
Преди няколко месеца, за най-голяма радост на нас, живеещите в Лозен, пуснаха в експлоатация надлеза на Околовръстното над Стар лозенски път. Дотогава ми отнемаше около 10-15 минути всеки ден да премина през това кръстовище. С годините трафикът се беше засилил много и светофарът, комбиниран с малкото Околовръстно, постепенно беше станал солидна тапа.
Тогава строежът на Южната дъга продължаваше. Но ако човек отива към Цариградско, то чакането от 10-15 минути беше станало нула: в същия час-пик я има две-три коли на кръговото, я няма.
Преди три-четири седмици за пръв път имат удоволствието да премина от Лозен до Младост по (полуфабрикат) готовата Южна дъга. Въпреки, че работата по обекта продължаваше, когато и както може бригадите пускаха трафика да се движи.
Дори в този режим на полуготов обект се усети изключителното облекчение на трафика, който този обект донесе.
Преди отнемаше около 20-40 минути, ако човек тръгне от нас към “Младост”. Сега същият маршрут се взема за около седем: две минути от нас до колелото и още пет от едното колело до другото (или до светофара). Пътят до офиса страна десет-дванадесет минути. А от къщи до най-близкия LIDL: пет минути.
Това изключително удобство промени навиците за сутрешното ходене на училище. Преди от нас до 55-то трябваха около тридесет минути в посока. Сега на отиване се стига и за 15-20, според зависи от трафика по “Климент Охридски”. Разбира се, пак слагаме здравословен резерв, но тези 10-15 минути се усещат.
Помня как навремето, не вярвайки че е възможно, казах някъде из безбройните ми статуси, че ако ГЕРБ построят Южната дъга преди 2023-а,
На следващите общински избори ще гласувам за ГЕРБ
Тогава беше някъде 2020-а или 2019-а. Нямаше дори първа копка. И нещата изглеждаха невъзможни, та подобно смело обещание имаше смисъл.
Към днешна дата нещата засега отиват натам, че наистина май на следващите общински избори ще трябва да си спазвам обещанието. Макар, че на предишните общински избори (само за кмет на София, и то само на балотаж) все пак ми се наложи да гласувам за кандидата на ГЕРБ, за съжаление това не може да ме освободи от поетия вече ангажимент.
Да, политиката е неприятна работа. Факт е обаче, че това управление най-накрая успя да построи такава инфраструктура, която да ми спестява по един работен ден на месец (около седем и отгоре ча̀са). Което хич не е малко, особено съотнесено към това, че вече липсват нервите да чакаш в задръстването и “най-големите тарикати” да те изпреварват от всички страни (и в нарушение), защото те бързат повече от теб.
Има още доста работа по страничната инфраструктура, но основните неща са готови. Появиха се петте ленти в посока, които обезпечават трафика така, че даже и да се наложи частичен ремонт някъде (а то няма как да не се наложи, ако щеш и с времето и експлоатацията), то преминаването пак ще е сравнително бързо.
Към днешна дата вече дооправят прилежащата инфраструктура. Днес бяха затворили за няколко часа изцяло участъка Лозен – Герман, защото поставяха последния пешеходен надлез, по който се предполага, че ще преминават хората, използващи градски транспорт, за да стигнат до работните си места. Все още има работа по инфраструктурата, самите кръгови движения имат дребни неща за доизкусуряване, но те не ни притесняват толкова и трафикът от и за Лозен вече е песен.
Вчера ни се наложи да отскочим по случай един детски рожден ден до заведение в Симеоново. Това ме наведе на мисли кой е бил този изключителен идиот, който е приел да се построи кръстовище със светофар под Околовръстното, вместо нормалното, стандартно кръгово движение, което освобождава трафика. Който и да е този некомпетентен човек, той е заложил такъв грозен капан на ползващите кръстовището, от който капан не знам има ли отърваване. Всеки път, когато минавам по Симеоновско на път за Околовръстното знам, че ще чакам поне пет, ако не и десет минути заради това кръстовище.
Много се дивя на подобна чиновническа некомпетентност и късогледство, които се срещат навсякъде (далеч не само по нашите ширини). Ще строиш проект, който струва вероятно сто пъти повече от това да обезпечиш с кръгови тези кръстовища, и въпреки това няма да построиш правилното инфраструктурно решение, вероятно по някакви странни подбуди за икономия или и аз не знам какво там.
Тръпки ме побиват, че можеше и германското, и лозенското кръстовище да останат със светофари, защото вероятно същият некомпетентен екип ги е бил проектирал така. Но местните са се вдигнали за пореден път и след редица протести и преговори в крайна сметка проектът е бил преразгледан и вече има изпълнено кръговото движение, което отпуши нашия трафик.
И докато съм на тема “кръгови движения” да си кажа, че с нетърпение чакам да направяят кръговото на “Ляпчев” и “Климент Охридски”, което ще отпуши пък трафика там. Защото сега, на връщане от училището на Калина, всеки път се чудя дали някой опитващ да направи ляв завой няма да ме удари. Това кръстовище от толкова време плаче за кръгово, че ще е глупаво, ако продължават да го отлагат.
Инфраструктурата в един град е важна. И понеже сме възприели етатисткия подход “общината знае най-добре какво е доброто за нас”, в случая ще трябва да се радваме, когато най-накрая ни подхвърлят такива решения.
Използвал към стоп-кадри от видеата на SkyPoint. Страхотни са, изгледайте ги, ако искате да видите как се случват нещата при строежа на много интересни, инфраструктурни проекти.
Чета и се чудя какво да кажа… Но според мен – Софиянски беше един от първите политици, който установи, че ако направи нещо – ще открадне много повече, (Това мое твърдение, е че винаги от когато съм можел да гласувам, съм го правел за десните). И както имаше едно меме във FB – да благодариш на BB, че е построил магистрали, е като да благодариш на банкомата, че ти дава пари. Но ако трябва да си обобщя мнението – това, че ГЕРБ е направил нещо – не е причина да целуваме ръка. Въпроса е колко са откраднали (и дори и това не е толкова важно – всеки политик краде), а какви други простии са се случили. За пример ще дам – ако не се лъжа преди няколко години – имаше проблем с детелината на Белокопитово – грешно проектиране. Грешно приемане, от отговорните лица – случва се. Въпросът е, кой носи отговорност. Защото – ако за тази простотия си плати проектанта – нещата са що-годе приемливи. Но ако си плати възложителят – това си е откроенна кражба.