична реакция на администратора на сайта!
3. И не на последно място, така ли ще “интегрираме мангалите”? Или “мангал” вече е официално в България, поне докато трае “Ерата на физкултурниците” ?

П.П.П. С голяма доза смях мога да кажа, че файлът е преименуван на http://www.president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateRoms.pdf. РОМС ! Г-н Президент, да Ви предложа някой от учителите по английски тук, може да успеят да помогнат на Вашия екип ?

П.П.П.П. Много П-та, много нещо, но няма как да пропусна това, което им прави чест. Публикували са официално извинение:

Недопустим и изключително неприятен е начинът, по който е публикувана Стратегията за интеграция на ромите на сайта на Администрацията на Президента. Веднага след подадения сигнал, за което изказваме благодарност, е направена промяна в наименованието на файла. Разпоредена е проверка за причините, довели до некоректната подмяна на името на документа и ще бъдат наложени наказания на виновните лица.

От началото на мандата политиката на държавния глава е насочена към осигуряване на пълна прозрачност, откритост и достъп до информация и до всички становища и документи, които са свързани с работата на Съветите към президента. Това очевидно носи своите рискове и негативи.

Администрацията на президента поднася извинения за случилото се и поема ангажимент изключително стрикно да следи каква информация и по какъв начин се публикува на сайта на президентската институция.

Да видим дали ще има наказани за безобразието.