Random Thoughts While Packing

Sorting stuff out. Putting it on the bed. Deciding what to take and what to leave home. Arguing shall we go with one suit case or two. Arguing why I’m packing this or the other tech gadget, which I will most probably not need. Then rushing through my luggage to take out stuff, which I took just to have a backup.

“I’ll pack this perfume.” “No, it’s in PVC bottle, and it’ll leak. Not only we’ll waste it, but all luggage will rick of it for years”. “But the others will break.” “No, they won’t, they’re after all packed in between our clothes.”

It’s fun and a bit nervous exercise. In the middle of it, I decided to step out and do some writing, just because I need to calm down a bit, and I already got tired of so much randomness. Which does not help, as I’m still not ready with my suitcase, while Vesi did hers? The fact that we still have more than two hours till the taxi does not matter.
Nevertheless, I just sat and started a concentration playlist on Spotify.

We’re going to a cruise trip. In our cities list, we have Copenhagen, Hellesylt/Geiranger, Flaam, Stavanger, all these in Norway. We will embark and disembark in Kiel, Germany. Meanwhile, we’ll pass by our relatives in Berlin and spend two nights with them: one at the beginning of the trip and one at the end.

It’ll be fun. I hope so much it’ll be fun. I need a bit of relief from the past months of over-stress.

The weather forecast does not look great. It seems we’re sailing one day before the sun: when we’re in a given city it is going to rain, and on the next day it’ll be sunny. But we’ll be then at the other place, where it’ll rain again, and on the next day, it’ll be sunny. And so forth.

Surprisingly enough, this does not bother me much. For everywhere except Copenhagen and Stavanger we have our excursions, so we’re settled one way or another. If it rains too much in Copenhagen, we always know where to go. We’ve never been in Stavanger, but I hope Vesi will think of something until the time comes.

When we’re (successfully) back, I’ll get a week at work. I have a lot of stuff to do this week. And after this week we’ll go to our next trip. It’ll be in Greece, in our favorite Thalata Camp, where we should have a beautiful, large caravan waiting for us on the beach. I’m planning to do half-work there; I just hope I’ll be OK with the internet connection. Otherwise, I’ll have to issue full vacation days instead of half, but the biggest problem will be I will have to think what to do, while offline. You know me: being offline is always a challenge :).

I’ve got few books waiting for me. “Ready Player One” was recommended to me. I have few others on my reading list, but I’m betting on this paper book only for the whole trip. If a miracle happens and I somehow succeed to finish this one despite the excursions, walks and other fun distractions, I will revert to the book(s) I’m reading on my Kindle. But I doubt this will be the case. Lately, I’m plodding with paper books. I either forget to take them with me, or I’m not in a mood, or just the phone is too close to grab and do… Facebooking.

In that sense, yesterday I read the Medium story “I stopped checking Facebook for a year, without deleting the app.,” by Renée Fishman. Here’s what I learned. The author maps our Facebook usage to the need for escape. When we want to escape from discomfort, uncertainty, expectations, emotions, etc. It is so easy just to grab the phone and seek Facebook for our confirmation biases. Facebook likes us. But it likes us not for what we truly are, but because we found people, who think like us, who feel like us, who support us in our decisions.

Facebook escape is a straightforward “solution,” which gives us the (false) feeling things get better. Just like something I recently read there:

– All my Facebook friends think I’m thin.
– What about the others?
– I just block them.

Renée Fishman claims such escape is wrong, as it makes us dependable. She fought hard against it, and it seems she succeeded to get rid of it. Or so it looks. It helped her to be the true self she think she is, without the need for confirmation bias (e.g., the “Likes”).

I cannot entirely agree with her. My confirmation bias need is powerful and requires constant refueling :). Plus, I also use Facebook for help. Both as giving support and as receiving help. I reacted many times on support requests, and I found a lot of help from my friends, too. For me, Facebook is not just a habit, not just an addiction. It’s a tool, and if used right, it can be a precious tool.

It’s easy, of course, to blame it all on a tool. “It’s Facebook’s fault, not mine.” I will dump this thing, and life will suddenly become easier. It’s not like that, folks. It does not work that way. Just dumping something does not make you immediately better. It seems to me Renée also got to this conclusion or at least I found it hidden within her text.

So, before you decide to go and dump (whatever, and especially Facebook), read and understand it well. Then read and understand yourself. Because if you do not, you will come back to the Facebook habit.




Минаха 4 месеца от “наказанието” във Facebook. Наказанието беше определено за 24 седмици, по една седмица за всеки час, който Facebook не беше блокирал. Т.е., трябваше да изтече около февруари 2014.

Йезуитът в мен, както и големия sharing купон, който се вихри по празниците ме подтикват да изчисля, че от 24те часа блокировка аз реално бях реално блокиран около 10 часа, защото останалите или беше вечер/нощ, или аз летях (същия ден пътувах за Дания, всъщност аз и там открих, че съм блокиран, и побеснях).

Така че, ще се връщам за Коледа. Да видим какво и как ще стане (а и докога). Тъй или иначе “повечето писане в блога”, на което се надявах не се получи. Жалко.

Този материал иначе го написах изцяло със смартфона и WordPress приложението. Интересно…

Снимката няма нищо общо с поста, но е яка и коледна!

Facebooffline time

This FACEBOOK account is voluntarily suspended!


meme-2c7cOn August 25th/26th Facebook banned me for 24 hours for re-sharing a picture of cuisine art: shaped as male genitalia muffins.

A Friend or a Follower of mine reported this picture, because /s/he felt offended. And the report was considered valid, so I got banned for 24 hours. This is sole Facebook right, since this is their meat-mincer where we post, with their rights. We are all the meat there, the product being sold, so we all have to obey.

Since I was reported, it means I bothered someone. So I’d also like to apologize to the one(s), who felt offended. People are different and have different sense of humor or aesthetics, so everyone has the right to judge by his own mind, and to report whatever they find offending.

However, I also have the right to choose my reaction. And as my response to the Facebook ban, I’ll do the following:

  1. I’m moving all my virtual presence to other social networks (in this case: Twitter and Google+) for 24 weeks (that’s one week for every hour I was banned from Facebook)
    1. If you really care to read my stuff, you’re more than welcome to add me there (if not already)
    2. If you decide to stay in Facebook only, that’s your sole right and I accept it.
  2. During this time, I’ll uninstall all Facebook applications on all my devices and I’ll add facebook.com to my hosts file, pointing it to (i.e., no Facebook updates will be visible for any application).
    1. All Facebook mail in all my e-mail accounts will be reported as Junk.
    2. Any Facebook integration in this blog will be turned off. Sorry, my fellow Facebook commenters. I know it is/was more convenient for you, but Facebooffline means facebooffline everywhere! Or at least at the places and services I own. If you comment via Facebook, it means I cannot reply, and I can’t stand that 🙂
    3. I’ll try to convince the members of my family to do the same for our home network: to effectively put Facebook into oblivion, if accessed from our home network. This has very small chance of success, maybe simply because my wife is reading my blog once per month, while she’s reading Facebook 10 times per day. However, I will try it anyway.
    4. I’ll not be available to any Facebook-related messenger.
    5. If you need any Facebook-related help or advice, please look for it on another place, as Facebook does not exist for me at this time, neither do I exist for it.
  3. Most of my “status updates” will be posted on my blog instead. Since the blog is linked to Facebook, these may/will appear here too. Because of misconfiguration of the system plugin (and I don’t care anymore for fixing it, at least not for the coming 24 weeks), they’ll be visible to Facebook Friends only.
    1. If you care to follow me, please add my blog to your RSS feeder of choice (I recommend Feedly).
    2. If you were following my blog before, please be warned there’ll be more updates now, as WordPress supports the “status update” type of post, which I may decide to use.
  4. The Friends, who care to stay in touch, know my IMs. The ones who don’t are welcome to ask. Since I won’t be on Facebook for at least 24 weeks, I won’t be reachable on Facebook messenger.
  5. I accept the fact that I’m turning from one of the biggest Facebook fans in your friend list, most active Facebook users and most passionate Facebook influencer to practically zero. I’m sorry, but sometimes life sucks. So does the Indian guy, who blocked my account for a muffin’s picture. Or the sense of humor of the one, who reported it on the first place.

If the 24 weeks facebooffline trial is successful and I survive physically and mentally without Facebook, I may take decision to delete my Facebook account. Or I may decide to keep it, I have not yet decided. Or I may return as it was. I do not know yet, time will tell.

Please do not think that I feel myself like a Social Net Giant, without whom Facebook will inevitably die in flames. No, no, it’s rather the opposite. I believe the opposite: no one cares about my crappy presence there. With or without me (or every single one of you, let’s be honest) Facebook will keep existing. They’ll keep pushing their anti-penis-muffins rights to everyone and they’ll sell us even better afterwards. I, however, start to think that it’s me who’ll be much better without Facebook, so I’d like to use the today’s reason to start a therapy!

Because if I cannot keep myself out of Facebook for 24 weeks, I may really need to start a therapy, because… well… I guess you got the idea!

That’s all, Facebook folks. See you again on/around February 11th 2014… maybe! Have a nice life, everybody! (that’s the message I used to use, when I was Face-blocking someone, for good).

Image stolen (because they even forbid even normal “Save As”) from QuickMeme.com
 These people never learn!

На ти си куклите, дай си ми парцалките, или за “приятелството” във Facebook

От известно време съм си поставил за цел да “пощя” списъка с Facebook приятелите, които имам.

Когато Facebook не беше това, което е днес, и когато аз все още играех игри във Facebook, си позволих списъкът ми с приятели да набъбне неимоверно. Тогава, също така, нямаше сериозни инструменти за контролиране на достъпа до съдържание на различните групи приятели, както и нямаше Follow режима.

Е, сега вече положението не е такова. Facebook много порастна, настани се (почти) на всеки екран, независимо дали мобилен или не. От играчка се превърна в работен инструмент, а много компании го взеха насериозно и го интегрираха с платформите си (всяка съвременна мобилна платформа обикновено има пълна Facebook интеграция). Поради това, а и поради моята хиперактивност в тази платформа, реших че е време да отделя “приятелите” от приятелите там.

Като част от това решение идваше и селекцията, която трябваше да извърша. Т.е., започнах постепенно да отделям от списъка с приятелите си хората, които реално не познавам и ако срещна на улицата, има голяма вероятност да подмина. Е, далеч не за всички, признавам. Някои “оперативно интересни” на мен лица ще си останат в списъка с приятели, поне до момента, в който не е ясно, че не споделяме никакъв общ интерес. Такива хора, въпреки че не ги познавам IRL (In the Real Life), остават на стената ми.

Покрай случването на тази селекция неведнъж се е случвало някой от виртуалните приятели да бъде излишно ядосан или дори наранен, когато обясня защо съм го “разприятелил”. Естествено, не говоря за хора след определен конфликт, там е ясно. По-скоро говоря за хората, които са смятали или смятат, че виртуалното “приятелство” е напълно безопасно, че това да си виждаме локацията, телефоните, адреса и къде-какво в детайли е ОК, защото е виртуално.

Затова и реших да драсна тези редове, за да не ми се налага да правя copy/paste на едно и също съобщение. Т.е., още по-мързелив съм и смятам да copy/paste направо връзка оттук-насетне.

Защо ми се налага да “разприятелявам?

Просто е. Във Facebook аз държа важни данни. Неща като телефон, адрес и т.н. Ако човекът ми е случаен приятел, изпратил ми покана току-що (а ние никога не сме се виждали, или ако сме се виждали, сме били на “здравей-здрасти”), то е ясно че не би следвало да има достъп веднага до тези данни. Също така понякога нещата, които споделям за “приятели”, наистина са за приятелите, а не за всеки виртуален познат ever. Регионалните неща ми е лесно да филтрирам (просто ги пускам на български 🙂 ), но не винаги нещата стоят толкова просто.

Та, ако не познавам даден човек добре и ако не сме изградили взаимно доверие, съвсем нормално ми се струва да има известна дистанция, дори и във виртуалния свят на Facebook. Подобно нещо го има и в Google+, разликата там е, че никой не е обиден защото… ами защото не знае, че е филтриран в по-специален кръг, от който няма достъп до тази информация.

Защо е ОК, че не сме вече “приятели”?

FollowersАми в повечето случаи моите глупости са публични. 90%+ от статусите, връзките, снимките и т.н., които пускам, са Public. Това не е случайно и не е само защото не знам как да ги пусна “специални”. Това е, защото мисля, че са ОК да бъдат публични и нямам проблеми с това, че ще ги чете всеки с достъп до Мрежата и до съответната връзка.

Всеки, който съм “разприятелил”, ако иска да остане в час с моите глупости, може спокойно да натисне бутона “Follow” и да следва неспирния поток от простотии, които бълвам. Естествено, няма да има достъп до нещата за “приятели”, но то това е и целта на самото упражнение, нали така?

Естествено, за повече от нормално смятам и реципрочната мярка: всеки “разприятелен” да реши как и дали да ме “накаже” за действията ми. Щом съм се решил на това, готов съм да си нося и последствията. Разбира се, че би ми било неприятно да ме блокират като резултат от огорчение, и ми е криво, че това ще се случи рано или късно, но в крайна сметка по-скоро съм готов да нося този риск, отколкото да имам произволни “приятели” във Facebook.

Какво става, когато някой се почувства много засегнат?

Ами става това, което става и в реалния живот. Обикновено купища въпроси, от които личи негативната емоция. Ще използвам едно такова съобщение, за да се опитам да отговоря набързо на всеки един от емоционалните въпроси:

…само дето не разбрах с какво толкова те ”оголиха до неузнаваемост” моите коментари в твоите иначе симпатични постове…струва ми се ,че в тях няма нищо ”оголващо”- един интелигентен многодетен татко се радва на чудесното си семейство , ”спортува” във фитнес-клуб , управлява престижна IT фирма , симпатизира на протестите у нас , знам малко и за периода в Дания …в общи линии е нещо съвсем обикновено и човешко

Не става въпрос за “оголване” или разголване или каквато и да е форма на нудизъм. Става въпрос за това, което се опитах да обясня по-горе: виртуалното приятелство във Facebook, ако човек се отнесе към него несериозно, може да си причини неприятни, дългосрочни емоции. Аз вече не бих посъветвал никой да дава Friend на човек, който не познава и на който не може да разчита, наистина като приятел и в реалния живот. Facebook приятелството, покрай мощността на платформата и гъвкавостта ѝ, може да докара неприятни емоции, ако имаш 5000+ приятеля, от които можеш да разчиташ само на 50, а останалите просто гледат.

Не казвам и не трябва да се приема, че всеки непознат Facebook приятел е потенциален терорист или воайор, но най-добрия начин да се предпазим, е този: проверени хора в приятелския списък.

…какво толкова те ”притесни” и раздразни …?…моите коментари…?ами защо тогава благосклонно ми ”разрешаваш ” да те следвам ,за да се ”дърляме в коментарите”…?!?

Пак повтарям: аз разрешавам на всеки (който не съм блокирал) да ме следва и да ми чете глупостите, да коментира в/у тях, да ги споделя и т.н. Не виждам причина чак за такава рестрикция (да, Facebook я има, но аз умишлено не съм я включил). Защото ми е приятно да гледам как хората реагират на някои неща, да споря с тях и да споделяме заедно. Но би ми било неприятно ако някой бръснат фен на Атака се окаже пред нас с винкел, защото съм нарекъл Волен Сидеров “болен нацист” например (примерът няма нищо общо с действителността, нали 🙂 ? )

не може ли просто да ме игнорираш тотално…какви са тези полувинчати ”санкции”…?

Мога! Но не искам! Защото не си ми направил нищо, и защото предпочитам, ако е възможно, след този мой “враждебен акт” да си останем виртуални познати. Ако мога, аз следвам всички “разприятелени” от мен заради това, но някои от “разприятелените” просто не са включили “Follow” възможността на Facebook. Тогава нищо не мога да направя, след като те не желаят “непознати” да могат да ги следват, и аз съм вече в тази категория.

Аз не разбирам защо някой ще остане с тази рестрикция, но хора всякакви. Кой съм аз, че да съдя? Всеки има право на собствено мнение и да прави това, което иска (доколкото не влиза в личното пространство на другите).

защо се лишаваш от моите обективни всемирни постове , а ми даваш възможност да се ”дърля”…едва ли ще се възползвам от”Follow” …не виждам необходимост и да ми обясняваш какво трябва да направя ,за да стигна до ТЕБ…вземаш се прекалено на сериозно бе човек…смешно е

Признавам, че много хора може да си помислят това. И може би са прави. Според мен обаче те не могат да разберат, че аз наистина вземам насериозно откритостта към “приятелите” във Facebook. Дали това означава, че вземам себе си много насериозно? Възможно е. И ако си се почувствал така, се извинявам още веднъж. Но няма да променя решението си. Ще ми е криво, ако това значи, че няма да държим вече връзка, но съм готов на този риск пред възможността да знам, че в списъка “Приятели” са само хора, чието присъствие там съм премислил внимателно.

В заключение

На няколко пъти, подтикнат от решението на Йовко, съм се замислял дали да не си закрия Facebook сметката и да остана само в Twitter или Google+. С риск да обидя част от моите виртуално Facebook приятели, предпочетох това. Сигурно просто “изчезването” ми от Facebook би било по-демократично (еднаква мярка за всички), но не искам да си го причинявам, поне не и засега.

И пак да кажа: всеки, който се почувства засегнат, има искреното ми извинение и правото да направи каквото си иска реципрочно действие. А аз си обещавам оттук-насетне много внимателно да филтрирам новите познанства. И по-активно да използвам Friends vs. Acquaintances, за да организирам списъка.

“Журналистиката”, братле…

Този материал е политически. И е следизборен. И има известна доза пикантност. Вие си решавайте дали да го четете, аз искам да споделя някои мои невчесани мисли тук, за да си имам “едно наум” другия път, когато се доверявам.

Доскоро имах за “приятел” във Facebook г-жа Калина Андролова. Прибавих я, защото друг мои приятел (Александър Стайков), ми беше посочвал нейни материали преди време.

В течение на времето, което бяхме “приятели”, ми направи впечатление, че нейните статии не са това, което аз споделям. В смисъл, намирах ги повърхностни (въпреки възхваляващите коментари на някои, малко в стил “БСП за бой се стяга”), твърде леви и някак твърде… “интелигентни”. Интелигентни в смисъла на “ентелегентни” (тия, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Естествено, като резултат неведнъж съм се дразнил и коментирал, като обикновено съм се старал да бъда внимателен. Дали съм получавал също така внимателна и ответна реакция, това би следвало вие да решите, четейки по-долу.

Днес обаче неизбежното се случи. Следизборно. Г-жа Андролова сподели радостта си, че “деинсталирането” на Бойко Борисов вървяло успешно:

Естествено, бидейки от нормалните хора и виждайки какво ще се “инсталира” след “деинсталирането”, не можах да се стърпя.

ЕнтелегенциятаКоментарите вляво представляват доста сериозна екранна снимка. Връзката към Facebook е тази, но за мен тя вече не е видима. Най-вероятно няма да е видима и за повечето от Вас, защото е достъпна само до приятелския кръг на г-жата. А защо е достъпна само за приятелския кръг, това е личен избор на всеки.

Все пак, от тези коментари аз поне се убедих в няколко неща.

Като за начало, кратка хронология (тълкуванията са мои, всеки е свободен да си ги тълкува както си иска):

  1. Г-жа Андролова е убедена в това, че ни чака по-добро време, след като “деинсталираме” Бойко Борисов (дали той не е вече “деинсталиран” е друг въпрос).
  2. Дали след сегашното управление няма да стане по-страшно, това не може да бъде обяснено.
  3. След поставянето на някои по-неудобни въпроси от моя страна, очевидно се мина в настъпление. Удивителните и въпросителните на края на изреченията се умножиха, умножиха се също така и думи като “потресително”, “избирай си простотията” и т.н.
  4. Ако можех, бих запитал г-жата какво си избра сега (говоря за предстоящото да бъде сформирано Народно Събрание), но уви, това не е възможно вече.
  5. След като зададох във въпрос статията на г-н Сугарев “Новия преход, който ни очаква”, отношенията ни приключиха бързо: “абе я се разкарай” и “да не си ми от първа необходимост”. Съответно блокировка на профила във Facebook. И моята невъзможност да продължа там, а от там и моето тълкувание на нещата тук.

В едно г-жа Андролова е абсолютно права: аз не съм ѝ от първа необходимост. Както и тя не ми е на мен. Качествената журналистика безспорно е от първа необходимост за цялата държава, но за съжаление поведението, демонстрирано тук, не говори за възможност за творчество на качествена журналистика.

Според мен, Качественият Журналист би следвало да бъде докрай верен поне на следните принципи:

  1. Свобода на словото. Цензурата, която г-жа Андролова ми наложи, на мен говори само едно: тя не е способна да приеме моето свободно мнение. Неспособността да го приеме доведе до унищожаването му и до скриването му от цялата аудитория (така работи Facebook). Т.е., за г-жа Андролова изглежда важно всички мнения и коментари да следват и да бъдат подчинени на линията, която тя е споделила, т.е. на невероятното добро, което в момента се извършва (“деинсталацията”). Критици са желани, но ако може да не са много логични, защото логичните са опасни (те карат хората да се замислят, и поставят в опасност правотата на “идеята”). Логичните критици трябва да бъдат блокирани.
  2. Коректност към противоположните тези. Това въобще няма да го коментирам защо е важно. Ако толерантността към разлиното не съществува, журналистът се превръща в “журналист от ьТВ”. Оставям на Вас да прецените за кой тип журналист говорим в тук посочения пример.
  3. Търсене на истината. Докрай. Категорично. Безпрекословно. И според мен тотално несъвместимо с демонстрираното поведение тук.

Много от вас със сигурност ще се запитат “Абе тоя защо си прави труда въобще да се занимава?”.

Ще ви отговоря: защото ми омръзна от този тип журналистика. Едностранчиво. Удобно. Нетърпящо критика. Нетърпящо инакомислие.

Също така и се обидих и на факта, че бях изхвърлен от спора. Вероятно защото въпросите ми започнаха да стават твърде неудобни и да помрачават червеникавата радост, която избиваше.

И не на последно място: защото мразя да ми натискат копчето “Mute”. И като се случи, използвам моята си трибуна.

Най-интересното всъщност е, че аз все още не мога да си обясня дивното щастие от новото положение. Защото, ако се съди по материала “Протестираш? Значи си комунист”, г-жа Андролова е подкрепяла протестите. А реалността в момента е всичко друго, но не и реализация на тези протести (и слава Богу, че е така, че някои от идеите на протестиращите бяха изключително безумни и изглеждаха като сковани набързо лозунги на “Позитано” 20 или “Врабча” 1).

Та така… в интересни времена живеем. И май по-интересни ще стават. “Големи журналисти” като г-н Чобанов и г-жа Андролова сипят “демократични материали”, но като опре до демократично отношение към инакомислещите, заиграва балтията (и всъщност прозира начинът на мислене). Няма лошо, само дето се надявам все по-малко хора да се излъжат и да им повярват.

Защото в днешни времена всичко се купува с пари. А това, което не се купува с пари, се купува с много пари.


Какъв Reader?

Google Reader Ooops!Преди време Йовко гневно сподели (нещо не мога да намеря материала?), че ще се развежда с Google Reader, едно приложение, което аз започнах да използвам именно от информация чрез него. Гугъл безспорно оплескаха сериозно нещата, премахвайки социалните елементи на четеца, интегрирайки го с Google+. Странно, но повечето хора около мен (включително и аз), не използваме Google+. Имам сметка там, от време на време ме прибавят, но не чета. Много рядко пускам. До преди време FB беше почти непрекъснато отворен в браузъра ми, но с цената на немалко усилия се научих да го затварям. А след като оставих и социалните онлайн-игри (дойде някак от само-себе си, когато се върнах в Eve-Online), Facebook го чета или през телефона, или 3-4 пъти на ден. Май при мен идва края и на тази мания.

Седем години използване на един компютърен продукт са еквивалента на “цяла вечност” в реалния живот. Горе-долу от толкова време ползвам Google Reader. Не харесвам промените и блъскането му към G+, но засега няма алтернатива. Пак Йовко беше споменал за HiveMined, една алтернатива, създадена от отчаян, но отдаден на оригиналния Reader фен, която щяла да е новият, вълнуващ еквивалент на четеца на Гугъл.

И аз като много други чакам с нетърпение този нов четец-чудо (записал съм се да получа е-поща, когато го “пуснат”), който щял да бъде същия като добрия, оригинален, стар Reader. Но без API и без приложения, които да правят тази cross-синхронизация, няма да мога да го използвам. А и като гледам доколко срокът за бета-теста му беше спазен (мисля, че беше някъде преди Коледа), това засега ми прилича на онези проекти-проблясъци, които се характеризират с определението “всяко чудо – за три дни”. HiveMinded не е мръднал много от последния път, когато го посетих. Днес е на 81%. Предвид намаляващото ускорение на промяната на числото, 100% са далеч. Блогът му, от друга страна, не казва нищо от ноември…

Неведнъж съм опитвал да използвам оффлайн-четци. Не става. Работя на толкова много и различни платформи, че ако няма централизация в облака, четенето на новините, за които съм абониран,  става невъзможно. Google Reader предлага това удобство, понеже около него има пълна гама четци, които се синхронизират с облака и ако някъде прочета нещо, то се “прочита” и на оффлайн-четците, когато се синхронизират. И, разбира се, остава голямото предимство да имаш прекрасен онлайн четец, ако в момента нямаш оффлайн такъв.

Аз чета на служебния компютър (Chrome+Windows), на личния ми ноутбук (Chrome+MacOS), на телефона и таблета ми (и двата са Dolphin Browser+Android, или оффлайн четеца на таблета). Няма начин да се оправя, ако я няма синхронизацията.

Явно засега ще четем с Google Reader и ще споделяме във Facebook. Което е тъпо, защото във ФБ има много, много шум. Ако сте непрекъснато там, може да филтрирате полезната за вас информация, но ако като мен влизате веднъж-дваж на ден (че и по-рядко!), тогава нямате никакъв шанс май.

Фейса щял да праща по-малко спам

Прясно, прясно, от пощенските ни кутии:


Ей, от кога го чакам! Вярно, че винаги можех да го направя и сам това, но пуст мързел… колко ли повече време съм изпотрошил в “select –> delete, select –> delete, …”.

Заедно с добрата новина изтече и лоша: паролите във Фейса не били case sensitive. Не поне в “истинския” смисъл. Примерно, ако паролата ви е “tEsT123” (не ви я препоръчвам!), то може да се логнете и със “TeSt123”, т.е. с “обърнати големи/малки букви” на паролата. Оказва се, че е нарочно! Facebook, за да улесни огромного количество идиоти, които имат сметки там (не говоря за всички, а само за идиотите там, все пак са 750 милиона сметки), приемал следните пароли:

  1. Оригиналната ви парола
  2. Оригиналната, с първата буква главна. Било направено, защото мобилните устройства автоматично правят главна буквата понякога (пак в резултат на грешка, паролата не трябва да се капитализира автоматично, но…)
  3. Оригиналната ви парола, но написана все едно Caps Lock ви е включен

Остава само да въздъхнем “басимамата” и да продължим нататък Smile. Бях виждал дуракоустойчивост, ама чак толкова? Някои може да ревнат “закривайте си сметките там, тия са (1), (2), (3),…”, но аз няма да съм от тях. Просто внимавайте. И без това във Facebook трябва много да внимавате.


Днес явно ми беше ден за снимки. Започнах с това, че свалих от препълнената ми (8ГБ!) карта на апарата всичко, което имаше да се сваля. След това ги изкопирах към домашния сървър. Това отне време, защото “домашния” сървър в момента не е много домашен, тъй-като е в апартамента в София, а аз съм си на село. Не съм го преместил още, но и това ще стане в близките месеци. Имам обаче страхотен интернет тук (PowerNet (през Bol.bg), евала засега, дано останете винаги такива). И съответно тези 8 ГБ не бяха кой-знае какъв проблем да се прехвърлят.

Като изключим фотоапаратните снимки, за днес ми “светна” и задачата “Да прехвърля старите снимки”. На времето имах един стар хостинг на h1.ru (тогава при нас хостингът беше невероятен лукс. Вижте сега Суперхостинг например какви оферти правят Smile ). Та имах там аз едни снимки, за които сам си бях писал албумския скрипт (първи стъпки в PHP, ако не се лъжа). И днес трябваше да сваля албумите и да направя нещо с тях.

h1.ru хостингът ме предаде в началото, FTP конекциите взеха да увисват, да се чупят и т.н. Добре, че си спомних, че SSH се поддържаше още в началото там, и превключих на него. През SSH нямаше никакъв проблем, и след по-малко от половин час имах цялото съдържание на хостинга при мене.

Реших междувременно да кача всички албуми и във Facebook, и в моите албуми. Не знам защо го реших така, обикновено предпочитам да си ги хоствам при мен само. Много приятели обаче няма да прочетат този блог, но ще видят, че във Facebook имам нови снимки. И така… дано да не стане тенденция това.

Като изключим едни два часа за косене на тревата и два часа работа (е, гледам да го избягвам почивните дни, но понякога просто не може), то останалото време ми отиде в сортиране на снимки, качване във ФБ, качване в галерията ми, и така. Щяхме да ходим на спортен празник в Борисовата, но въобще не се сетихме, докато по новините не казаха, че имало Smile. Но и да се бяхме сетили, честно казано едва ли щяхме да отидем – всеки си имаше работа и беше “захапал” по нещо.

Сега снимките са (почти) качени, остават ми няколко от по-новите албуми, но тях – по-късно. Добра работа, като цяло. Доволен!

Facebook Connect за моя блог

Днес ми светна къде и какво миналата седмица ме е обърквало, че да не мога да си настроя Facebook Connect плъгина! И като ми светна, всичко взе че тръгна от раз. Какво точно беше ще пиша на английски, в следващ пост.

Сега накратко искам да помоля всички коментиращи, освен стандартните “common sense” правила, да спазват още едно – ако ще коментират, да го правят през Facebook акаунта си, ако имат такъв. Само 2 клика е, спестява писане по поленцата (ако вече ги нямате), а е много удобно.

Всички останали, които имат акаунт в моя блог, може да си “вържат” акаунта с техния Facebook акаунт, за да им е още по-удобно при коментиране.

Предварително ви благодаря!