Политически избор

“Да, България”

Преди няколко дни, след разговор с Йовко и доста мислене (преди и след това, и не в този ред) реших, че е крайно време да запиша първото истинско партийно членство в биографията ми. Това в бъдещата политическа партия “Да, България”.

Бях симпатизант на РБ. Покрай избори’2014 за малко да стана и член на ДСБ. Спестих си това тогава, сега не съжалявам, защото съм почти уверен, че поведението на Москов (и на ДСБ впоследствие) щеше да ме накара да се разгранича бързо от партията. Въпреки усилията на Радан. И въпреки това, че убежденията ми не са се променили кой-знае колко.

Христо Иванов, от друга страна, ми стана симпатичен още с опита си за категорична съдебна реформа още в първите месеци на мандата си на министър. Реформа, която да опита да пребори най-страшната корупция в България: тази в съдебната власт. Стана ми симпатичен не само защото съвсем безцеремонно му затвориха устата, но и защото той не се покори на това и не се поколеба да си подаде оставката в израз на протест. Честността е важен и много рядък капитал в днешната политика, а засега той се показва като честен човек.

Уважавам Маги Малеева още покрай борбата ни срещу тютюнопушенето на обществени места. Човек, допринесъл много за името на България. Фактът, че и тя подкрепи инициативата за създаването на новата партия ми резонира изключително добре. Бях се объркал между Маги и Мануела Малеева. Грешката е сравнително малка, защото всъщност… ами те са доста близки :). Благодаря на Маги Малеева за поправката. Мануела, сама по себе си, споделя приноса на фамилията Малееви за славата на България, но все пак предпочетох да уточня грешката, отколкото само да променя името по-горе.

Към тези хора се прибавят и немалко мои лични познати, на които вярвам и за които смятам, че са също толкова честни и почтени хора.

Речта на Христо Иванов при обявяването на инициативата ме накара да се замисля доста. Да се замисля за това доколко това, което той каза, се покрива и с моите представи. Да се замисля дали това не е поредната политическа инициатива, която започва само и единствено с идеята да ни нарисува утопично бъдеще, което никога няма да се случи. Или всъщност това е реално постижима за всички нас цел.

Честно казано, не мога да си представя как мислещи и интелигентни хора могат да бъдат против думите на г-н Иванов (познавам такива, затова и се чудя). В крайна сметка не е ли това целта на всички нас:

Моята мечта е съвсем проста: тя е да възпитам децата ми като българи с усещане за корен и да могат един ден, заедно с всички деца на нашата генерация, да изберат България за свой дом. Без да го усещат като някакъв труден избор. Това е съвсем просто нещо.

Фактът, че толкова хора, които лично познавам и на които вярвам, реално подкрепиха “Да, България” ме накара и аз да изляза от кожата на симпатизант и да вляза в тази на партиен член. “Да, България” има нужда от членска , има нужда от критичната маса от 2500+ човека, които да застанат с името и подписа си зад идеята на партията, за успеем да се регистрираме и да участваме още на следващите избори. Тази причина много натежа при вземането на моето решение да стана един от тези хора.

Аз имам много тънък праг на търпимост. Надявам се да не си представям едно много наивно бъдеще, в което “Да, България” ще води точна и категорична отчетност на всеки лев, ще публикува открито всички партийни документи и протоколи и ще бъде наистина отворена и честна не само към членовете и избирателите си, но и въобще.

В моите представи “Да, България” ще се съсредоточи изключително върху абсолютна нетърпимост спрямо корупцията, върху категорична реформа на съдебната система, и особено в частта ѝ, касаеща не само “независимия”, но и тотално всевластен башибозук, което в момента представлява институцията на Главния прокурор. Институция, която според мен е главния виновник за липса на наказани за властващите корупция и беззаконие.

Ще помагам. Ако ще, само със средства и с гласа си. Ако мога, и с повече. Но истината е тази: без активни политически действия очевидно нещата нямат шанс да се случат!

 

Снимката е crop на снимка от сайта на “Да, България”.
Използвам я без изрично разрешение и при заявка съм готов да я сваля.
Но и мисля, че сайт на политическа организация трябва да е под Creative Commons!

Местни избори 2015

Избори 2015Отново реших да споделя публично с вас за кой ще гласувам. Нарочно не го правя утре, защото утре е забранено да се агитира.

Миналата година гласувах за Реформаторския блок. След това неколкократно имах “удоволствието” да съжалявам за този мой избор, а няколко пъти – дори да се срамувам от него. Тази година, за моя огромна горчивина, Реформаторският блок няма да получи моя глас. Две са причините за това и те имат имена: Москов и Лукавски! Моето мнение за тях след година тяхно управление: единият е чисто ляв политик, а другия – откровен лъжец (и след това – “мажец”, в смисъл лъже и маже) . А аз може да съм доверчив, но обикновено ме лъжат само веднъж.

За сметка на това, на тези избори ми е лесно, изборът ми е мажоритарен.

За кмет на Лозен моят избор е сегашния кмет, Васко Станчев. Смятам, че с наличния му бюджет (отчитайки обема на местния данък, които плащаме) той успява да постигне максимума за Лозен. Затова съм готов да дам гласа си за него. Надявам се следващият мандат да му е още по-успешен от този, с повече привлечени инвестиции. Това, че е кмет на ГЕРБ е само преимущество, защото ГЕРБ в момента (а и в обозримо бъдеще) са единствената политическа сила с управленски капацитет.

За кмет на София, безспорен лидер за мен е Йорданка Фандъкова. Имам безброй причини защо съм готов да ѝ гласувам отново доверие.

За Столична община ще гласувам за листата на ДЕОС с преференция 14 (Жюстин Томс). Познавам лично Жюстин и смятам, че мога да ѝ имам доверие. Въпреки рискът гласа ми да отиде напразно (т.е., да не успеят с нито един общински съветник). Ако ДЕОС успее да вкара съветник в СО смятам, че ще е едно добро политическо начало за тях. Само се надявам след време да не се коалират със (червено) “Зелените”.

За Община “Панчарево” не съм решил. Ако ДЕОС фигурира и там, ще гласувам за тях. Ако ги няма, за ГЕРБ.

На Референдума вече споделих защо смятам, че единственият разумен избор към днешна дата е категорично НЕ за електонно гласуване, реализирано от това НС, тези комисии, тези анализатори и тези фирми. Да започнем първо с успешно прилагане на електронната идентичност, да натрупаме малко повече опит, и тогава да ще видим. Електронното гласуване няма да реши никакви проблеми, само ще донесе огромен риск от тяхното задълбочаване.

Използвам картинка от сайта на ЦИК, защото 
по мое скромно мнение  тя би следвало да е 
Public Domain за българските граждани.

Защо е моето НЕ за електронен вот

Много се изписа. Много се изагитира. Гледайки представителността на тези “за” и тези “против” мога със сигурност да кажа, че моето мнение се покрива с това на политическия полюс, който аз ненавиждам от години.
Погледнато повърхностно “споделям мнение” с БСП, Атака, ДПС и куп още други още политически, путински екскременти. Те също са против (макар, че според мен, би следвало да са “за”).

По-долу ще се опитам да обясня откъде идват моите опасения за електронния вот и защо днес не трябва да разрешаваме държавата, заедно с точно избрани политически фирми, да се заиграват с устоите на демокрацията.

Ще направи ли електронният вот участието в изборите по-масово?

Да, ще го направи. Но не в обемът, който ни се представя от защитниците.
Всъщност, аргументите на Д@ не ни представят никакви цифри, а само логично и принципно вярно твърдение, като чисто човешко усещане поне. “Щом има дистанционност, ще гласуват по вече хора, директно от фотьойла вкъщи”. Безспорно вярно. Но дали това ще вдигне активността? Или тези хора така или иначе щяха да отидат до секция, за да гласуват?

Географски затруднените българи

Твърдението е “ще има по-масово участие, защото географски-затруднените българи [от чужбина] ще могат да гласуват и те”.

Твърдението е вярно. Електронният вот вероятно ще помогне точно на тези хора. Нека сега видим колко са те.

Според мен, количеството на географски затруднените” българи в чужбина по време на избори е символично:

  • В чужбина живеят не повече от 2 милиона българи. Приемаме, че 80% от тях са с право на глас, т.е. един на всеки пет е под 18 години. Остават 1.6 млн потенциални гласове.
  • Колко според вас живеят в региони, в които няма достъп до секция? Припомням, за този референдум има отворени 288 секции за гласуване, списъкът е тук (извинете за връзката към файл на Excel, за е-културата на държавната администрация вижте малко по-надолу)!
  • Да приемем, за целта на експеримента, че 20% от тези оставащи са “географски затруднени”. Всъщност са далеч по-малко, защото повечето общности са в централни селища (Чикаго, Ню Йорк и региона, и т.н.). Това е повече от нормално, защото всички държави създават подобни “емигрантски колонии” най-вече в големите градове. Та 20% от тези 1,6 млн. са 320 хиляди гласа.
  • За последните парламетнарни избори имахме 6.6 млн. гласоподаватели. Един процент от активността са 66,000 гласа.

Т.е., ако въведем електронно гласуване, при най-щедри сметки (наистина ли вярвате, че 20% живеят далече от избирателна секция?), ще вдигнем активността максимално с 5%.

А ако вместо 20% приемем, че 5% живеят далече от избирателна секция, допълнителната активност ще е 1 (един) %.

Всъщност, не “георграфски затруднеността” е проблема на негласуването. Проблемът е, че хората са:

  • индиферентни, т.е. не им пука за това кой ще управлява;
  • с липса на изборна култура, т.е. не осъзнават, че може от Дончо или Веси поотделно нищо да не зависи, но от много като тях зависи всичко.
  • Политическият ни “елит” няма вдъхновяващи кандидати. Факт е, че харизматични хора в политиката в момента липсват. Или са единици. Знаете, че и едно лайно в кацата с мед променя вкуса. Е, при нас кацата е с лайна, а медта е една лъжица. При това положение няма как да очаквате висока избирателна активност, дори и в сравнително активните хора.
    Давам себе си за пример, добре, че изборите сега са в повечето случаи мажоритарни, та знам за кого да гласувам. Иначе, след следизборната лъжа на Лукавски и след общото бездействие и особено след новия данък на Москов. Имам още примери (но да не започвам и аз, като Праспрес!). Като цяло, въобще не съм сигурен за кой бих гласувал, ако другата неделя изборите бяха парламентарни!

НИКОЙ от тези проблеми няма да бъде решен с електронен вот. И със, и без електронен вот, активността се определя от политическата, от изборната активност на хората с мнение. А тези хора са около 30-40% от хората, гласуващи на всеки избори (другото е купен по един или друг начин вот). Този процент няма да се промени, не и с електронни избори.

Опасен ли е българският електронен вот за демокрацията

Аз твърдя: ОПАСЕН Е. Или ще е опасен, ако го въведем днес масово, с текущия управленски и изпълнителски материал. Основно заради

риска при реализацията на проекта за е-вот в България.

Много се изписа за това колко сигурно може да се изгради система за електронно гласуване.
Красимир Гаджоков, мой познат (съмишленик в една друга кауза) и човек, чийто познания по киберсигурност, и чиято аналитичност изключително уважавам, е написал много по въпроса. Ето последните статии от него, които потвърждават мнението му:

Аз също съм убеден, че по света има изградени системи за (електронно) гласуване, които са с пъти по-сигурни, честни и анонимни от нашата текуща, ръчно-крачно-чувално-механична система за гласуване. Система, към днешна дата изградена от кухите глави на чиновническия състав и на база на мастилените глави на принтерите, с които печатат избирателните протоколи.

Също така съм категорично убеден, че

същите тези некадърници ще изградят и системата за електронно гласуване.

Българската работа с е-гласуването ще бъде извършена и ръководена от същата бюрокрация, която в момента организира и ръчно-крачната ни система. Бюрокрация, за която не е тайна, че е изградена от критично много корумпирани хора с влияние и с престъпно съзнание.

В резултат ще се окажем с е-гласуване, което ще е…

  • …пълно с недомислици, …
  • …реализирано чрез половинчати решения, продиктувани от нуждата от…
  • специално нагласени търгове за техника и услуги, които да бъдат спечелени от “правилните фирми”, които няма да използват средствата по същество, а за предизборни кампании, мерцедеси, още корупция и т.н. В резултат, …
  • специалистите, които ще изградят системата, ще са нископлатени (и логично – нискоквалифицирани). Защото парите ще са отишли за “други работи”. Защото …
  • цената на единица хардуер няма да е пазарна, а “като за наши фирми”.

Мога да продължа още с твърдения като тези горе. За съжаление, мога да продължа до безкрай. И то не защото фантазията ми е безгранична (такава тя не е), а защото има реални доказателства за горното почти във всеки държавен проект за последните 25 години.
Горе-долу работещите електронни административни системи се броят на пръсти. Да, системата на НАП може да е една от тях. И въпреки, че е най-използваната, процесите в нея лъхат на 1998-а. И като визия, и като администрация, и като удобство, и като общо потребителско преживяване.

Сещате ли се кога спряхме да използваме дискетите? Преди по-малко от 5 години! Да,

преди по-малко от пет години в държавната администрация все още използваха дискети!

Е, тези хора ще ви изградят и е-гласуването. Същите хора, за които Краси написа в същия блог много плащещите статии:

Въобще, наистина ви препоръчвам блога на Краси, най-вече в категорията му за е-правителство. Там ще откриете не само въодушевените статии за това как някъде по света е реализирана читава система за е-гласуване и колко сигурно и анонимно е то, а и как са реализирани сегашните, местни, тъжни имитации на други е-системи по света. Имитации, вещаещи злокобно бъдеще за валидността на българските избори, ако/когато дадем възможност на същите корумпирани бюрократи, със същите похвати, техники и изпълнители да изградят поредната имитация.

Защото дори ние днес да кажем “своето Д@”, ние само ще упълномощим да се похарчат едни добри пари (по предварително мое мнение поне 250-300 млн. EUR, ако не и повече), за да отворим широко врати към още по-големи, но по-покрити и по-неоткриваеми възможност за този път масови злоупотреби с изборния вот.

Цената на купения вот

Но най-голямата и най-любимата ми теза на почитателите на “Д@”то е как щяла да се увеличи цената на купения вот толкова, че да го направи излишен.

Това, според мен, е най-опашатата заблуда, в която се опитват да се вкарат хората.

Дори да приемем, че се изгради непробиваема система, без умишлени проблеми, които да позволяват нерегламентирано гласуване, дори тогава този, който иска да продаде гласа си , ще може да го направи още по-лесно, още по-анонимно и още по-масово.

Днес купувачите на гласове трябва да се срещат, да агитират, да контролират и да заплащат цената. Преди да заплатят, те трябва да се убедят, че е гласувано, както е поръчано. Това се доказвало чрез снимки на бюлетините. Снимки, които трябва да се направят с мобилен телефон, който по презумпция е забранен в кабинката и (уж) се контролира от членовете на избирателната секция.

Т.е., има някакви (принципни) трудности пред това да се купи вот. Което, логично, обуславя по-висока цена. Защото тотално изостаналата ни в електронно отношение полиция все още може да гони хора с пачка мръсни пари из циганските махали (колко реално може е друга, тъжна тема, която не е за този материал. Електронното гонене още по-малко го може, това е важното!)

Я да видим как би изглеждал платен вот на гласоподавател, който ще гласува електронно:

  1. Гласоподавателят трябва (еднократно) да се снабди с е-идентичност. Говори се, че от 2017 тя ще може да се вгражда в личните документи, т.е. всяка лична карта или след поискване, или по подразбиране ще разполага с е-идентичност на притежателя си.
  2. Според много от реализациите на е-гласуването, може да се гласува и гласът да се променя цяла седмица преди същинския, ръчен вот. Т.е., купувачите ще имат възможността да “берат” реални гласове на продавачи цяла седмица.
  3. За “беритбата” няма да е необходимо да инструктират, координират, търсят доказателства и след това – контролират. За целта ще е необходима една Мобилтел “Прима” за данни на един или няколко гласоподавателя и един “гласокупувач” с ноутбук и четец.
  4. Този “гласокупувач” ще може да “бере” гласове в продължение на цялата седмица.

Ще кажете “да, ама след това всеки гласоподавател принципно ще може да си промени гласа”. Да, ама дали ще го направи? Дали наистина един необразован циганин, но с права за гласуване, ще може да си промени електронния глас? Дали ще може? Аз казвам, че няма да може! Искам да видя как ще ме опровергаете.

Честно казано, според мен партиите, които най-много купуват гласове, трябва най-много да подкрепят “ДА”то на референдума, защото

  1. Тяхната работа ще се улесни неимоверно (дистанционно, дирекно бране на гласове на необразовани хора, цяла седмица)
  2. Цената ще падне, защото активността няма да се вдигне (и да се вдигне, ще се вдигне с 1-5%, което пак е едно нищо)
  3. Рискът даден човек да бъде проследен и уличен за “бране на гласове” ще е толкова нищожен и процесът ще е толкова улеснен, че дори заплащането на тези престъпници ще се намали.

Затова

АЗ ще гласувам с НЕ

Призовавам всеки мислещ като мен да гласува с НЕ. Въпреки (другите) клоуни, които агитират за същото!

7 причини ЗА Реформаторски блок

Никой не ме е молил или интервюирал, за моите 7 причини. Видях седемте причини на Йовко и реших да си ги напиша и аз моите. Особено вдъхновен бях от РЕФЕРЕНДУМ-а тази вечер по БНТ.

  • Защото няма да спасяват по “специален начин” парите на Вежди в КТБ;
  • Защото ще запазят плоския данък;
  • Защото в тяхните листи няма психопати, или поне не толкова нагли, че да бъдат показвани по телевизията
  • Защото не са слуги на Путин:
    • Защото не са против проучванията за шистов газ;
    • Защото са против АЕЦ;
    • Защото са против Южен поток;
    • Защото знаят, че в момента няма проект, диктуван от Москва/Газпром не може да бъде изгоден за България: нито икономически, нито политически, а дългосрочно заробващ!
  • Защото имат същата разумна гледна точка за възможностите, които трябва да бъдат дадени на хората, за да имаме всички по-добро бъдеще.

… и не на последно място:

  • Защото като им кажат “имате 15 минути”, имат 15 минути.
    • …а не се държат като разгонени кокошки.

Мисля, че ако имаше неподкупни психиатри и психолози, всички политици трябваше да минават психо-ценз! Щяхме да сме едно много по-добро място…

Избори – 5 октомври 2014

Реформаторски блок

Питат ме, затова и пиша. За да спра веднъж завинаги подмятанията от ляво и дясно 🙂 , и за “да не се оправдавам след изборите”, както някои близки и не толкова близки познати ме апострофират, когато споделям пристрастията ми.

Аз ще гласувам в 23ти МИР – София. Моите кандидати са от листата на Реформаторския блок, №7 в бюлетината. Смятам да гласувам преференциално: партия №7, кандидат №2, ген. Атанас Атанасов. Ето защо:

  1. Атанас Атанасов е заявявал открито, че е против засилващото се политическо влияние на Путинова Русия у нас
  2. Той е кандидат на ДСБ. И председател на софийската ѝ организация. ДСБ е партията, на която симпатизирам от години и на която е твърде вероятно един ден да стана член.
  3. Атанасов е заявил публично, че е против “спасяването на КТБ”

Не ми харесва, че е водач на листата в Благоевград (т.е., почти сигурно е, че ще бъде избран от там), но така или иначе това ми се струва най-смисления вот.

Ето накратко информация за листата на Реформаторския блок в МИР 23:

  1. Божидар Цецов Лукарски, председател на ПП СДС.
  2. Атанас Петров Атанасов, ДСБ, виж по-горе
  3. Корман Якубов Исмаилов (блог), изгнаник от ДПС.
  4. Петър Владиславов Славов
  5. Настимир Ананиев Ананиев, ДБГ
  6. Любен Ангелов Петров, СДС
  7. Деян Стойков Василев, ДСБ

ПП1: Учудва ме как може да има кандидати, за които информацията в Мрежатаа да е споредична или откровено липсваща.

 

ПП2: Връзките по-горе като нищо може да станат невалидно скоро след изборите. В България е доказано, че много от “блогърите”-кандидат депутати много бързо се “разблогват” след изборите. Редки изключения, разбира се, има!

Два свята, две Българии

image

От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.

От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.

Нещо страшно ни се подготвя.  Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).

Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:

  • Избирателна активност: 42%
  • Маса от тези 42% не четат, не знаят за кой гласуват, или гласуват “машинално”, защото “по телевизията така казаха”. Т.е. за партии като АТАКА, хуйнята на Бареков, или още по-изтрещели формации с електорат твърди фенове на проф. Вучков.

Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.

Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.

Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.

Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…

Мислете! Прецакайте #кой!

Има ли връзка между “пиратството” и ходенето на кино?

Днес  в блога на Нели Огнянова прочетох “Ходят ли европейците на кино”. Накратко: спад на посещенията на кино във Великобритания, Франция и Германия (средно с 4%) и драстично нарастване в България (16%). На всичкото отгоре това нарастване се вижда на среден фон от спад на посещенията на кино в ЕС до нива, най-ниски от години насам.

Ако се вярва на познатите ми (имам директни впечатления от първа ръка от Германия, Белгия и Великобритания), в тези три страни “борбата с пиратството” всъщност е “успешна”. Поне съдейки по броя реално глобени хора и по показността на това глобяване (показват ги по репортажи, цитират страшните наказания [нарочно няма кавички, защото наказанията са неизмеримо сериозни в сравнение с “престъплението”]). Просто там полицията следи за спазването на закона, докато при нас основно се занимава със статистика на престъпленията, охраната на НС от Протеста, както и опазване  наркотрафика да се извършва само от правилните хора.

Та на този фон, имайки възможността да пиратстват безнаказано, и бидейки доста по-слаби финансово, българите увеличават ходенето на кино, докато сравнително богатия, не можещ да сваля торенти (или поне притесняващ се да го прави) германец спира да ходи и на кино!

Единственото логично обяснение за мен е: апетитът идва с яденето. Колкото повече гледаш, толкова повече ти се гледа. И толкова повече разбираш удоволствието от големия екран (у нас съм с приличен телевизор и home cinema, но киното си е кино). Ако не гледаш филми, свикваш с телевизията…

Така че следващия път, като някой започне да ми се жалва за салама си, нека първо да ми обясни това проучване. Иначе ще стане като “интелигента” Слабаков, който само и само да заработи паричките си, освен че дрънка дискриминационни изказвания в национален ефир, едва ли не проповядва колко е полезно пасивното тютюнопушене за индустрията (и там се видя как се отразява на туризма само слухът за връщане на пушенето)…

Написах това изцяло с телефона си. Странно колко неща се изместват от PC на малкия екран…

БЕЗ ДИМ: Да запазим пълната забрана!

logo_bez_dim-150Съмишленико и приятелю на каузата да не се тровим с цигарен дим в заведенията,

Днес 24-ти октомври е предпоследният ни шанс да спрем връщането на отровния и неприятен дим в заведенията!

Вчера видяхме лъжите на тютюневата индустрия и шепа недоволни ресторантьори и техните “икономически” аргументи.

Днес те ще се опитат да ни убедят, че пушенето е полезно за здравето на нацията!

НАПИШИ е-поща, ПРАТИ SMS или се ОБАДИ на депутатите от Здравната комисия – ДА ОСТАВЯТ В СИЛА ПЪЛНАТА ЗАБРАНА срещу пушене в закрити обществени места!

Е-пощенските адреси и GSM-номерата на депутатите от комисиите можеш да намериш тук: http://bezdim.org/blog/2013/10/21/nastojavaj-pred-deputatite/

Ако ти трябват здравни аргументи за ползата от забраната, ето ги накратко:

  • България е 2-ра в СВЕТА по изпушени цигари на глава от населението
  • 9-ти сме в СВЕТА по смъртност
  • На 6-то място сме в СВЕТА по застаряване на населението
  • 2000 непушачи умират в България годишно от „пасивно“ пушене
  • Над 80% от рака на белия дроб се дължи на пушенето (а не на внушаваните конспиративни теории, че причината е мърсен въздух, некачествена храна или стрес)
  • Установено е, че година след пълна забрана, инфарктите падат с 20%
  • Всеки има право да работи без да диша 8 часа нонстоп цигарен дим
  • 250 млн лв/година разходи за болести от пушенето

Подробните ни аргументи можеш да намериш тук: http://bezdim.org/argumenti

Огромно благодарство за това, че ще ни подкрепиш отново!

Читанка на стероиди

Kindle_piracy_1_270x276По-миналата седмица имах още една причина да съм бесен: новите напъни на някои нови лица (и гъзове) да затворят “Читанката”. Накратко: някаква ФБР въртиопашка се завъртяла около София и веднага в пушилката изпълзяли обичайните мутрафони, свикнали като направят една асоциацийка, да спомагат редовно и с усърдие за заробване на автори и преводачи, като живеят на техен и на читателите им гръб. Как за толкова години не чухме АБК да е направила нещо, за да може електронната книга да стигне до читателя във вида, в който той я търси? Как не чухме друго, освен феберета, меберета, дансове, мансове и др. милиционерски мамалигарници по тази тема? То не бяха преследване на сървъри по прашни тавани на блокове, то не бяха преборвания на страшното пиратство (по 5-6 пъти в годината, аз познавам приятели, които по-рядко в годината отказват цигарите!), то не бяха какви ли не други простотии… Та в този дух – нищо ново. Не, че се учудвам, де… ако погледнете устава и условията за членство на АБК, ще видите, че става въпрос едва ли не за фамилна организация със стройна, мафиотско-подобна структура и условия. Дори някой да поиска да промени нещо там, “големите” и “вечните” бързичко ще му духнат под опашчицата.

Сигурен съм обаче, че вече си казвате “тоя па се сети, новината за Читанката е от почти месец, сега ли се разписа по темата”?

Причината да пиша сега се корени в този вчерашен кратък, но съдържателен материал от форума на Читанка. Накратко: описано е как всеки средно-грамотен технически потребител да може да си направи живо копие на Читанката на своя компютър. Е, иска малко ресурс (сваляне на един голям файл и инсталация на страшно звучащата “виртуализация”), но общо-взето като време отнема 20 минути максимум (тук не слагам времето, необходимо за изтегляне на Читанката). Във видеата към материала (инсталация | зареждане) е обяснено ясно и точно колко лесно може да имате своя, собствена Читанка на вашия компютър. Която не само ще има достъпни всички оригинални произведения, а и самичка (ако сте я оставили да работи, разбира се) ще се синхронизира с “майката”, за да изтегля всички нови попълнения към огромната библиотека.

Когато вчера прочетох това, се смях с удоволствие. Последния път “хората с вилите” от АБК, вместо да “изкоренят пиратските книги”, направиха така, че сигурно вече няма българин, който да може да чете и да не знае какво е Читанката. Всеки българин с компютърна грамотност и достъп до интернет вече я използва. Много хора си я свалиха като електронно копие тогава, което обаче не беше много удобно, защото липсваше истинската машина на сайта, която дава търсенето на книги. А и копието беше статично, не се променяше с времето.

Прекарването - 2Миналия месец чудаците от АБК отново доказаха поговорката “както сам се прекараш, никой друг не може да те прекара”. Заплашвайки за пореден път сайта на четящия българин, те самите бяха основния двигател за създаването това брилянтно решение, което поставя пълнофункционална Читанка на компютъра на всеки. Confiscate this, агент Мърдал! Разбира се, използването на централизиран сървър за синхронизация е все пак някаква форма на уязвимост, но дори и да падне (временно) този централен сървър, Читанките по села и паланки ще продължат да си работят необезпокоявано, без да могат обаче да получават най-новото съдържание. А вече е доказано, че “централния сървър” има навика много бързо да се връща онлайн…

Аз лично очаквам, като им се приака на АБК следващия път, да подтикнат общността към създаване на distributed Chitanka.info, която да разхвърля творбите по устройства и компютри на много хора (използвайки BitTorrent Sync например), вкл. с приложения за Android и iPhone, с които директно ще може да се чете свободно. Това ще сложи (надявам се окончателен) край на стомашното разстройство на АКБ и току-виж някой от техния УС се сетил, че може всъщност да станат полезни на четящата общност, като намерят модел, чрез който да не сме врагове, а партньори. Но модел, който да е удобен и работещ като сегашния, защото ние “Спрете да сваляте! Четете на хартия, само по наше благоволение! Ще ви осъдим и опандизим иначе!” вече многократно сме го слушали!

И последно, но не на последно място: с огромно разочарование намирам името на подписалия този срам на сайта на “България на гражданите”. Това прелива чашата на моето търпение към изцепките от това “движение”. Движение, създадено от подобни основатели и имащо ги в действащия им управителен съвет, не може и не трябва да определя бъдещето на децата ми, както и бъдещето на нашето общество. На България са необходими модерни, далновидни хора. А не поредните “бизнесмени”, демонстриращи ченгесарски манталитет и подлагащи на рекет не кой да е, а четящия българин. Съжалявам, г-жо Кунева, срамът е за Вас.

По-горе са използвани изображения, открити в НеСиПрав и Книголандия. При претенции за авторство или некоректно използване от моя страна, моля изпратете хабер и ще се поправя.

#ДАНСwithme #Оставка, вече повече от месец…

ФОСТАФКАНаписа се какво ли не за изминалите почти 6 седмици протести. И дано не се пише още много, защото е крайно време корумпираното, олигархично, червено и рускопоклонно правителство да подаде оставка.

Тъй-като основното действие се развива в социалните медии, крайно време беше и “кастата на блогърите” (към която едно време се числях и аз, но ме низвергнаха за бездействие 🙂 ) да реагира. И сега почти същото може да се прочете при Йовко (Оставка), Ан (Оставка!), Лъчко (Оставка), Мърфиета (Оставка), Юруков (Оставка), Огнян (Оставка), Алекс (Оставка!), Събина (#ДАНСwithme и #Оставка!), Ани (#ДАНСwithme… цели 40 дни!), Мишел (Оставка!), Жюстин, SEO Новини (Оставка #ДАНСwithme), Интернет лумпена (#ДАНСwithME и Оставка!), Крис, Just Krassen, Zori, Маркуча, Тошка, Дни, Не!Новините, Костадин, Митко и много други.

А ти? Готов ли се да се включиш?

Предай нататък! #ДАНСwithme

От 05 август 2013: Гугъл бомбата почти успя. Време е да почистим. Поради това замених връзките към правителствения сайт с тези към сайта на най-голямото зло, сполетяло последните 10 поколения: Българската “Социалистическа” Партия.