Но погледни, да речем, антиглобалистите, повечето едва ли живеят по-зле от нас, но когато протестират, стават наистина сериозни сблъсъци и това се превръща в новина от световен мащаб. Много е лесно да говорим за принципите на демокрацията и ролята на “народните избраници”, но истината е, че на тях постоянно трябва да им се напомня кой е шефът. Това става ли в България? Не, не става, нагъваме си кебапчетата по изборите и това е …

Погледни случая с Европейската конституция, когато хората жертваха политическата и икономическа мощ на съюза в името на свободата. Вземи хаоса във Франция миналата година, можеш ли да отгатнеш кой победи и какви бяха резултатите? Вземи циганите и техните сметки за ток, вземи тъпото ДПС – да, те постоянно побеждават, при това единствено с мъгляви заплахи за безредици. Но има кой да ги организира и поведе, нали.

А колкото до Левски – имах предвид, че понякога се налага да извършиш нещо в разрез с правилата, стига целта да го оправдава. Защо се натискат да го обявяват за светец, след като по всички канони на християнството той никога не би могъл да бъде такъв? Може би защото наистина правилата важат дотолкова, доколкото са угодни на обществото? В една истинска демокрация именно това е водещият принцип.

А в момента обществото ни е твърде пасивно, а който иска да постигне нещо, винаги реве на чуждо рамо и очаква политиците да бъдат притиснати отвън. Ние дори не сънуваме, че сме в състояние да променим нещо сами, да вземем съдбата си в свои ръце. Навик. И това е тъжното – че замитаме важния проблем с някаква си дискусия за спазване на правилата – ами няма гражданско съзнание, да, ала дупченето на билетчета е най-маловажният симптом на тази болест. Пък вие продължавайте да лекувате рака с аспирин и чаша вода …

Говорите за Ботев и Левски, но не споменавате, че Левски е обирал, Левски е убивал и каузата му е била права. Понеже идеализмът на двадесетина човека е нещо достойно за възхищение, ала не доказва нищо без онези, оставящи и ползващи продупчени билетчета по седалките, да изтръгнат и изпепелят същите тези седалки в изблик на гняв и да подчинят шепата властимащи на своята воля. Това почти стана, веднъж, преди осем години, и вероятно никога вече няма да се повтори. Тогава имаше отчаяние, истинско отчаяние и хората нямаше какво да губят, но сега всеки стиска своето малко късче хляб, надява се за поредната утрешна трошичка в повече и не вижда гората от дърветата на своите дребни ежедневни проблеми.

Говорите с лекота и сравнявате България с Германия, Англия, Франция, Америка, а хич не ви минава през ума, че тамошното гражданско общество се е раждало столетия наред в кръв, войни и страдания, съпътстващи труда на идеалистите, защото всяка една от двете страни на медала не е достатъчна сама по себе си, за да промени нещата в положителна насока.

Страхът и апатията са навсякъде около нас, а вие разгорещено спорите за някакви си дребни мошеничества и оплювате съвременните Андрешковци, които може би причиняват дребни злини, но то е защото са изолирани, самотни и не смеят или не проумяват как да сторят повече. Масите никога няма да придобият вашия идеализъм, а вие се грейте на пламъчето на еволюцията, вместо на огъня на революцията. Да, нещата ще се оправят и по този начин, но след десетилетия на пълзене и постоянно побутване отвън, какво друго очаквате, някакво чудо?

Господи, сякаш в училище сте обръщали повече внимание на домашното си по информатика, отколкото на часовете по История …

Това, което всъщност исках да кажа е, че шофьорският труд е нискоквалифициран. И като такъв маса народ може да изкара “китап” за шофьор и да се нареди на опашката за работа. Докато не съвсемтака стоят нещата с (високо)квалифицираният труд.

Наистина, изразът “за боклука” е груб и сега малко ме е срам от него, още повече имайки впредвид, че съществуват единични случаи на шофьори, които с удоволствие и кеф си вършат работата.

Мисля, че труда на хората трябва да се уважава и да се цени. Категорично не мисля, че цената на труда на шофьорите е това, което взимат, а заради безизходицата, в която се намират, ги поставя в положение да шмекеруват на дребно. Дай си сметка, че ти спестявания имаш и можеш да си позволиш да напуснеш работа, ако си недоволен, както и да намериш бързо нова, даже по-добре платена… Те дали могат ?

Отделно съм на абсолютно противоположно мнение, че трябва да почнем от дребните престъпления, защото отдавна го правим и съдебната система се е затлачила от подобни глупости. Бившият ми преподавател ми по физика често е съдебен заседател и се възмущаваше, че все съдят по някой циганин откраднал кокошка, но пък никой не осъди хората съсипали предприятия за собствена облага. Даваш ли си сметка с колко животи са прецакали последните и колко един “кокошкар” ?

И не че много ми дреме за шофьорите ,но не разбирам защо труда на шофьорите да е за боклука ?
Това си е една съвсем нормална и при това доста необходима професия.

И това е една от причините програмисткия труд да е добре платен и ценен, докато шофьорския такъв да става само за боклука.