Това нещо се нарича “променливо я”. Произлиза от оная ерова гласна, която се пише като “ъ”, но хоризонталната чертичка пресича вертикалната греда като кръстче. Ей така се пише:
-|- Игнорирайте точките – просто омазва иначе
.|__
.|. \
.|__/
С правописната реформа през 40-те на миналия век се маха.
Не помня дали се казваше “ят” или “отворено е”, или нещо друго. Тази буква се чете в различните диалекти по различен начин. В източните говори е “я” в някои случаи и “е” в други.
В западните – е “е”. Затова на изток якаме, а на запад екате. В новобългарския по отношение на гласните са приети обичите на източните говори (съгласните са от западните, затова в българския като цяло гласните са твърди, имаче щяхме да си мьекаме по черноморски).
Ето и просто информация за “променливо я”, както и езиковите правила:
http://liternet.bg/publish5/ghristozova/iat.htm