Comments on: За ползите от безплатния обед

By: Галина

Галина — Thu, 15 Oct 2009 08:09:35 +0000

Хора, да ви кажа,уча в Швеция и ми дадоха за домашно да проверя темата Fusk på jobbet, като fusk с една дума обяснява да работиш през пръсти,да мамиш и да тафосфаш.Дали са ми диаграмка със стасистиката отделно з мъже и жени по въпросите Да провеждаш лични разговори през работно време(кой плаща сметката не разбрах) 42%жени/40%мъже; Сърфиране за забавление 29%ж/24%м; Да прекаляваш с обедната почивка19%ж/23%м; Да вземаш за вкъщи канцеларски материали,тоал хартия и др 7%ж/6%м;Да мамиш с извънреден труд 2%ж/3%м
Не можах да намеря такава стасистика за България, чак толкова ли не можем да си признаем?!

By: Ira

Ira — Mon, 25 Oct 2004 13:24:57 +0000

Или може би в страни, в които работата се мери във време…

By: Владимир Герджиков

Владимир Герджиков — Mon, 25 Oct 2004 13:05:35 +0000

Ех, Дончо, Дончо…..
Всичките ти сметки са за страните в които времето се мери в пари. Нали не си забравил, че всичко у нас се мери по друг начин 😉 (кой е този начин, аз поне досега не съм успял да разбера)

By: Дончо

Дончо — Sat, 09 Oct 2004 19:29:32 +0000

Никой не те кара да плащаш с време :). Просто така се получава на практика.
Моето мнение е, че така “неусетно” се печели – и то в немалки мащаби. Печели се доверие от служителите, печелят се пари (като се намаляват загубите).
Това е. Но някакси като че ли започвам да разбирам защо в България това начинание не е популярно. Може би още не сме готови за него.

By: Лъчезар Ангелов

Лъчезар Ангелов — Sat, 09 Oct 2004 19:22:53 +0000

“Та значи, тези 60 мин правят с 30 мин в полза на фирмата с безплатния обед.”

Имам предвид, че получавайки безплатния обяд, не значи, че трябва да “плащам” за него с останалите 30 мин от почивката си, нали ?

Ангелов, Л.

By: Дончо

Дончо — Fri, 08 Oct 2004 19:47:43 +0000

Ира, Лъчко: И двамата казвате, че с нещо не сте съгласни. Но от коментарите ви не разбирам с какво по-точно не сте съгласни. Може би сте се засегнали, защото честичко усещате, че прекалявате с обедната почивка, а от истината боли 😉 ? Не казвам, че работите малко, или още повече – несериозно! И двамата знаете, че ви уважавам като специалисти и като приятели.
Съжалявам, ако съм засегнал някой. И приемам, че не всички трябва да са съгласни с мен. Но ако ще критикувате – кажете с какво точно не се съгласявате – едно quote от по-горе щеше да свърши идеална работа. Иначе – прилича малко на заяждане 😉

By: Лъчезар Ангелов

Лъчезар Ангелов — Fri, 08 Oct 2004 18:51:57 +0000

С едно не съм съгласен в твойта сметка. Давам за пример себе си:
Често ми се случва вместо “полагащата” ми се 1 час обедна почивка да хапна нещо “на крак” за 15-20 мин и останалото време да използвам за “лични нужди” – я да побраузвам, я да прегледам форумите, личния мейл и т.н.
Определено рядко ми се случва да работя в обедната почивка. Верно е, че редовно си поработвам по-до късно или пък събота, но обедната почивка си я ползвам стриктно за мен.

Ангелов, Л.

By: Явор Доганов

Явор Доганов — Fri, 08 Oct 2004 12:59:33 +0000

Много хубави разсъждения, с които съм почти напълно съгласен. Преди повече от 10 години подхвърлих идеята за безплатен обяд в организацията, в която работех тогава и тази идея имаше своята пълна и чиста реализация в продължение на две години, поне доколкото си спомням. Това повдигна духа на колектива (около 50-60 души) и икономически беше много изгодно, точно както Вие сте го описали. Имахме уговорка с шефа на ресторанта до офиса и всеки служител просто разписваше сметката, без да плаща. В края на месеца (или май беше седмицата) шефовете плащаха общата сметка на всички служители. Добре, ама… типично по български някои от хората започнаха да злоупотребяват – няколко салатки, първо, второ, трето, патици по “пекински”, пъдпъдъчета, омарчета, екзотични десертчета, винце, ракийка, ракийки, много ракийки… Постепенно това стана едно масово “иху” и обядването всеки ден се превръщаше в няколкочасов маратон, като офиса през това време изглеждаше като пустиня.
Не знам как стоят нещата сега в България (аз дори не обядвам), но надали са се променили много.
Трябва съвест за тази работа – съвест и култура. Чини ми се, това нещо не сме го постигнали още – поне повечето от нас.
Искрено желая щастие и успех в датското начинание!

By: Ira

Ira — Fri, 08 Oct 2004 06:50:59 +0000

Мисля, че има точка, в която грешиш, Дончо. Както знаеш и аз, и Лъчо, работим в бранша, в България. И двамата нямаме безплатен обяд. Но и да имаше – пак от време на време сигурно бихме ходили другаде – за разнообразие. Освен това обедите включват и контакти с колегите – т.е. понякога време за кафе след обяда например. А ти знаеш, че колкото и да е голяма почивката – ти времето ще си го отработиш така или иначе. Яж ако искаш и 3 часа, но ще седиш до късно (е, и естествено твоята липса да не спира другите). За отношението – ок, приемам. Наистина е приятно фирмата да те “глези” 😉