Category: политика

#ДАНСwithme #Оставка, вече повече от месец…

ФОСТАФКАНаписа се какво ли не за изминалите почти 6 седмици протести. И дано не се пише още много, защото е крайно време корумпираното, олигархично, червено и рускопоклонно правителство да подаде оставка.

Тъй-като основното действие се развива в социалните медии, крайно време беше и “кастата на блогърите” (към която едно време се числях и аз, но ме низвергнаха за бездействие 🙂 ) да реагира. И сега почти същото може да се прочете при Йовко (Оставка), Ан (Оставка!), Лъчко (Оставка), Мърфиета (Оставка), Юруков (Оставка), Огнян (Оставка), Алекс (Оставка!), Събина (#ДАНСwithme и #Оставка!), Ани (#ДАНСwithme… цели 40 дни!), Мишел (Оставка!), Жюстин, SEO Новини (Оставка #ДАНСwithme), Интернет лумпена (#ДАНСwithME и Оставка!), Крис, Just Krassen, Zori, Маркуча, Тошка, Дни, Не!Новините, Костадин, Митко и много други.

А ти? Готов ли се да се включиш?

Предай нататък! #ДАНСwithme

От 05 август 2013: Гугъл бомбата почти успя. Време е да почистим. Поради това замених връзките към правителствения сайт с тези към сайта на най-голямото зло, сполетяло последните 10 поколения: Българската “Социалистическа” Партия.

Протестът или живота!

Протестът или живота!

Преди 27 дни в София започна нещо невиждано от мен досега. Започна като резултат от цинизма и мафиотското коленопреклонничество на БСП, ДПС, Атака и техния кабинет „Орешарски“.

Поне за мен, то започна със силен смях пред монитора, когато видях поредната мазна храчка в лицето на народа – изборът на Пеевски за шеф на ДАНС. Тогава, в продължение на два часа, не можех да спра да се хиля (да, клиничен случай, ще кажете) на тази чудовищна наглост и на това, че тя ще остане безнаказана. Не крия – не очаквах никакви протести, освен по блогове, стени и виртуални реалности.

3 седмициОстанах приятно изненадан. Още вечерта бяхме над 5 хиляди човека (скромно определени от мевереброячите като 500). И се започна. И така до преди седмица-две за мен нямаше вечер (и сутрин). Прибирах се и по нощите понякога, за ужас на изтръпналата ми майка (Веси някак по-лесно понасяше това).

До преди около десет дни, когато трябваше да обърна сериозно внимание на здравето си и чисто егоистично не мислех за протест поне 5 дни.

След това, когато страшното в персонален план изглежда, че се разминава, видях отново, че протестът наброява много над десет, че и двадесет хиляди човека (меверейците бяха някак успяли да преброят почти хиляда, което е вид признание и от тяхна страна, да не се лъжем).

За мен обаче беше време на равносметка. И сега ще ви разкажа за тази равносметка. Сигурен съм, че 90% от четящите ще намерят начин да ми опонират. Не, няма да правя като Тиквеника, за който нещата приключиха с отмяната на позорното назначение. По-скоро ще се опитам да обясня на всички мои приятели защо смятам, че на този етап няма смисъл да протестирам в „обичайното шествие“ всяка вечер.

Ще започна с въпрос: някой от вас спомня ли си 1997-а? Сигурен съм, че да. И тогава имаше десетки дни протести. Дали защото тогава беше студено, дали заради друго, успехът на протеста тогава дойде сравнително бързо. Но не дойде, без да има кръв. Не дойде, без да полетят камъните, не дойде без червените, оядени животни от тогавашното Народно събрание да се почувстват физически заплашени, да усетят ножа на народа-касапин, който по категоричен начин им каза: “Избори ли ще правим сега, или месо”?

Сега, другарки и другари, приятели и господа четящи (който където се сложи тук), положението е същото. Само че, да ви кажа, парите са значително по-големи. Защото сега има еврофондове. И сегашната БСП е още по-оядена, още по-лакома и още по-настървена за народните пари. Сега играе сериозно и руския ботуш, който тогава не беше отхлабил хватката си от България, която „братушките“ винаги са смятали за тяхна колония, по даденост комунистическа. И сега „БСП и партньори“, къде учтиво, къде не, подритвани от руския ботуш, точейки лиги за стотици милиони еврофондове в следващите четири години, са много по-упорити и по-мотивирани да издържат максимално на нашия натиск.

Какво виждат те насреща? Един мирен протест. Многолюден (300 ли бяха по последните меверейски справки), но все пак – мирен. Хората се събират, викат, крещят, изпускат парата, изразходват отрицателната енергия, правят си една приятна (ако не вали дъжд) разходка от МС до Плиска и се прибират. Най-много да окачат някоя хартиена чашка или плакат на загражденията пред Парламента и това е.

ФОСТАФКА

Властта свикна. БСП свикна. Олигархията свикна. „Ходят си, какво толкова? Да си ходят, кучетата си лаят, кервана си върви“. Дотолкова свикна, че си организираха техен си протест. Сигурно даже не е платен този „контра-протест“, защото в София и страната е лесно да намериш 200-300 идиота от всяка възраст, които да повярват на сладките приказки на червените функционери. И да ходят да защитават мафията и олигархията, смятайки че всъщност правят добро на децата и внуците си.

И така може да си продължаваме до август, когато пак може да си продължаваме, но няма да има смисъл. Защото дебелогъзите, дебелооки „народни избраници“ ще ни се смеят от плажовете и планинските курорти. Пък ние да си ходим и да си викаме, ако си нямаме друга работа.

 

Тези нелеки мисли ме споходиха за дните, когато вместо на протест, се прибирах да полегна у нас, подтиснат от мисълта, че има вероятност да поема по „черните“ пътеки на Здравната каса. Тези пътеки, по които всеки трябва да умре по Здравния стандарт. И нито крачка встрани от него.

 

Докато бях отдаден на тези черни мисли и докато изследванията показаха, че най-вероятно ще видя дъщеря ми пораснала, ако нещо друго не ми попречи, протестът беше минал критична маса. Беше се превърнал в „Протеста“, мястото, което всеки знае, всеки ходи. Нещо като Борисовата или Южния, само че по Цариградско, вместо покрай дървета. Хората водят децата си, приказват, смеят се, общуват. Докато викат „оставка“, „мафия“ или каквото там трябва. „Ще се видим ли на Протеста?“, „Довечера ще минем през Протеста, след това до мола“ и т.н. Все по-често се срещаха такива…

И аз се отчаях от Протеста. Това вече не беше моя протест, макар очевидно да беше станал техния Протест за много други хора. За двадесет и няколко летни дни на Протеста му бяха изпадали зъбите, най-вероятно от старост. От раздаване на бели балони #миренпротест, от призиви и позивни „протестът е мирен“ той се беше превърнал от протест в карнавал. Подобен на този в Памплона, но без биковете (без зъби и рога, нали, защото #миренпротест все пак)! Т.е., Протестът беше станал прекрасно място за разходка и социализация на една наистина голяма група хора, която има обща цел, но разчита на моралът и достойнството на политиците, за да я постигне.

И това, скъпи приятели, е което ме държи настрана от Протеста (вече с главно „П“). Той, Протестът, в този си вид е абсолютно губене на време. Ходете си, викайте, свиркайте, говорете, веселете се, пийте бира след това, и на другия ден – пак така. Няма лошо. Лято е, топло и приятно е (е, няколко летни бури минаха, но и ние видяхме те какво направиха с Протеста). Докато е така, ще сме 30К+ по Цариградско. И докато е така, и аз ще се вясвам от време на време, защото Протестът наистина е мястото, където мога да намеря много добри и дългогодишни дружки и заедно да попръжнеме примерно на Болен комисиите или на Мико мастиите.

Но аз вече не вярвам, че Протестът в този си вид ще свърши работа. И затова спрях да ходя интензивно и ежедневно.

Според мен, за да паднат комунисти от власт, трябват интензивни действия. Силови. Понякога тези действия може да пуснат по някой телесен флуид (цвета на флуида тук не коментирам). Аз не искам това да са моите флуиди, но то никой иска, ммм? Но накрая, за да се случат нещата, за да се уплашат оядените мърди, все нечии телесни флуиди плисват по жълтите павета.

Ако и докато тези флуиди ги няма, комунистът няма да пусне кокала. Ако няма напрежение, страдание, а само всенародно веселие вечер след вечер, ако няма напрежение, нищо няма да стане. Защото „те“ вече свикнаха. И ни се хилят. И чакат.

И затова аз не искам да си губя времето и енергията.

 

Ако някога (когато, ако въобще) нещата се натегнат, ще видите как от 40 хиляди пак ще сме 4 хиляди. И тогава вече пак ще има нужда да се ходи. Защото Протестът тогава няма да е приятна разходка, а ще е отново борба. Борба на идеи, борба на хора, които искат да живеят нормално, срещу хората, които вече двадесет и много години тъпчат нормалното бъдеще на България и опитват да я вкарат в руския калъп. Разбира се, не съм сигурен дали жените у нас няма да легнат пред вратата, само и само за да не ходя. И не съм сигурен дали няма да отстъпя – все пак цялото семейство зависи (и) от мен, и от това да съм жив и здрав. Иначе ще рухне. Но това ще го мисля тогава, като/ако въобще дойде такова време. Защото едва тогава отново ще има смисъл да има действия. Защото това ще са именно действията, които ще обърнат удобната, тапицирана и добре звукоизолирана турска талига на текущата власт. Която ние, драги приятели, сами си избрахме, кой с действието си, кой с бездействието си.

Избрахме си ги, за да си ги сваляме сега. Защото толкова ни е акъла.

И като казах “избрахме”, да ви кажа и това, далеч не на последно място…

Знаете ли още нещо прелюбопитно? Даже и след като ги свалим тия, ние пак ще си ги изберем същите! Защо, ще попитате? Питайте “избирателите-гъбари” от Варна!

Дори да решат да се махнат (за малко), комунистите (и за ДПС е същото) ще се върнат със страшна сила в следващия Парламент. Те имат твърд вот, изразяващ се в около 800 хил. гласа. На последните избори са имали 942 хил., но аз отчитам там и известен т.нар. „овчи вот“, който в България си е вечен (и е далеч над 100 хиляди, просто в този случай са разхвърляни между много партии).

Тези 800 хил. гласа винаги гласуват. Т.е., за комунистите, въобще за всички олигархични партии с платен или твърд електорат, ниската избирателна активност е невероятна помощ за това да овладеят властовите лостове. 3 632 174 са гласувалите на последните избори. От тях идиотите (дето са се разкарали до урните, но не са разбрали как да пуснат валиден глас) са 90 хиляди. Останалите три милиона и отгоре са „гъбари“. Нещо като отворените варненци, които протестираха, и след това направиха 30% активност на изборите миналата седмица!

На българския гъбар не му пука от протести. Той си ходи за гъби. Така че, приятели и другари протестиращи, чака ни същото, същите олигарси и същите излагации, само два-три месеца, след като Олигархски подаде оставка… Защото от гъбар избирател не става!

 

“Журналистиката”, братле…

“Журналистиката”, братле…

Този материал е политически. И е следизборен. И има известна доза пикантност. Вие си решавайте дали да го четете, аз искам да споделя някои мои невчесани мисли тук, за да си имам “едно наум” другия път, когато се доверявам.

Доскоро имах за “приятел” във Facebook г-жа Калина Андролова. Прибавих я, защото друг мои приятел (Александър Стайков), ми беше посочвал нейни материали преди време.

В течение на времето, което бяхме “приятели”, ми направи впечатление, че нейните статии не са това, което аз споделям. В смисъл, намирах ги повърхностни (въпреки възхваляващите коментари на някои, малко в стил “БСП за бой се стяга”), твърде леви и някак твърде… “интелигентни”. Интелигентни в смисъла на “ентелегентни” (тия, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Естествено, като резултат неведнъж съм се дразнил и коментирал, като обикновено съм се старал да бъда внимателен. Дали съм получавал също така внимателна и ответна реакция, това би следвало вие да решите, четейки по-долу.

Днес обаче неизбежното се случи. Следизборно. Г-жа Андролова сподели радостта си, че “деинсталирането” на Бойко Борисов вървяло успешно:

Естествено, бидейки от нормалните хора и виждайки какво ще се “инсталира” след “деинсталирането”, не можах да се стърпя.

ЕнтелегенциятаКоментарите вляво представляват доста сериозна екранна снимка. Връзката към Facebook е тази, но за мен тя вече не е видима. Най-вероятно няма да е видима и за повечето от Вас, защото е достъпна само до приятелския кръг на г-жата. А защо е достъпна само за приятелския кръг, това е личен избор на всеки.

Все пак, от тези коментари аз поне се убедих в няколко неща.

Като за начало, кратка хронология (тълкуванията са мои, всеки е свободен да си ги тълкува както си иска):

  1. Г-жа Андролова е убедена в това, че ни чака по-добро време, след като “деинсталираме” Бойко Борисов (дали той не е вече “деинсталиран” е друг въпрос).
  2. Дали след сегашното управление няма да стане по-страшно, това не може да бъде обяснено.
  3. След поставянето на някои по-неудобни въпроси от моя страна, очевидно се мина в настъпление. Удивителните и въпросителните на края на изреченията се умножиха, умножиха се също така и думи като “потресително”, “избирай си простотията” и т.н.
  4. Ако можех, бих запитал г-жата какво си избра сега (говоря за предстоящото да бъде сформирано Народно Събрание), но уви, това не е възможно вече.
  5. След като зададох във въпрос статията на г-н Сугарев “Новия преход, който ни очаква”, отношенията ни приключиха бързо: “абе я се разкарай” и “да не си ми от първа необходимост”. Съответно блокировка на профила във Facebook. И моята невъзможност да продължа там, а от там и моето тълкувание на нещата тук.

В едно г-жа Андролова е абсолютно права: аз не съм ѝ от първа необходимост. Както и тя не ми е на мен. Качествената журналистика безспорно е от първа необходимост за цялата държава, но за съжаление поведението, демонстрирано тук, не говори за възможност за творчество на качествена журналистика.

Според мен, Качественият Журналист би следвало да бъде докрай верен поне на следните принципи:

  1. Свобода на словото. Цензурата, която г-жа Андролова ми наложи, на мен говори само едно: тя не е способна да приеме моето свободно мнение. Неспособността да го приеме доведе до унищожаването му и до скриването му от цялата аудитория (така работи Facebook). Т.е., за г-жа Андролова изглежда важно всички мнения и коментари да следват и да бъдат подчинени на линията, която тя е споделила, т.е. на невероятното добро, което в момента се извършва (“деинсталацията”). Критици са желани, но ако може да не са много логични, защото логичните са опасни (те карат хората да се замислят, и поставят в опасност правотата на “идеята”). Логичните критици трябва да бъдат блокирани.
  2. Коректност към противоположните тези. Това въобще няма да го коментирам защо е важно. Ако толерантността към разлиното не съществува, журналистът се превръща в “журналист от ьТВ”. Оставям на Вас да прецените за кой тип журналист говорим в тук посочения пример.
  3. Търсене на истината. Докрай. Категорично. Безпрекословно. И според мен тотално несъвместимо с демонстрираното поведение тук.

Много от вас със сигурност ще се запитат “Абе тоя защо си прави труда въобще да се занимава?”.

Ще ви отговоря: защото ми омръзна от този тип журналистика. Едностранчиво. Удобно. Нетърпящо критика. Нетърпящо инакомислие.

Също така и се обидих и на факта, че бях изхвърлен от спора. Вероятно защото въпросите ми започнаха да стават твърде неудобни и да помрачават червеникавата радост, която избиваше.

И не на последно място: защото мразя да ми натискат копчето “Mute”. И като се случи, използвам моята си трибуна.

Най-интересното всъщност е, че аз все още не мога да си обясня дивното щастие от новото положение. Защото, ако се съди по материала “Протестираш? Значи си комунист”, г-жа Андролова е подкрепяла протестите. А реалността в момента е всичко друго, но не и реализация на тези протести (и слава Богу, че е така, че някои от идеите на протестиращите бяха изключително безумни и изглеждаха като сковани набързо лозунги на “Позитано” 20 или “Врабча” 1).

Та така… в интересни времена живеем. И май по-интересни ще стават. “Големи журналисти” като г-н Чобанов и г-жа Андролова сипят “демократични материали”, но като опре до демократично отношение към инакомислещите, заиграва балтията (и всъщност прозира начинът на мислене). Няма лошо, само дето се надявам все по-малко хора да се излъжат и да им повярват.

Защото в днешни времена всичко се купува с пари. А това, което не се купува с пари, се купува с много пари.

 

Милинките цигарчéта…

Милинките цигарчéта…

logo_bez_dim-150Гледам ги и не вярвам на ушите си!

Грозната глава на тютюневата индустрия пак започва воя, който съм сигурен, че вече е омръзнал на всички нормални хора. “Звездата” по наследство, доказала се като рекламно лице на тази индустрия, още не се е появила, но съм сигурен че няма да закъснее да се покаже тия дни.

Днес десетина (вероятно добре заплатени) клакьори посрещнали Борисов в Ловеч (повечко снимцичи в Offnews). На импровизиран плакат (разпечатан на бял лист А4) пише, че той бил убил малките заведения, като въвел пълната забрана за пушене на закрито. Щеше да е смешно, ако не беше жалко и тъпо.

На мен вече започна да ми писва, ама много! Снощи бях в едно такова малко заведение в Пловдив. В него място не можеш да си намериш, ако нямаш предварителна резервация. Перфектна кухня, изключително обслужване. Що ли никой, който беше в това заведение, нямаше против да пуши вън (да, имаше пушачи). И що ли заведението продължава да има клиенти и хич не им пука от тая страшна забрана? И що ли продължават да пълнят това заведение бе, тия пусти пушачи?

Защото вече май и на бездомните псета им стана ясно, че фалитите на “малките заведения” са преди всичко причинени от некадърен мениджмънт и безсилие на собственици и управители да предложат нещо, което се купува. А не на това дали хората, влизащи в заведението, автоматично стават пасивни пушачи, роби на криворазбраната толерантност на българинът (най-честия пример: компания с двама пушачи и осем непушачи, сядаща в залата за пушачи, за да не се обидят другарчетата).

Фактът обаче, че “протестът” на тия чукундури беше специално отразен и табелата специално беше показана 5 секунди в национален ефир говори едно: търговците на легална дрога пак се активизират и започват да наливат кинти за PR на низките им, зловредни цели. Май приходите от акциз и ДДС от цигарите не е само заради предполагаемата корупция в митниците, а и защото на тия търговци на човешко здраве и съдби започват да не им излизат сметките. И някой сериозно се е загрижил за премийките си, без значение цената на здравето на хората!

Ще пада борба, отново!

Биволъ-ски вълнения

Биволъ-ски вълнения

Днес ми се случи нещо много интересно. А именно, присъединих се към ордата на биволо-презрените. Г-н Атанас Чобанов, основната фигура на Биволъ, официално ме анатемоса, порица и премахна от приятелите си във Facebook:

Bivolsko

Честно казано, очаквах го. Напоследък си позволявах твърде често и твърде много да поставям въпроси относно коректността на Биволъ. Доста дискусии гледах и четох, и червеят на съмнението сериозно ме загриза. Защото докато някои от отговорите бяха удовлетворителни, някои бяха от типа “ама и ние бием негрите” (справка: онзи стар виц).

А явно съмнения относно коректността на Свещената Чифтокопитно са абсолютно недопустими. Нещо явно недопустимо, или както г-н Чобанов се изразява по-горе, “охотно публикуван клеветнически материал за Биволъ” :). Държа само да кажа, това беше “охотно споделен”, а не “охотно публикуван”, но явно охотността на деянието е това, което раздразни толкова много г-н Чобанов. Аз пък не харесвам думата “охотно”, много про-руска ми звучи, макар да е в Речника на българския език.

На мен ми се струва, че “наказанието”, което смирено ще излежа до края на живота си, е твърде тежко за “провинението”, но да си имате едно наум, ако случайно някой от вас се осмели да се усъмни в Свещената Коректност на чифтокопитните. Демократично ще бъдете наритани. И ще свършите в моя казан.

За мен Биволъ вече не съществува като медия. Медия, която се саморазправя с (по)читателите си.

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

От няколко дни в социалните ми кръгове (най-вече онлайн) тече бесен спор за това виновен ли е Йордан Опиц за престъплението, което е извършил.

Давах мнението си къде ли не, спорих с приятел и преди да ми писне, реших да нахвърлям моето мнение по въпроса.

Според мен г-н Опиц е виновен. Дори присъдата му ми се струва ниска за деянието, което е извършил. Предполагам съдът е решил да му даде такава присъда най-вече с оглед на възрастта му. Ако човек не в такава почтена възраст извърши такова престъпление, съдът най-вероятно би му дал значително по-висока присъда (а именно, повече от 10 години).

Прочетох внимателно решението на съда. Няколко пъти. Ето какво ми направи впечатление (като всичко в този блог, и това е мое мнение и тълкувание и никой не задължавам с него):

  • Преди да извърши деянието, осъденият се е въоръжил с незаконно притежавано оръжие. Оръжието е било законно, докато не му е провъртяна цевта на струг (за да не е вече газово, а огнестрелно) и не е сложен в него стоп-патрон със сачма.
  • Престъплението е извършено на обществено място, а не в частна собственост или в опит за защита на такава.
  • Нямаме неизбежна отбрана. В България състоянието на “неизбежна отбрана” е изключително тънка дефиниция, а жертвата дори не е нападнала осъдения, а се е опитвала да избяга.
  • Осъденият по никакъв начин не е знаел с кой си има работа (т.е., това отсреща можеше да е уплашен любовник на някоя кака от входа). Постфактум става ясно, че жертвата е многократно задържан крадец-рецидивист. Разбира се, дори и да е знаел, това в никакъв случай не оправдава убийство.
  • Интересна подробност (не в хода на делото) е, че няма ни следа от разкаяние от свършеното. “Патриот” в стил “ВМРО”.
  • Единствените свидетелства, че жертвата е била крадец, идват от показанията на сина на подсъдимия, който бил говорил на стълбището с него и жертвата му казала, че идвала да краде. Да не дава Бог, но и на мен да съдят баща ми, и аз ще дам подобни показания (макар и под клетва) в съда: това все пак е въпрос на живот и смърт за семейството ми. Но някак не вярвам да се е провел следния разговор:
    “- Абе, какво търсиш тук?”
    “- Ами нищо, тука дойдохме във вашия вход с едно аверче да пооткраднем това-онова!”
    (само Дриско ги прави тоя вид кражби, и то в мол или по ьТВ)

Криво ми е иначе, че така се е завъртяло колелото. Хората са така озверели от липсата на адекватни закони и полиция, че са готови да оправдаят подобна нечовешка екзекуция, само и само защото не виждат кой иначе би ги защитил от дребните кокошкарски кражби. Екзекуцията, между другото, не е наказание срещу кокошкарите, нали всички сме съгласни с това? Т.е., дори да е имало кражба, крадецът нямаше да е осъден на смърт. И не би следвало да е така – наказанието трябва да отговаря на престъплението.

Криво ми е също така, защото г-н Опиц изглежда като да е живял достоен живот. Е, бил е ловец, но в този свят има и по-тежки грехове от това. Може би, ако не е бил ловец, нямаше да завърши кариерата си с един Последен Лов… не знам. Кофти е обаче да видиш някой достолепен човек да говори така за края си. Кофти е и най-вече, защото не виждаш разкаяние за делото си, а само съжаление, че животът му няма да е вече този, който е бил. Неговият живот.

Криво ми е също така, че към сегашния момент анкетата на “Дневник” показва, че българинът все повече и повече се надява самоуправството да го “оправи”. А не е това начинът. Някой ден ще пиша дълго за това как заради разбитата вяра в институциите сме спрели да се оплакваме официално. А в нормалните държави това е национален спорт…

Разчитаме на екзекуциите. Обичаш момиче и то не ти откликва: значи 5 куршума. Не ти излизат сметките за разделянето на имота с роднините – брадвата “решава” нещата! Онзи ден двама се удариха (лека, ламаирнена катастрофа) и без обяснения започнаха да се ломят на шосето. Ако погледнете и във форума на новината за присъдата на Опиц, хората са готови за саморазправа. Дано да е като всички форумни кьорфишеци, но гледайки случващото се… надали!

Иначе смешни Фейсбук групи за каквото се сетиш. Включително и за помилването на Опиц. Надявам се Президентът да не е толкова глупав и толкова популист, че да го помилва. Защото ще даде много, много лошо послание към хората с горните нагласи!

Photo (cc-by) Klearchos Kapoutsis 

Президента на РБ: “Нешънъл Стретъджи Интеграте Мангали”

Президента на РБ: “Нешънъл Стретъджи Интеграте Мангали”

http://president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Може да ви се стори странно, но към дата 19.07.2012, и час 11:30, файлът NationalStrategyIntegrateMangali.pdf си стои на официалния сайт на Президента на РБ и всеки може да кликне на него и да види стратегията.

Назряват няколко въпроса:

  1. Толкова ли е некомпетентна администрацията на Президента на РБ, че да няма кой да сложи правилното английско име на файла?
  2. Ще постигне ли успех лафът “Първанов е виновен”, ако това добие достатъчно гласност, преди да се усетят от администрацията и да махнат този позор? П.П. Около 11:45 вече даваше 404, отлична реакция на администратора на сайта!
  3. И не на последно място, така ли ще “интегрираме мангалите”? Или “мангал” вече е официално в България, поне докато трае “Ерата на физкултурниците” 🙂 ?

П.П.П. С голяма доза смях мога да кажа, че файлът е преименуван на http://www.president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateRoms.pdf. РОМС 🙂 ! Г-н Президент, да Ви предложа някой от учителите по английски тук, може да успеят да помогнат на Вашия екип 🙂 ?

П.П.П.П. Много П-та, много нещо, но няма как да пропусна това, което им прави чест. Публикували са официално извинение:

Недопустим и изключително неприятен е начинът, по който е публикувана Стратегията за интеграция на ромите на сайта на Администрацията на Президента. Веднага след подадения сигнал, за което изказваме благодарност, е направена промяна в наименованието на файла. Разпоредена е проверка за причините, довели до некоректната подмяна на името на документа и ще бъдат наложени наказания на виновните лица.

От началото на мандата политиката на държавния глава е насочена към осигуряване на пълна прозрачност, откритост и достъп до информация и до всички становища и документи, които са свързани с работата на Съветите към президента. Това очевидно носи своите рискове и негативи.

Администрацията на президента поднася извинения за случилото се и поема ангажимент изключително стрикно да следи каква информация и по какъв начин се публикува на сайта на президентската институция.

Да видим дали ще има наказани за безобразието.

За българските евроизбранници и едно писмо

За българските евроизбранници и едно писмо

Когато се разгоря борбата покрай АСТА, освен петицята, която подписах, реших да изпратя и следното писмо до всички български евродепутати:

From: Doncho Angelov <*****@doncho.net>
Date: 2012/1/31
Subject: АЗ съм против ратифицирането на ACTA
To: …

Здравейте!

АЗ съм против ратифицирането на ACTA , тъй като считам, че това накърнява правото ми на достъп и търсене на информация, както и личната ми неприкосновеност, гарантирани от конституцията на Република България! Като ИЗБРАН ОТ МЕН, представител в ЕП, настоявам да защитите МОИТЕ права, като гласувате ПРОТИВ това срамно споразумение!

Надявам се Вашият морал да бъде на страната на Вашите избиратели, а не на чужди и срамни корпоративни интереси!

Поздрави!
Дончо Ангелов

Останах много учуден от факта, че един от народните избраници, г-н Евгени Кирилов, си направи труда да ми отговори! Разбира се, възможно е отговорът да е от негов секретар или друг служител, но най-важното е, че имаше отговор лично до мен! А не гръмки похвали из Лицевата книга. Като Кристиян Вигенин, който веднага лично се похвали как се е справил с тези писма, слагайки си спам филтър за тях.

Браво на г-н Вигенин, отлична техника за борба с избирателя! Колко млад, а вече осъзнат, един завършен продукт “български Депутат”! Донесете кифтетата!

Колкото до мен, аз благодарих на г-н Кирилов в нарочно писмо. Единственото, за което съжалявам, е че не бих могъл да дам гласа си за него, защото той е от квотата на партия, на която нито вярвам, нито уважавам и без висшите управленци на която България отдавна би била едно по-добро място под слънцето!

Тъжно ми е, че и хора като Светослав Малинов вероятно също са си “сложили спам филтъра”. Въпреки това, че съм гласувал за него. Няколко пъти! По различни поводи! Не го е срам!

Отдавна съм се уверил, че на България и трябва мажоритарен избор на депутати! Много и трябва! 120 депутата в парламента, 100 от тях мажоритарни! За да се спре с подобно пренебрежително отношение. И “народен избраник” наистина да е “народен”, а не “партиен” такъв. Защото тогава въпреки партийната принадлежност, ще можеш да гласуваш за хора, за които знаеш, че ще свършат работа. А и те ще го знаят.

Blackout

Blackout

Днес блогът стачкува. Против SOPA/PIPA и подобни недоносени и престъпни закони, чрез които некадърни, ограничени мозъци се опитват да запазят методи на работа от 70-те години на миналия век.
Ако досега не сте разбрали защо това има значение за нас, няма да разберете.
Ако сте разбрали, няма нужда да ви обяснявам!

Шистофрения

Шистофрения

Не зная какво да мисля тук. Прочетох доста материали, и положителни, и отрицателни. Изгледах няколко филма. Основно против.

За какво иде реч? За проучването и добива на шистов газ, разбира се!

Не само в България, изглежда в цял свят това е доста противоречива тема. Еколозите са ужасени, сравняват го едва ли не като земното проявление на Страшния съд. Прагматиците се смеят: не за пръв път еколозите се готвят за Страшния съд, а той все не идва и не идва.

Вчера у нас имало организиран протест в 12 града против проучването и добива на шистов газ в България. Трудно ми е да повярвам, че сами екологичните организации могат да се организират така добре. Ако можеха, строителството на АЕЦ “Белене” щеше да е много по-силно протестирано и критикувано. Аз обаче не си спомням масови протести там. Нито помня масови протести по други поводи, когато руски енергийни интереси бяха защитавани, независимо на каква цена. Бургас-Александропулис например… еколозите мрънкаха, но чак пък протест в 12 града не се случи.

Сега обаче виждам масов, добре организиран и работещ протест. Този път протест относно решение, което сериозно ще накърни руските енергийни интереси в България.

Трудно ми е да повярвам, че протестът е безкористен. И че целите му са “екологични”. По-скоро виждам Русия, която прави инвестиция в посока продължаваща енергийна зависимост на България от Русия. Русия няма интерес България да е енергийно независима, тя има интерес да продължим да купуваме руския газ, независимо на каква цена.

Така че, да ме прощават, но не им вярвам. Жалкото е, че хора които уважавам за мнението им, са се подвели по популярността на каузата. Сигурен съм, че те откровено вярват на черепите и чернилката, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват че ще се случи.

А други ще продължим да бъдем прагматични. Ще вярваме, че прогресът не може да бъде спрян и че България трябва да избере независимостта от ресурсите на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.

Защото нашият начин на живот иска енергия. Зависим е от енергията и не може да съществува без нея.

Други интересни статии, които може би си струва да погледнете, ако темата ви е интересна:

 

 

Theme: Overlay by Kaira Extra Text