Poj poj! (една хубава датска дума 🙂 )

Коментарът беше преведен. Дани, следващия път като нищо може да използваш КРЕДОР :-).

надявам се може на “ти”. Ако не може, надявам се да бъда извинен.

Значи, ти поставяш много интересен въпрос. Въпрос, който немалко пъти ние самите си го задавахме. Мисля обаче, че грешно си разбрала нещата, които съм описал.

За последните три години имаме доста “излизания”. Е, значително по-малко кръчми, защото тук сме с малкия, а и по кръчми се ходи с приятелите. Но не мога да кажа, че просто си стоим вкъщи. Излизахме, даже вън от Копенхаген. Но все нещо липсваше. И понеже не успяхме да запълним тази липса, взехме решението да се върнем обратно.

Да, знам какво ще кажеш. В България нещата са зле, обслужването е пълна трагедия, даже да имаш пари не можеш да ги похарчиш с кеф, и т.н, и т.н. Много може да се напише.

Но аз смятам, че и много може да се направи по въпроса. Може би при мен нещата стоят така, защото не “избягах”, а просто се преместих поради новата работа, която приех. Т.е. преместих се поради работата, а не смених работата, щото искам да се махам от България. И преди три години бях като повечето дон кихотовци. Водех битки без да имам шанс да победя (за някои може да прочетеш из архивите – пълна скука и мъка са обаче – да те предупредя). Със сигурност редица такива битки ми предстоят и сега. Но си мисля, че съм готов да ги приема отново. Малко по-остарял, но пак толкова глупав :).

Благодаря ти и за пожеланието за успех. Ще имам нужда :).

П.П. И идея си нямаш колко пара сме изпотрошили по други държави…

Абсолютно те разбирам и всеки път като разбера че специалисти се връщат в БГ (мои приятели тези месеци също направиха тази крачка) ме кара да имам поне малко оптимизъм за нещата тук. Повече гласове по трудно се заглушават/следят 🙂

@Nick, turin, yovko: ИББ ще е едно от редовните софийски събития, които се надявам да не пропускам често :). Обещаваме ли да не спорим твърде разгорещено по религиозните теми? Малко спор на никой не вреди, ама тия халби са от доста масивно стъкло… пък и много срещу малко… :).

@uv, Вени Г., MiCRoPhoBIC: Културния и адаптационния шок ги изживяваме всеки път, когато се отлепят колелата от пистата на летище София или Пловдив, и след известен период от време се залепят отново. Тогава, още слизайки и виждайки разпасаното летище София, а след това родната картинка в Дружба или Тракия… всичко си идва “на местото”. И разбираш, че наистина си се върнал. И си казваш “дано е за добро, дано всичко е ОК”. Но не спираш да мислиш за тези, които те чакат вкъщи или в кварталното заведение… и чакаш момента, чакаш!

@Владо: Благодаря, човече. Знам, помня разговорите ни, и знам че вътрешно в себе си ми се чудиш на акъла. Но не забравяй, че ако/когато имам проблеми, пак на твоя MSN ще вия :). И ще си вием двамата в хор тогава :). А ако някога емигрантския бъг пак ме захапе, пак ти ще си “котвата”, за която ще се закача. Благодаря ти много и за подкрепата през тези три години – направи част от тежестта не толкова тежка. Доволен съм, че сме приятели и че сме непрекъснато в контакт :).

@minimalistic: Ти си знаеш. И аз знам твоето мнение. Но ти благодаря за пожеланието. И ако нещата не потръгнат, ще пием пак бири и ракии у вас в Копенхаген.

@Милен: Змейчо, ти си поне 10% пряко отговорен за това, че се връщаме. Ти и хората около теб са празнината, която зееше тези години. И която така и не успяхме да запълним. Може и да не е Лефе, може и Каменица. Лефе тук има…

@алекс, Michel+Ani: Надявам се и аз да се запознаем на живо.