Inline Comments!

Inline Comments Screenshot

Whoa! Inspired by Medium.Com, I decided to search, download and install Kevin Weber’s Inline Comments plugin (created by  to this blog too.

Inline Comments lets users add comment with specific reference to any paragraph of the blog post, which is kind of cool, considering how hard is to quote blog texts. Now you just get one cute ‘+’ sign close to the paragraph, over which you’re hovering (no mobile support, sorry), and if you click on that, you can leave comment instantly.

The same comment appears just like any other “legacy” comment below the post, but also with handy “reference” link to the paragraph you commented.

Together with Inline Comments, I decided also to install and run WP Ajaxify Comments, as these two compliment each other in quite nice way. As this is serious change to the overall comments experience, I will watch closely how it goes. Don’t hesitate to drop me a word, if you see any problems whatsoever.

So far I’m loving it :). And I hope Inline Comments will stay for a while on this blog.

Откритието на деня: Проект “Нашата София”

Беше интересен ден. Започна с тортичка с Живко, здравословно количество работа, 5:0 инкасирана загуба от Йовко срещу отбора на идиотите, и накрая – 100 минутно пътуване до гранд-хотел “Велинград”. Вечерята беше много приятна, пълна със задушевни разговори с близки хора, прекрасната кухня на хотела, и подвикване от време на време към необуздания добитък!

Това, за което искам да ви разкажа обаче не са скучните подробности на моя ден. Това е личното ми откритие в моя четец, а именно блога “Нашата София”. Блогът се списва от две симпатични “парченца”: Вики (която нямам честта да познавам, дори онлайн) и разпиляното парченце Мими.

В този блог те претворяват в слова любовта си не към кой да е, а към вечно хулената София. Към градът, на табелата на който (от пловдивска страна!) неслучайно пише “Мордор”. Градът, от който вече втора година (не)успешно се опитвам да се убедя, че съм избягал, но в който продължавам да се връщам всяка сутрин, за да работя за бъдещето си и за бъдещето на моите деца.

Тези две момичета, с техните топли думи, прекрасни снимки и точни попадения успяват да убедят, че София има и друго лице. Едно лице на модерен, европейски (да, точно европейски, с всичките pros and cons!) град, в който наистина има всичко! Когато се зачетох в “Нашата София”, открих там точно този град, в който бих искал да се превърне София. Парадоксът е, че според тях София е вече там. Тя има своите прекрасни места, своя чар и обаяние.

Няма да крия: блогът им много ми хареса! Има си дори Facebook страничка “Нашата София” (за къде без Facebook в тия шпионски времена?). Ще се връщам често там.

Дори смятам, ако лицензът им позволява, да превеждам, когато имам време, някоя и друга статия на английски, за да има какво да препоръчвам на колеги и приятели, които не са българи, но които търсят да открият красотата на софийските потайности.

Подобна английска рубрика според мен не трябва да се казва “Our Sofia”, а “Your Sofia”, защото ще помага на гостите на града да открият тяхната си София и да си я занесат вкъщи.

Но дори и този ми план да се провали, блогът ще остане там за всички нас! Горещо препоръчвам!