Е, те са уволнени. Не знам дали това ти се струва добре, като наказание. “Общественият натиск” си каза думата.

Мирчо, моето мнение е, че законите имат (или би следвало да имат) следните основни функции:

1. Справедливо наказание за престъпника, или оправдаване на невинно обвинения
2. Удовлетворение за жертвата или за неговите/нейните наследници
3. Поука за обществото: ако някой иска да направи същото, да си прави сметката какво го чака.

Никое от гореизброените няма смисъл, когато престъпникът се отървава с присъда или никаква, или символична (спрямо извършеното от него).

Например, тоз’ момък, който така разбуни страстите, за късмет на обществото не уби и не рани никого. Аз съм почти уверен, че скоро той отново ще шофира (незаконно) сред нас, употребил алкохол и/или други упойващи вещества. Това е ситуацията, която кара по-голямата част от обществото да смята, че съдебната система (не само съда визирам тук, а всичко по веригата) не си върши работата така, както би следвало.
Затова говорим за “липса на усещане за справедливост” в повечето, ако не във всички от нас.

Питаш ме по-горе дали ще постигна справедливост, ако реша да прибегна към самоуправство? Естествено, че няма да постигна справедливост. Напротив: ще извърша престъпление, защото според днешните правни норми, държавата има монопол върху справедливостта, чрез правосъдната система. Никой друг няма право да “раздава справедливост” освен държавата.

Ако обаче ми е съдено да видя ден, в който ще оплаквам близък, убит или осакатен от престъпник, и ако този престъпник види свобода или несправедливо (спрямо мен, пострадалия) наказание, тогава ще направя каквото мога, за да си лягам вечер по-спокоен, че извергът, причинил нещастие на мен или мой близък, си е получил заслуженото.

Защото правосъдието понякога е такова, че ти дава само два варианта:

1. Живей завинаги с усещането, че си прeдал живота или здравето на близкия ти
2. Мини извън закона, защото “око за око, зъб за зъб” понякога е единственото, което може да донесе удовлетворение. На никой, и особено на мои близки не пожелавам да са в тази ситуация.

И поради това (2) горе смятам, че деяния като това, което дъвчем, са много по-опасни тогава, когато тръгнем да защитаваме безотговорния бандит, защото отнесъл няколко палки от полицията.

Между другото оказва се, че предположението ми е вярно: полицаите, понабили говедото, са били точно пътните полицаи, които този нещастник за малко не е размазал. Представям си какво е било нивото им на адреналин точно в този момент. Сега, разбира се, ще платят за това с работата си. И ето по пак това усещане за липса на справедливост… защото който и да е от тези двамата можеше да не се прибере при близките си, а това говедо щеше да носи цялата вина, но нямаше да понесе цялото наказание.

То и се изражда, Миро. Наблюдаваме го.

Когато някой размаже близък човек и след три години излезе от затвора, ако търсиш справедливост, единственият начин е да се обърнеш към някой, който е извън закона.

Когато законът е направен така, че да служи на престъпника, а не на жертвата, тогава подобно усещане е неизбежно.

Що, “око за око – зъб за зъб” не е ли дясно мислене 🙂 ?