Пилец в прозореца

Интересна случка тази сутрин. Както си стояхме в хола, изведнъж панорамният прозорец “изтуптя”. Оказа се, някакво омотано пиле (не врабче, по общо съгласие, беше значително по-красиво) се беше праснало в прозореца по време на полет. След удара птицата лежеше с обърнати крака пред вратата и ние решихме, че се е претрепало.

За малко се замислих дали да не пусна Барбароса да има свежа закуска (докато трупът е още топъл), вместо готовата котешка храна. Котките по принцип не ядат трупове, а каквото си хванат, но мислех, че Барбароса ще го приеме за негов улов и щеше да го хапне. Калина обаче хич не реагира добре на идеята. А и пилецът се поразмърда, та излязох навън, за да го “анализирам”. Без Барбароса, естествено, онзи стоеше на дивана и хич не му се излизаше на студено.

Пилето лежеше на гръб, помръдваше съвсем леко, краката му бяха свити, липсваше въобще рефлекс за хващане. Взех го в ръце. Обърнах го така, както би следвало да стои птица. Беше отворило широко едното око, другото стоеше присвито, човката беше широко отворена. Дишаше тежко. Въобще, блокаж отвсякъде. Показах го на Веси. Тя, естествено, започна да примрънква, че “носели болести”. Само че нас, след Короната, нищо не може да ни уплаши :).

Понеже нямах клетка под ръка, реших да не внасям пилето вътре за постоянно. Влязох само за минута-две, държейки го така, че да се хвръкне. Ако имах клетка, щях да го пусна на топло, докато се съвземе (или докато умре). Но без клетка, само в ръцете ми, вътре… не беше добра идея. Барбароса стоеше на дивана и така или иначе вече ме гледаше с интерес, та да вляза с пилето вътре щеше да е грешка. Особено ако то рязко се освести и литне вкъщи – тогава със сигурност щеше да се размаже по някой прозорец. Та трябваше да опитаме да го освестим вън. В крайна сметка го оставих вън, на тревата, надявайки се влагата по нея да му помогне, и влязох вкъщи.

След две минути излязох да го видя. Изглеждаше значително по-добре, но все още не бягаше от мен. Остави ме да го взема отново в ръце. Явно не ме виждаше и осъзнаваше въобще: явно мозъкът му беше работоспособен колкото кус-куса, който ядохме сутринта. На докосване по главата или гръбчето реагираше (потрепваше с крилата), като му пипах човката също реагираше леко, но все още човката стоеше леко отворена и без никакъв хватателен рефлекс на краката.

Оставих го пак на тревата и се махнах от него. След няколко минути пак излязох. Бях доволен да видя, че звярът вече се държеше сам, беше притворил човката, но все още не бягаше от мен. Като го взех в ръце обаче усетих, че се вкопчва с краката си в ръката ми. Щом този естествен рефлекс работеше, пилецът можеше и да прекара (пое с моя богат опит с кокошки на село и канарчета в града). Та започнах да се надявам, че в крайна сметка ще се освести.

Докато го държах видях, че взе да си върти леко главата наляво-надясно. Застана на пръста ми, държейки се самò (и вече пазейки равновесие). Също личеше, че започва да се страхува. А щом се страхува от мен, значи нещата започваха да се оправят. Калина, междувременно, се радваше отстрани. Аз отворих изцяло ръката, за да може звяра да не се чувства притиснат, като само го придържах да не падне на плочките от метър и половина. Но пилето седеше и не щеше да лети, само леко се оглеждаше.

По едно време явно ядрото му приключи изцяло с рестарта, инициализира си драйверите, видя горе-долу каква е обстановката и взе, че хвръкна! Не прелетя много, само метър-два, до ръба на стената ни. Вкопчи се в нея и така остана поне още минута-две.


Аз се прибрах вкъщи, мислейки, че е готов и че ще си тръгне по пътя по някое време. Обаче то стоеше на ръба и не искаше да излети. Твърде дълго време, по мой стандарт, затова пак излязох, за го видя какво смята да прави. При опита ми да го взема в ръце, то отново хвръкна, но този път долетя до плота ни. И вече определено нямаше никакво желание някой да го хваща. Но и не можеше да полети както трябва. Протегнах ръка към него, то се навря още навътре на плота. Явно, че нямаше да даде да го хващам повече, а и аз не изпитвах особена нужда:


Изнесохме му малко трохи (уви, бял хляб, с глутен, нямахме безглутенов или лимецов 🙂 ). Глупаво решение, защото очевидно не му беше до ядене. Но какво да го правим… Реших, че е най-добре да сложим вода близо до него, да пие, ако има нужда. Калина се сети за чашките от нейния сервиз и напълни вода в една от тях.

Изнасяйки водата до него обаче, то изведнъж хвръкна, набра височина, прелетя общо 10-15 метра до едно от дърветата в градината. Скри се в короната на дървото и вече не го видяхме. Явно повече с нищо не можехме да му помогнем, а и пилецът беше рестартирал всички слоеве на операционната система и изглежда, беше back online. От тук-насетне нещата си зависеха изцяло от него.

Много интересна сутрешна случка. За нас лек уплах и разнообразие, за звярът това можеше да е краят на кариерата му, както се казва :). Радвам се, че оцеля, защото и Калина, и Веси се зарадваха. А и щеше да ми е гадно да му изхвърлям трупа. Пък и е красиво птиче. Мисля, че ако е било само зашеметяване, а не някаква травма, която да го убие в последствие, ще се възстанови от тази неприятна случка. Зимата е пред него, дано се справи, но… в природата е така. Ако успее – ще живее.

3 thoughts on “Пилец в прозореца

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: