Днес стават точно 3 години, откакто напуснахме България. И затова мисля, че трябва подходящ материал, с който мога да ознаменувам събитието :).
Накратко: връщаме се обратно. Ако миналата година по това време ме бяхте попитали “ти що не се върнеш в България”, най-вероятно щях да кажа “абе да не си луд” и да зарежа темата като абсурдна. Но типично за Везните, дългосрочните планове са нещо краткосрочно при нас ;).
След многото разговори с Веси (и със себе си) по темата “емиграция”, този май месец реших да опитам да се прехвърля в България. И не щеш ли – стана. При това по възможно най-добрия и удобен за мен начин. И много по-бързо, отколкото очаквах. Трябва да благодаря за това на някои хора, но ще си запазя правото да го сторя, когато вече съм отново в София.
Защо решихме така? Може да се обяснява надълго и широко. Може да се говори за чистата, спокойна и уредена Дания. За това как спокойствието едновременно е и причината да я мразиш. За това кое ще ми липсва (да, някои неща ще ми липсват 🙂 ) и кое няма. Може да се спомене и как със сигурност ме чакат няколко ужасни първи седмици, докато свикна отново с лудницата и мръсотията на София. Каквото и да каже обаче едва ли ще има значение, защото решението вече е взето. И всички стъпки са направени. Ще свикна пак. Надявам се да запазя обаче най-доброто, на което се научих тук.
На 28.10. летим за България. Иронично, но Веси ще трябва да си дойде последна :). Училище, ангажименти, изпити и т.н. Ще трябва някак да изкара без нас почти месец. Но трябва да завърши това, което започна преди няколко години, така че ще изкара няколко ужасно самотни седмици без нас. Ангел, с безценната помощ на Тянко и Цонка, започва детска градина веднага.
От 01.11. аз започвам в офиса в София. От сега ми е интересно какво ще следва. И малко ме е страх, няма какво да се лъжем. Попрището, макар и не съвсем ново, засега изглежда непознато :). Колеги и приятели вече ме попитаха “абе ти с какъв акъл от Дания в София”, но аз си знам. Или поне си мисля, че си знам.
И ако още се чудите “тоя луд ли е”, ще ви разкажа нещо, което разказах на близките приятели в отговор на учудения им, понякога изпълнен с недоумение поглед. Малко преди да реша да “действам”, си направих равносметка за живота в чужбина до сега. Излиза, че всичко е ОК, паричните потоци са наред, знаеш от днес какво ще стане след година, и т.н. Но ако се върнеш назад и се опиташ да си спомниш какво ти се е случило през годините в емиграция, излиза че помниш… отпуските в България. Ако имаш нужда от спомен, който да топли, ще го намериш през някой от тези периоди. Когато го осъзнах, направо се ужасих. Защото излиза, че в личен план времето в Дания е почти като бяло петно. Може би заради нас? Може би заради характера на живота тук? Но е факт. Та затова. Дано не съжаляваме :).
Браво, Дончо!
За такава постъпка се изисква неимоверна смелост, за което те поздравявам! Не че в България всичко е прекрасно, но да успееш да се вгледаш в себе си и да намериш мястото, към което принадлежиш – това е едно от най-трудните неща, които човек може да направи. Радвам се, че си намерил силата да поговориш със себе си и да вземеш едно толкова важно решение.
Вяврвам, че не си сгрешил. Дано отново да намериш своя път в България! Пожелавам ти успех! Имаш моята духовна подкрепа.
Добре дошъл отново.
Така най-после ще успеем да се видим някоя сряда на IBB 🙂
Поздравления за разумния избор”. (слагам само наполовина кавичките, защото зависи от гледната точка – има хора, които наистина ще те имат за луд). Повярвай ми – въпреки, че никога не съм емигрирал и работил в чужбина напълно те разбирам и точно това е нещото, което ме държи тук.
Размишлявал съм върху думичката ‘емиграция’, която за мен си е доста интересна “игра” на думи – емиграция е е_миграция, е миграция. А животните не мигрират без основателна причина. Тук идва момента какво е “основателна причина”. За всеки различно. За това сам човек може да си реши дали е луд или не да прави нещо. Localhost кочинката, може да е кочинка, но си е localhost и всички знаем, че “there is no place like localhost”. То е като казармата, веселия и абсурдна простотия до шия, вървят ръка за ръка. Никой не иска да ходи в казарма (повечето) но пък мине ли оттам 99% си припомнят с големи емоции цял живот за случките там. Човекът е емоционално животно и това го кара да се чувства живеещ.
Според мен ‘лудият’ ти избор е правилен. Само трябва да стискаш зъби да не стреляш по телевизора вечер, като започнат новините 😉
Успех!
Welcome (back) to the jungle 🙂
Дончо, поздравления — защото домът е там, където е сърцето на човека…
А и винаги, когато решиш, можеш да заминеш пак, та било в Дания или Австралия! 🙂
Добре дошъл 🙂
Поздрави, Дончо и добре дошъл да си! Радвам се, че това връщане го приемаш така позитивно; щом спомените са ти от почивките в България, значи всичко е наред и ще се чувстваш на мястото си тук. Не крия, че и малко егоцентрично ми е приятно, че ще може някой ден да се видим пак 😉 До джента 😉
Ами, желая ти/ви успех. Късмет също. Още не мога да разбера кога се случва културният шок. Не е когато заминеш. Не знам обаче дали когато се върнеш или когато заминеш отново. Ти ще разбереш. По-здрави.
Добре дошъл, Дончо 🙂
Стискам ви палци да изкарате по-бързо адаптационния перэод – щото независимо от съзнателния избор и позитивната нагласа, няма да ви е леко в началото.
Дончо,
Пожелавам ви успех и попътен вятър!!!
Надявам се, че ще видя от страниците на този блог как ви се е отразила обратната промяна.
Good luck!
Смело решение, но наистина трябва да правиш това, което смяташ за правилно, иначе – бели петна 🙂
Успех и късмет! И пиши в блога, за да сме в течение как върви адаптацията 🙂
Аз пък помня последната вечер, преди да заминете:) И от тогава ми се е запечатало в глвата начина по който се разделихме. Просто си казахем по едно “Чао”, прегърнахме се…….. и това беше 🙂 Някак си онова усещене за празнота и липса така и не се появи, както всъщност очаквах да се случи. По-късно в разговорите ни и с Гого, а и с теб, стигнахме до извод, че е виновен Интернет.:) Той е виновен да не се прекъсне връзката между нас и да се запази приятелството ни.:) Така че, зареждам “Лефе”-то в хладилника и като се появиш ще го пийнем 🙂
Добре дошли в България и в София! Току виж, най-сетне, се запознаем и на живо! 🙂
@Всички: Ето, коментарите ви са повече от красноречиви защо си струва да се пробва отново предизвикателството човек да живее в България :). Благодаря ви за пожеланията, да видим какво ще излезе.
@Nick, turin, yovko: ИББ ще е едно от редовните софийски събития, които се надявам да не пропускам често :). Обещаваме ли да не спорим твърде разгорещено по религиозните теми? Малко спор на никой не вреди, ама тия халби са от доста масивно стъкло… пък и много срещу малко… :).
@uv, Вени Г., MiCRoPhoBIC: Културния и адаптационния шок ги изживяваме всеки път, когато се отлепят колелата от пистата на летище София или Пловдив, и след известен период от време се залепят отново. Тогава, още слизайки и виждайки разпасаното летище София, а след това родната картинка в Дружба или Тракия… всичко си идва “на местото”. И разбираш, че наистина си се върнал. И си казваш “дано е за добро, дано всичко е ОК”. Но не спираш да мислиш за тези, които те чакат вкъщи или в кварталното заведение… и чакаш момента, чакаш!
@Владо: Благодаря, човече. Знам, помня разговорите ни, и знам че вътрешно в себе си ми се чудиш на акъла. Но не забравяй, че ако/когато имам проблеми, пак на твоя MSN ще вия :). И ще си вием двамата в хор тогава :). А ако някога емигрантския бъг пак ме захапе, пак ти ще си “котвата”, за която ще се закача. Благодаря ти много и за подкрепата през тези три години – направи част от тежестта не толкова тежка. Доволен съм, че сме приятели и че сме непрекъснато в контакт :).
@minimalistic: Ти си знаеш. И аз знам твоето мнение. Но ти благодаря за пожеланието. И ако нещата не потръгнат, ще пием пак бири и ракии у вас в Копенхаген.
@Милен: Змейчо, ти си поне 10% пряко отговорен за това, че се връщаме. Ти и хората около теб са празнината, която зееше тези години. И която така и не успяхме да запълним. Може и да не е Лефе, може и Каменица. Лефе тук има…
@алекс, Michel+Ani: Надявам се и аз да се запознаем на живо.
България със сигурност има нужда от вас, но за вас пребиваването в страната ще си струва само ако можете да я промените. Пожелавам ви успех!
Вече 3-ма датчани от датския ни офис, се преместиха в софииския офис за постоянно и като ходим до Дания на командировки след 3-я ден искат да си се връщат в БГ. 🙂
Абсолютно те разбирам и всеки път като разбера че специалисти се връщат в БГ (мои приятели тези месеци също направиха тази крачка) ме кара да имам поне малко оптимизъм за нещата тук. Повече гласове по трудно се заглушават/следят 🙂
Добре дошъл!
@Дончо: Аз не ти се чудя на акъла вече, честно казано. Щом си взел решение, явно плюсовете за вариант “връщане в БГ” са повече от минусите по твоята скала с ценности 🙂 . А и наистина щом времето в Дания минава без да оставя спомени, не ви е мястото там сега! За това щях да разсъждавам на глас и за “емигрантския бъг” – че за всеки е различно. Аз си се чувствам в къщи тук в САЩ и спомените за България са ми като всички други спомени – и за това поне докато зависи от мен, не смятам да се връщам.
А за МСН-а – знаеш, че съм насреща. И винаги ще ти помогна с каквото бих могъл.
Да, решението вече е взето и смело напред … но мисля, че това за белите петна е малко силно казано.
Дончо, нe можеш да отречеш, че има хора и неща, които ще ни липсват от Дания. Най-малкото тук се научихме да разчитаме главно и единствено на нас си, като семейство, без баби и роднини и т.н. Така че това, което остава като опит е всичко друго, но не и бели петна.
Е, леко се заяждам :). Признавам си, че аз съм главна виновница в случката, така че пожелавам на нас си КЪСМЕТ!
Здравейте!
Направо се вцепених от изборът Ви. Да се завърнете в България??? И за какво по-точно??? Няма да изпадам в подробности (всички знаем в каква държава живеем). Просто се възмутих как може средно (а може би и много) интелигентен човек живеещ в 21 век да не може да си намери приятно занимание (от което да няма бели петна), независимо къде се намира по света? Аз лично също съм живяла известно време в чужбина и мога да ви разкажа множество приятни и незабравими спомени.
Проблемът на българина “живеещ” в чужбина е, че само работи. Изкарва пари. Не харчи за нищо, освен на насъщния. Събира за да може през отпуските да дойде и да се показва пред роднини и приятели. Ходи на море, където го третират като човек не 3-та а направо 5-та ръка. И това за него е приятно изкарване на отпуската. Опитайте да се забавлявате там където сте. Ако излезнете навън ще срещнете доста интересни хора. СИГУРНА СЪМ!!! Но просто ИЗЛЕЗТЕ!!! Не е греховно да похарчите някоя и друга пара в чужда държава!
Все пак успех при изборът Ви!
Здравей Антоанета,
надявам се може на “ти”. Ако не може, надявам се да бъда извинен.
Значи, ти поставяш много интересен въпрос. Въпрос, който немалко пъти ние самите си го задавахме. Мисля обаче, че грешно си разбрала нещата, които съм описал.
За последните три години имаме доста “излизания”. Е, значително по-малко кръчми, защото тук сме с малкия, а и по кръчми се ходи с приятелите. Но не мога да кажа, че просто си стоим вкъщи. Излизахме, даже вън от Копенхаген. Но все нещо липсваше. И понеже не успяхме да запълним тази липса, взехме решението да се върнем обратно.
Да, знам какво ще кажеш. В България нещата са зле, обслужването е пълна трагедия, даже да имаш пари не можеш да ги похарчиш с кеф, и т.н, и т.н. Много може да се напише.
Но аз смятам, че и много може да се направи по въпроса. Може би при мен нещата стоят така, защото не “избягах”, а просто се преместих поради новата работа, която приех. Т.е. преместих се поради работата, а не смених работата, щото искам да се махам от България. И преди три години бях като повечето дон кихотовци. Водех битки без да имам шанс да победя (за някои може да прочетеш из архивите – пълна скука и мъка са обаче – да те предупредя). Със сигурност редица такива битки ми предстоят и сега. Но си мисля, че съм готов да ги приема отново. Малко по-остарял, но пак толкова глупав :).
Благодаря ти и за пожеланието за успех. Ще имам нужда :).
П.П. И идея си нямаш колко пара сме изпотрошили по други държави…
Добро утро, подейства ми доста събуждащо да прочета всички коментари в блога и ми се заля главата от размисли. Дончо и Веси, пожелавам ви много късмет и здрави нерви обратно в къщи. Радвам се много за вас, макар че ще ни липсвате ужасно много. Да си призная надявах се тайничко да останете, но от друга стана ви разбирам напълно. Може би ако не бях срещнала Йеспър, човека с когото искам да си прекарам остатъка от живота, и аз бих се махнала от Дания (поне така мислех преди 2 години 🙂 ). Сега даже вече ми харесва и я чувствам като свой дом. Като се замисля основен фактор за това е изиграл датският – разбрах че без него е трудно да разбереш датчаните, а и те да те разберат :-). Както и да е, надявам се че ще се виждаме от време на време, макар и веднъж в годината.
Poj poj! (една хубава датска дума 🙂 )