Къщата

В началото на тази година (десетилетие даже) с Веси започнахме един сравнително голям проект. Проект, който като нищо може да отнеме десетилетие 🙂 . Намерихме си и си купихме къща.

От много време си говорим с нея, че най-хубаво се живее в къща. Апартаментчето ни е добро, направено е с мерак и с много любов, но апартамента не дава свободата, която дава къщата. Да гледаш децата как играят на двора, да можеш да излезеш да си пиеш кафето на спокойствие, да живееш в сравнителната тишина на селото, а гората да започва току до двора ти – това за нас е  голямо предимство.

В началото на януари бяхме да гледаме една къща в Казичене. Не че Казичене е супер, ама все пак не е София. Въпросната къща беше с двор около 700 м2, но самата сграда беше… абе беше си направо кошмар. Два отделни етажа-гарсониерки, запусната, искаше буквално да се изрине до груб строеж сградата и да се направи отначало. Дворът, от своя страна, искаше да се изчисти до пръст (имаше някакви стари ръждясали железа от оранжения, провиснали ръждясали телове за простиране, абе сложи малко мъглица и хъхрещи мумифицирани чудовища и получаваш малко DOOM2 обстановка).

Естествено, тази къща я отсвирихме. Човекът я даваше “само за 75 хиляди евро””, но на нас и това ни дойде в повече. Не че парите бяха много (аз мисля, че лесно щях да я смъкна до 60К), просто това не става за живеене. Обикновено си противоречим с Веси, но тук бяхме абсолютно единодушни 🙂 .

След като се прибрахме от Казичене, Веси реши че стига аз съм търсил неща (това аз го намерих, признавам си без бой). Време беше тя да търси. Седна, и за по-малко от половин ден намери нашата къща.

Къщата в Лозен Интересното пък при нея беше, че още като я видяхме точно за 30 мин решихме, че много ни харесва и че определено си струва да отидем да я видим. Когато отидохме там ни хареса още повече. Малкият двор, това което другите не бяха харесали (според брокера) за нас си беше предимство. Защото кой ще ти се занимава с декар двор 🙂 ? Определено не WoW фен като мен. Къщата си иска внимание, спор да няма, но 700м2 двор иска три пъти повече внимание от 200 м2, нали 🙂 ?

Та харесахме къщата, даже много. Последваха тежки преговори, анализи (аз извиках тежката артилерия). Имам късметът да имам първи братовчед, който отдавна е доказан и търсен архитект. Извиках го, той огледа имота, не откри нищо съмнително. Е, не му хареса, но той си ми сподели, че никога не би живял на село. Не му хареса, защото според него цената е леко завишена – с около ЕУР100/м2 спрямо цената за построяване и отвършване. Само че аз нямам нищо против това завишаване, защото аз не мога да се занимавам да строя къща (поне не и сега, в тези години). Аз съм зает човек и ценя много свободното си време. Може да играя през това време, но определено не мога да направя къща. И за това тези ЕУР100 отгоре за всеки квадратен метър за мен си бяха всъщност ценност (защото вземам нова, строена преди 2 г. къща).

След като бате Банко си каза мнението вече бяхме решили, че действаме. Свързахме се с няколко банки, проучихме пазара. Избрахме банка. Засега не съжалявам за избора си – ако на някой му потрябва добър и точен кредитен специалист, готов съм да му препоръчам моят (знаете как да ме намерите 🙂 ). Банката проучи, поиска една папка документи. Ние и агенцията осигурихме папката. Банката я прегледа, изхъмка малко, но накрая одобри кредит с лихва, която ние се съгласихме. Интересното беше, че можеше да преговаряме за лихвата! Когато купувахме апартамента това беше non-negotiable, take it or leave it. Сега обаче явно времената са други.

И така, днес изповядахме сделката. Вече сме горди собственици на къщичка в Горни Лозен. Надяваме се там да сме щастливи. Да си я изплатим без сътресения. И наистина да живеем така, както си го представяме.

Мои снимки още нямам. Имам тези от агенцията, които са правени на обзаведената къща:

А, да! Похвалих банката, но забравих агенцията! Мирела бяха изключителни. От началото до края: отзивчиви, помагащи, неформални. Ненатрапчиви, съвет даваха само когато наистина го исках. Хубаво е, когато работиш с хора, с които си имате доверие. А с Божидар от Мирела работата беше удоволствие.

И на последно място, но далеч не последна по важност… нашата Мария (в случаят обаче: адвокат Желева). Не случайно с нея се знаем вече 30+ години. От началото до края, всеки един документ, всяка една процедура беше прегледата и утвърдена (или оспорена и променена) от нея. Лесно е, когато имаш човек, който разбира нещата в тънкости и можеш да му се довериш на 100%. Благодарим ти, Мим 🙂 !

Ами това е. Сега да ходя да спя. Остава последната миля, след това започваме “освежаване” 🙂 .

19 thoughts on “Къщата

  1. Изглежда супер :)) Честито! Усещането да живееш в къща, нито един апартамент не може да ти го даде :))

  2. честито и от мен.
    къщурката изглежда симпатично, със здраве да я „ползвате” 🙂

  3. Честито! :))) Да си я обазаведете и ползвате със здраве!

    И ние решихме преди около 2 години, че искаме извън София и в къща… така че сега сме почти комшии (само дето ние още не живеем в нашата, но и това ще стане) 🙂

  4. Честито!!! Прекрасно е, когато човек си сбъдва желанията, нали? 🙂

  5. В началото на тази година с Веси започнахме един сравнително голям проект…
    А при нас беше “В началото на миналата година с Веси започнахме един сравнително голям проект…”За 6 месеца построихме къща, не много далече от вашата, и от август вече живеем в нея. Усещането за зелено, за простор и прочие не може да се сравни с нищо подобно в живота ни в София.
    Не забравяйте обаче, че има и по-важни неща от къщата – това беше неочакваният извод, до който стигнахме, след като построихме нашата.Бъдете здрави и се обичайте!

  6. Честито, симпатично изглежда 🙂
    Не ви трябва по-голям двор, супер си е 200 кв… колкото за беседката и люлката за децата 🙂

  7. Къщата е много хубава! Дори обзавеждането ни харесва 🙂 И идеята за малко дворче дава повече уют! Айде, остава да се нанесете! Много щастие и здраве!

  8. Наистина много хубава къщичка! Честито, със здраве и за дълги години!

  9. Честито. страхотна идея, много радости да изживеете там.

    Горе до гората, съвсем в началото на Лозен? Дали няма да се окажем съседи 🙂

  10. Честито!
    Много щастливо да си живеете.
    След някоя друга година и ние ще минаваме през това 😀

  11. Честито и от нас.
    Не, че не ви честитихме вече няколко пъти, но вече официално.
    Със здраве да си я ползвате и да и се радвате всички.
    Къщата е много хубава – за хубави хора.

  12. Това е яко, и ние напрвихме така преди 2.5 години, разбира се – преди кризата 🙂

    Само, че нашата къща (която реално построихме на ново, но това е друга тема 🙁 ) е съвсем извънградска, на 55 км от София, в посока Ихтиман. В планината, между 3 язовира, райско място – но не можем да я ползваме много :-(. Или поне толкова, колкото искаме 🙂

    Айде, със здраве да си я ползвате.

  13. Честито и от мен със закъснение 🙂

    И на нас това ни е мечта, ама може би като изплатим другите дългове. Със здраве и радост да си я ползвате 🙂

  14. Честито за къщата, лихвата може да се договаря не само в началото при сключване на договора, но и след това, ако условията на пазара се променят, в смисъл: ако лихвите падат (както е в момента) можете да искате предоговаряне от банката. Успех!

    URL-ът е променен, понеже подозрително прилича на спам-коментар.
    Дончо

  15. Честито и от мене,
    от известно време ме гложди и мене мисълта да сменя панелката с къщичка край София.
    Интересува ме и чисто финансовия аспект на такава операция. Районите които ми харесват са Лозен и Герман, обаче там доста скъпички имотите 🙂

Leave a Reply to Мария Cancel reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: