Comments on: Моноблог: Блогът и приятелите

By: Силвина Георгиева

Силвина Георгиева — Sun, 18 Sep 2005 19:59:20 +0000

Ако трябва да отговоря на въпросите от поста – при мен е по-скоро обратното. Срещам се с хората предимно на живо или си чатим, или пък си говорим по телефона. И както си приказваме, като кажа някоя “умна” приказка, някой подхвърля: “Това трябва да го блогнеш”. И аз блогвам. 🙂
Ползвам го понякога и за самочувствие – друго си е, когато се запознавам с някого и той ми каже: “Чета ти блога”. Чувстваш се като звезда някакси. 🙂
И все пак, понякога, когато ми се е случило нещо особено интересно, което е прекалено дълго за писане, написвам го веднъж в блога си и раздавам линкове. Пести време, а и така повече хора успяват да го видят. Иначе на някои просто няма да имам възможност да го разкажа. Досега никой не е протестирал по повод това, така че си продължавам по същия начин. Ако някой се бунтува, ще пиша отделно и специално на него, а за блога си няма да споменавам. 🙂

By: Ira

Ira — Fri, 16 Sep 2005 08:04:18 +0000

@Владо,
това ми напомня много една идея от книгата “Хакери на човешките души”. Един от главните герои разбра, че устройството, което набира от време на време и разговаря с майка му по телефона се е повредило преди месец, така че излиза, че не й се е обаждал скоро. Важното е, че в този момент той осъзна, че майка му не го е потърсила през това време – напълно е възможно от другата страна (тази на майка му) също да има такова автоматично устройство, което просто отговаря на неговото…
Блога не замества общуването с близките – не и за мен. Вярно е, че не мога да отделя време на всички да си побъбря с тях (с някои приятели не съм говорила от повече от година). Но не мисля, че ако пиша в блога си това ще ни накара да се чувстваме по-близки с тях. Дори и те да четат и да ме имат за близка, то аз ще съм се отдалечила от тях, защото повечето нямат блогове.

By: Владимир Георгиев

Владимир Георгиев — Thu, 15 Sep 2005 11:42:23 +0000

@Ira: Всеки блог има различни цели. За себе си например мога да кажа, че пробвам да бъда 50% публична трибуна за полезни неща и 50% личен днвеник – за да може всичките ми приятели, които географски са далеч от мен, да могат да се чувстват съпричастни с живота ми и да не се забравяме. Че иначе трудно се поддържа връзка по е-поща или чат с 30-40 човека. Но всеки сам си избира накъде точно да се насочи с бложенето ;-).

By: donangel

donangel — Thu, 15 Sep 2005 09:27:40 +0000

@turin: Благодаря ти за добрите думи. И извинявай, ако съм те засегнал понякога с подобни неща. Постепенно разбирам къде е била грешката, ще се постарая вече да не я допускам [често]. Наистина някакси тъпо е, когато специално те заговорят “как си”, да им тръснеш един линк и това е. Но преди някакси не го разбирах така.

Оправих ти линкът. Всъщност, аз тези линкове почти не ги ползвам, защото си имам RSS четец, който ме нотифицира когато има нещо ново, и направо си чета там.

By: turin

turin — Thu, 15 Sep 2005 07:38:28 +0000

Без да се обиждаш, но ако искаш връзките да не бъдат разтягани максимално (‘дет са викаше за болтовете, които трябвало да се затягат четвърт оборот преди скъсване – съкаш болта и връщаш четвърт оборот;), трябва и ти да се интересуваш от общността около теб.
И аз като “Палавров” се стреснах, когато последния път, когато се чухме по джабер (вебе не помня преди колко време беше… година-две?) и те питах как си, какво правиш, ти ми каза “имам блог, за които се интересуват” и ми даде адреса, макар да го имах отдавна в blogroll-а си.
А пък аз те познавам доста по-отскоро и доста по-малко.

Не знам, може би “моно” усещането е лично и трябва сам да “се разбереш” с него. Защото си е усещане. 😉 Аз например не съм съгласен с доста властническото ти разбиране за политиката, макар принципно да разбирам, че имаме еднакви възгледи, антикомунистически. Имам усещането, че с моите изследвания на анархизма изпадам в някаква перифериа на блог-интереса. Но няма проблем – важното е хората да са щастливи. 😉

Оставам с очакване някой ден да се съберем на по бира – аз откакто не мога да срещна на линукските бирени сбирки хора като теб, Йовко, Роси просто не ходя изобщо вече там.

П.П.: Моля те, докато сме на тая тема, оправи blogroll-а си – или изтрий записа за мен, или го поправи. От страшно много време вече адресът ми е друг. :((

By: Ira

Ira — Wed, 14 Sep 2005 15:36:46 +0000

В началото мнението ми за тази нова медия беше доста негативно, понеже го приех като заместване на общуването.

Но сега мисля друго. Направих си блог не за да разказвам лични неща (мразя да ми обясняват кой колко го болял стомаха днес, пък каква книга чел в тоалетната и други тем подобни теми, които масово заливат блоговете). А за да имам свое място, в което да кажа нещо публично – т.е. като една трибуна за изказвания. Използвам го за да давам свои оценки за книги, което смятам би било полезно и за други. За да се опитам да накарам този, който попадне тук по един или друг начин да се замисли над нещо.
Също така ползвам блогове като източници на информация – много практически опит на тема програмиране е споделен из тях. Само трябва да търсиш 😉

By: Vlado

Vlado — Wed, 14 Sep 2005 13:27:27 +0000

@Палавров: Да си кажа честно и аз, прав е Дончо :-). Аз се познавам с него от 1992-а (МЕИ-то в Пловдив) и познавам задочно "Афанасий", т.е. слушал съм много за теб от Дончо. Ама не и за Палавров.

By: Владимир Герджиков

Владимир Герджиков — Wed, 14 Sep 2005 08:16:13 +0000

Всъщност, блога е нещо допълнително на “общуването”. Както се казва във вица “Говоря само да огледалото, щото искам да общувам само с умни хора”. Т.е. това, което пишеш си е предимно за теб, а по-малко за диалог с приятели. Така си мисля аз.
За такива, като теб, дето са се забили някъде, това средство е незаменимо. Иначе, как щях да знам, какво всъщност се случва с теб? 🙂

By: donangel

donangel — Wed, 14 Sep 2005 06:46:16 +0000

@Владо: Така го чувствам поне аз. Плюсовете като че ли са повече от минусите, засега @Пейо: Аз съм потайна гад, предпочитам да замитам прах в очите на обществото, докато аз в пушилката си извършвам подмолните, подли дейности. Блогът в този си смисъл доста помага :-P. @Палавров: Що се пишеш "Палавров"? Какви са тия партизански псевдоними? Пиши си се направо "Афанасий", че така те знаят хората, които покрай мен само по "име" те познават :). Иначе не крия, че твоите реакции на моите линкове са един от сериозните поводи за невеселите мисли по-горе!

By: Палавров

Палавров — Wed, 14 Sep 2005 06:28:25 +0000

Знаеш ми мнението, и как реагирам като те питам как си и ми пратиш линк към блога. На мен лично ми е малко неприятно когато ме поставяш под един знаменател с хора които дори не познавам, ти самия познаваш едва от няколко години или месеца – за сравнение с теб се знаем от 89-90. Така че недей реви сега 😉 сам си го правиш да стане така, разбира се с най добри намерения. И не унивай, винаги може да е по лошо нали 🙂