Comments on: Половината от едно пътуване…

By: Роси

Роси — Wed, 25 Aug 2004 13:25:16 +0000

Добре дошъл отново, Дончо! 🙂
Георги, за Дончо не знам, но идната събота и неделя съм във Варна 😉

By: Георги

Георги — Sun, 11 Jul 2004 13:03:14 +0000

дръж се Дончо !
представи се добре, близките няма да избягат. Добре е да защитиш това, че си високо-квалифициран специалист. С което да се гордееш и ти и близките ти.

Няма ли да наминеш към Варна някой път? Да отразим по някоя друга Стела Артоа до плажа? 🙂

By: Роси

Роси — Thu, 08 Jul 2004 14:08:55 +0000

Ами, всъщност тези неща би трябвало да ти ги е казвал някой от твоите приятели и затова не съм се месила.
Всъщност, не знам защо си мислиш, че е късно. Имаш достатъчно време в Женева да си бъдеш Дончо, отличен програмист, човекът, който е командироват заради професионалните си умения и опит. Хайде, докажи на себе си, че можеш да се справиш! Ако не опиташ, ще съжаляваш, ще се депресираш.. Случвало ми се е таман няколко пъти, за да си науча добре урока и да не пестя усилия, за да се чувствам човек, при това добър човек. Тъгата ти за любимите хора е трогателна и истинска. Ама не се превръщай в мрънкало все пак 😉

Време има за всичко – не го мисли! Ти си пич и ще се справиш 🙂

ПС: Ще те чета, я! 🙂 Щом има предлагане, начи ще има и търсене – стар закон в икономиката 🙂
Междудругото, там няма ли някакво сдружение за F/OSS, с което може да се приказва, да дадат някакъв акъл и такива ми ти работи.. Стига с тия пейзажи, я нещо по-човешко няма ли? 😉

By: Дончо

Дончо — Thu, 08 Jul 2004 12:02:09 +0000

Ех, Роси, колко верен щеше да ти е коментара само преди 2 месеца…
Благодаря ти, че ме четеш, че имаш нервите за това. Надявам се винаги да го има този интерес към моите писания.
Поздрави от мен!
Д.

By: Роси

Роси — Thu, 08 Jul 2004 11:59:43 +0000

Е-е-е, споко, де! Много тежко изживяваш раздялата с родината и любимите хора. Дончо, животът продължава, вече се пресполовил престоя си в Женева. Погледни го от хубавата страна – така получаваш реални доказателства за:
– защо си останал да живееш в България
– какво означават за теб любимите хора
– доколко можеш да мотивираш сам себе си да видиш хубавите неща

Погледни на това като на ценен подарък от съдбата. Знаеш ли колко много хора са се замисляли дали да не емигрират от България? И млади, и стари.. А ти имаш поредната прекрасна възможност да установиш за себе си дали чужбина ти понася и при какви условия. Без да се налага да напускаш дом, работа, близки.

Мобилизирай се, покажи на какво си способен и не мисли колко ти е кофти далеч от семейството сега, а колко хубаво ще ти бъде, когато отново ще си с тях. Ако ти си от хората, които се мотивират при насърчение, а не при критика, не позволявай на мрачните мисли да те обсебват. Защото ти хубаво ще се върнеш у дома, но в един момент ще те загризе, че не си дал най-доброто от себе си и не си успял да си извоюваш уважението на колегите си. И тогава ще искаш да се върнеш, за да се докажеш, ама няма как.
Вземи максималното от ситуацията, дай най-доброто от себе си и оставащите дни ще се изтърколят за нула време. Като се върнеш, ще се чувстваш победител. Пожелавам ти го! Дръж се, стискаме палци, мисли добро и всичко ще бъде наред! 🙂

ПС: И ако си купиш нещо от там, не забравяй да го декларираш и да си поискаш ДДС-то на границата 😉