Binge Eating?

Delicious MuffinsВ материалът на Forbes 30-under-30, Европа, social entrepreneurs намерих приложение, в което за пръв път срещнах дефиницията за Binge eating.

Фактът, че в тази категория на Forbes има двама българи (и Екатерина Карабашева, едната от тях, беше причината да започна да се замислям за тази статия) е повод за гордост сам по себе си, но не е обект на моята статия.

Екатерина е създала Jourvie, едно приложение за Food Diary, за което се твърди, че помагало на хората с проблеми с храненето. От там и аз намерих термина Binge Eating, който ме накара да се замисля по-сериозно.

Анализирайки моето поведение стигнах до извода, че аз се държа често по начин, точно описан там. Най-ми е приятно, когато си взема яденето и се усамотя някъде, я с книжка, я (напоследък) с таблет. Особено ако храната е вредна или против диетата ми, тогава усамотението е направо задължително.

Другият проблем е същото, само че късно вечер. Грозна картинка, казвам ви…

Чудя се, дали наистина това е някаква психологическа патология. Питах диетолога ми, според него това не е доказано (все още) и съответно липсва лечение или методика, по която да се намали проявата на това поведение. Явно всичко засега опира до волята да спреш да правиш вредното нещо. Макар че по-лесно би било да се оправдаем със заболяване: “Абе не съм безволев бе, не виждаш ли, че съм болен!”

Вие чували ли сте за това? И имате ли опит с подобни “проявления”?

На мен наистина започват да ми пречат, а ми е такъв кеф, когато “наруша” по този начин (е, след това съм и много гузен)!

Photo (cc) Jonathan Ooi

Радиоелектронни лампи

Покрай едно пренареждане на шкафове, майка откри пакет с радооелектронни лампи, купени преди време с цел максимално удължаване на живота на някогашния ни телевизор “Рубин 714”.

Телевизорът отдавна го няма, но лампите са все ощ тук.

Понеже са и с обща употреба (поне за няколко съм сигурен, че не са само за телевизора), вместо да ги изхвърлим предпочитам да ги пусна тук, и вероятно и в OLX, за да се продадат и да свършат работа някому.

Съхранявани са в кутията, в която са купени, т.е. нямам основания да мисля, че времето им се е отразило кой-знае колко.

Ето списъка на лампите:

  1. 6П45С, 2 бр.
  2. 6Ф1П, 3 бр.
  3. 6Ж52П, 2 бр.
  4. 6Ф12П, 2 бр.
  5. 6П14П, 2 бр.

И идея си нямам колко струват, нито пък дали не са вече наистина безполезни неща за изхвърляне. Надявам се, ако някой знае, да даде съвет.

Защо е моето НЕ за електронен вот

Много се изписа. Много се изагитира. Гледайки представителността на тези “за” и тези “против” мога със сигурност да кажа, че моето мнение се покрива с това на политическия полюс, който аз ненавиждам от години.
Погледнато повърхностно “споделям мнение” с БСП, Атака, ДПС и куп още други още политически, путински екскременти. Те също са против (макар, че според мен, би следвало да са “за”).

По-долу ще се опитам да обясня откъде идват моите опасения за електронния вот и защо днес не трябва да разрешаваме държавата, заедно с точно избрани политически фирми, да се заиграват с устоите на демокрацията.

Ще направи ли електронният вот участието в изборите по-масово?

Да, ще го направи. Но не в обемът, който ни се представя от защитниците.
Всъщност, аргументите на Д@ не ни представят никакви цифри, а само логично и принципно вярно твърдение, като чисто човешко усещане поне. “Щом има дистанционност, ще гласуват по вече хора, директно от фотьойла вкъщи”. Безспорно вярно. Но дали това ще вдигне активността? Или тези хора така или иначе щяха да отидат до секция, за да гласуват?

Географски затруднените българи

Твърдението е “ще има по-масово участие, защото географски-затруднените българи [от чужбина] ще могат да гласуват и те”.

Твърдението е вярно. Електронният вот вероятно ще помогне точно на тези хора. Нека сега видим колко са те.

Според мен, количеството на географски затруднените” българи в чужбина по време на избори е символично:

  • В чужбина живеят не повече от 2 милиона българи. Приемаме, че 80% от тях са с право на глас, т.е. един на всеки пет е под 18 години. Остават 1.6 млн потенциални гласове.
  • Колко според вас живеят в региони, в които няма достъп до секция? Припомням, за този референдум има отворени 288 секции за гласуване, списъкът е тук (извинете за връзката към файл на Excel, за е-културата на държавната администрация вижте малко по-надолу)!
  • Да приемем, за целта на експеримента, че 20% от тези оставащи са “географски затруднени”. Всъщност са далеч по-малко, защото повечето общности са в централни селища (Чикаго, Ню Йорк и региона, и т.н.). Това е повече от нормално, защото всички държави създават подобни “емигрантски колонии” най-вече в големите градове. Та 20% от тези 1,6 млн. са 320 хиляди гласа.
  • За последните парламетнарни избори имахме 6.6 млн. гласоподаватели. Един процент от активността са 66,000 гласа.

Т.е., ако въведем електронно гласуване, при най-щедри сметки (наистина ли вярвате, че 20% живеят далече от избирателна секция?), ще вдигнем активността максимално с 5%.

А ако вместо 20% приемем, че 5% живеят далече от избирателна секция, допълнителната активност ще е 1 (един) %.

Всъщност, не “георграфски затруднеността” е проблема на негласуването. Проблемът е, че хората са:

  • индиферентни, т.е. не им пука за това кой ще управлява;
  • с липса на изборна култура, т.е. не осъзнават, че може от Дончо или Веси поотделно нищо да не зависи, но от много като тях зависи всичко.
  • Политическият ни “елит” няма вдъхновяващи кандидати. Факт е, че харизматични хора в политиката в момента липсват. Или са единици. Знаете, че и едно лайно в кацата с мед променя вкуса. Е, при нас кацата е с лайна, а медта е една лъжица. При това положение няма как да очаквате висока избирателна активност, дори и в сравнително активните хора.
    Давам себе си за пример, добре, че изборите сега са в повечето случаи мажоритарни, та знам за кого да гласувам. Иначе, след следизборната лъжа на Лукавски и след общото бездействие и особено след новия данък на Москов. Имам още примери (но да не започвам и аз, като Праспрес!). Като цяло, въобще не съм сигурен за кой бих гласувал, ако другата неделя изборите бяха парламентарни!

НИКОЙ от тези проблеми няма да бъде решен с електронен вот. И със, и без електронен вот, активността се определя от политическата, от изборната активност на хората с мнение. А тези хора са около 30-40% от хората, гласуващи на всеки избори (другото е купен по един или друг начин вот). Този процент няма да се промени, не и с електронни избори.

Опасен ли е българският електронен вот за демокрацията

Аз твърдя: ОПАСЕН Е. Или ще е опасен, ако го въведем днес масово, с текущия управленски и изпълнителски материал. Основно заради

риска при реализацията на проекта за е-вот в България.

Много се изписа за това колко сигурно може да се изгради система за електронно гласуване.
Красимир Гаджоков, мой познат (съмишленик в една друга кауза) и човек, чийто познания по киберсигурност, и чиято аналитичност изключително уважавам, е написал много по въпроса. Ето последните статии от него, които потвърждават мнението му:

Аз също съм убеден, че по света има изградени системи за (електронно) гласуване, които са с пъти по-сигурни, честни и анонимни от нашата текуща, ръчно-крачно-чувално-механична система за гласуване. Система, към днешна дата изградена от кухите глави на чиновническия състав и на база на мастилените глави на принтерите, с които печатат избирателните протоколи.

Също така съм категорично убеден, че

същите тези некадърници ще изградят и системата за електронно гласуване.

Българската работа с е-гласуването ще бъде извършена и ръководена от същата бюрокрация, която в момента организира и ръчно-крачната ни система. Бюрокрация, за която не е тайна, че е изградена от критично много корумпирани хора с влияние и с престъпно съзнание.

В резултат ще се окажем с е-гласуване, което ще е…

  • …пълно с недомислици, …
  • …реализирано чрез половинчати решения, продиктувани от нуждата от…
  • специално нагласени търгове за техника и услуги, които да бъдат спечелени от “правилните фирми”, които няма да използват средствата по същество, а за предизборни кампании, мерцедеси, още корупция и т.н. В резултат, …
  • специалистите, които ще изградят системата, ще са нископлатени (и логично – нискоквалифицирани). Защото парите ще са отишли за “други работи”. Защото …
  • цената на единица хардуер няма да е пазарна, а “като за наши фирми”.

Мога да продължа още с твърдения като тези горе. За съжаление, мога да продължа до безкрай. И то не защото фантазията ми е безгранична (такава тя не е), а защото има реални доказателства за горното почти във всеки държавен проект за последните 25 години.
Горе-долу работещите електронни административни системи се броят на пръсти. Да, системата на НАП може да е една от тях. И въпреки, че е най-използваната, процесите в нея лъхат на 1998-а. И като визия, и като администрация, и като удобство, и като общо потребителско преживяване.

Сещате ли се кога спряхме да използваме дискетите? Преди по-малко от 5 години! Да,

преди по-малко от пет години в държавната администрация все още използваха дискети!

Е, тези хора ще ви изградят и е-гласуването. Същите хора, за които Краси написа в същия блог много плащещите статии:

Въобще, наистина ви препоръчвам блога на Краси, най-вече в категорията му за е-правителство. Там ще откриете не само въодушевените статии за това как някъде по света е реализирана читава система за е-гласуване и колко сигурно и анонимно е то, а и как са реализирани сегашните, местни, тъжни имитации на други е-системи по света. Имитации, вещаещи злокобно бъдеще за валидността на българските избори, ако/когато дадем възможност на същите корумпирани бюрократи, със същите похвати, техники и изпълнители да изградят поредната имитация.

Защото дори ние днес да кажем “своето Д@”, ние само ще упълномощим да се похарчат едни добри пари (по предварително мое мнение поне 250-300 млн. EUR, ако не и повече), за да отворим широко врати към още по-големи, но по-покрити и по-неоткриваеми възможност за този път масови злоупотреби с изборния вот.

Цената на купения вот

Но най-голямата и най-любимата ми теза на почитателите на “Д@”то е как щяла да се увеличи цената на купения вот толкова, че да го направи излишен.

Това, според мен, е най-опашатата заблуда, в която се опитват да се вкарат хората.

Дори да приемем, че се изгради непробиваема система, без умишлени проблеми, които да позволяват нерегламентирано гласуване, дори тогава този, който иска да продаде гласа си , ще може да го направи още по-лесно, още по-анонимно и още по-масово.

Днес купувачите на гласове трябва да се срещат, да агитират, да контролират и да заплащат цената. Преди да заплатят, те трябва да се убедят, че е гласувано, както е поръчано. Това се доказвало чрез снимки на бюлетините. Снимки, които трябва да се направят с мобилен телефон, който по презумпция е забранен в кабинката и (уж) се контролира от членовете на избирателната секция.

Т.е., има някакви (принципни) трудности пред това да се купи вот. Което, логично, обуславя по-висока цена. Защото тотално изостаналата ни в електронно отношение полиция все още може да гони хора с пачка мръсни пари из циганските махали (колко реално може е друга, тъжна тема, която не е за този материал. Електронното гонене още по-малко го може, това е важното!)

Я да видим как би изглеждал платен вот на гласоподавател, който ще гласува електронно:

  1. Гласоподавателят трябва (еднократно) да се снабди с е-идентичност. Говори се, че от 2017 тя ще може да се вгражда в личните документи, т.е. всяка лична карта или след поискване, или по подразбиране ще разполага с е-идентичност на притежателя си.
  2. Според много от реализациите на е-гласуването, може да се гласува и гласът да се променя цяла седмица преди същинския, ръчен вот. Т.е., купувачите ще имат възможността да “берат” реални гласове на продавачи цяла седмица.
  3. За “беритбата” няма да е необходимо да инструктират, координират, търсят доказателства и след това – контролират. За целта ще е необходима една Мобилтел “Прима” за данни на един или няколко гласоподавателя и един “гласокупувач” с ноутбук и четец.
  4. Този “гласокупувач” ще може да “бере” гласове в продължение на цялата седмица.

Ще кажете “да, ама след това всеки гласоподавател принципно ще може да си промени гласа”. Да, ама дали ще го направи? Дали наистина един необразован циганин, но с права за гласуване, ще може да си промени електронния глас? Дали ще може? Аз казвам, че няма да може! Искам да видя как ще ме опровергаете.

Честно казано, според мен партиите, които най-много купуват гласове, трябва най-много да подкрепят “ДА”то на референдума, защото

  1. Тяхната работа ще се улесни неимоверно (дистанционно, дирекно бране на гласове на необразовани хора, цяла седмица)
  2. Цената ще падне, защото активността няма да се вдигне (и да се вдигне, ще се вдигне с 1-5%, което пак е едно нищо)
  3. Рискът даден човек да бъде проследен и уличен за “бране на гласове” ще е толкова нищожен и процесът ще е толкова улеснен, че дори заплащането на тези престъпници ще се намали.

Затова

АЗ ще гласувам с НЕ

Призовавам всеки мислещ като мен да гласува с НЕ. Въпреки (другите) клоуни, които агитират за същото!

Have you heard about Classeur.Io?

Classeur.IO is cloud and Chrome[OS] based application, which allows you to easily write with Markdown, both local, cloud-based notes, and also post directly to your blog.

This is a test post, which I’m making with it. Let’s see how it’ll go.

I just installed it and I’d like to see if/how it will support the immediate blog post. So far I believe it’s all working OK, but let’s see…

Note: You can use Markdown to format your text.

Inline Comments!

Inline Comments Screenshot

Whoa! Inspired by Medium.Com, I decided to search, download and install Kevin Weber’s Inline Comments plugin (created by  to this blog too.

Inline Comments lets users add comment with specific reference to any paragraph of the blog post, which is kind of cool, considering how hard is to quote blog texts. Now you just get one cute ‘+’ sign close to the paragraph, over which you’re hovering (no mobile support, sorry), and if you click on that, you can leave comment instantly.

The same comment appears just like any other “legacy” comment below the post, but also with handy “reference” link to the paragraph you commented.

Together with Inline Comments, I decided also to install and run WP Ajaxify Comments, as these two compliment each other in quite nice way. As this is serious change to the overall comments experience, I will watch closely how it goes. Don’t hesitate to drop me a word, if you see any problems whatsoever.

So far I’m loving it :). And I hope Inline Comments will stay for a while on this blog.

7 причини ЗА Реформаторски блок

Никой не ме е молил или интервюирал, за моите 7 причини. Видях седемте причини на Йовко и реших да си ги напиша и аз моите. Особено вдъхновен бях от РЕФЕРЕНДУМ-а тази вечер по БНТ.

  • Защото няма да спасяват по “специален начин” парите на Вежди в КТБ;
  • Защото ще запазят плоския данък;
  • Защото в тяхните листи няма психопати, или поне не толкова нагли, че да бъдат показвани по телевизията
  • Защото не са слуги на Путин:
    • Защото не са против проучванията за шистов газ;
    • Защото са против АЕЦ;
    • Защото са против Южен поток;
    • Защото знаят, че в момента няма проект, диктуван от Москва/Газпром не може да бъде изгоден за България: нито икономически, нито политически, а дългосрочно заробващ!
  • Защото имат същата разумна гледна точка за възможностите, които трябва да бъдат дадени на хората, за да имаме всички по-добро бъдеще.

… и не на последно място:

  • Защото като им кажат “имате 15 минути”, имат 15 минути.
    • …а не се държат като разгонени кокошки.

Мисля, че ако имаше неподкупни психиатри и психолози, всички политици трябваше да минават психо-ценз! Щяхме да сме едно много по-добро място…

Избори – 5 октомври 2014

Реформаторски блок

Питат ме, затова и пиша. За да спра веднъж завинаги подмятанията от ляво и дясно 🙂 , и за “да не се оправдавам след изборите”, както някои близки и не толкова близки познати ме апострофират, когато споделям пристрастията ми.

Аз ще гласувам в 23ти МИР – София. Моите кандидати са от листата на Реформаторския блок, №7 в бюлетината. Смятам да гласувам преференциално: партия №7, кандидат №2, ген. Атанас Атанасов. Ето защо:

  1. Атанас Атанасов е заявявал открито, че е против засилващото се политическо влияние на Путинова Русия у нас
  2. Той е кандидат на ДСБ. И председател на софийската ѝ организация. ДСБ е партията, на която симпатизирам от години и на която е твърде вероятно един ден да стана член.
  3. Атанасов е заявил публично, че е против “спасяването на КТБ”

Не ми харесва, че е водач на листата в Благоевград (т.е., почти сигурно е, че ще бъде избран от там), но така или иначе това ми се струва най-смисления вот.

Ето накратко информация за листата на Реформаторския блок в МИР 23:

  1. Божидар Цецов Лукарски, председател на ПП СДС.
  2. Атанас Петров Атанасов, ДСБ, виж по-горе
  3. Корман Якубов Исмаилов (блог), изгнаник от ДПС.
  4. Петър Владиславов Славов
  5. Настимир Ананиев Ананиев, ДБГ
  6. Любен Ангелов Петров, СДС
  7. Деян Стойков Василев, ДСБ

ПП1: Учудва ме как може да има кандидати, за които информацията в Мрежатаа да е споредична или откровено липсваща.

 

ПП2: Връзките по-горе като нищо може да станат невалидно скоро след изборите. В България е доказано, че много от “блогърите”-кандидат депутати много бързо се “разблогват” след изборите. Редки изключения, разбира се, има!

How to get 15GB for your photos and videos in OneDrive

image

I just did.

Until the end of September, Microsoft is giving 15GB additional space for image and video storage.

The only thing you have to do is to download OneDrive and enable camera upload to it. This will give your an additional 15GB storage space to be used for your pictures and videos.

Evil tongues speak that the addition is only to be used for images and videos, but at least the screenshot from my profile does not say that. So I hope Microsoft marketing had enough brains not to piss out its customers ☺

So go and grab it, either from Android Play Store or iTunes. And get your great deal now! (man, I do sound like a [cheap] salesman)

Don’t you just love the cloud storage competition? Microsoft is winning big so far (prices vs. offering, I mean)!

Два свята, две Българии

image

От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.

От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.

Нещо страшно ни се подготвя.  Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).

Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:

  • Избирателна активност: 42%
  • Маса от тези 42% не четат, не знаят за кой гласуват, или гласуват “машинално”, защото “по телевизията така казаха”. Т.е. за партии като АТАКА, хуйнята на Бареков, или още по-изтрещели формации с електорат твърди фенове на проф. Вучков.

Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.

Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.

Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.

Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…

Мислете! Прецакайте #кой!

Oh, the [Android Battery] Horror

I am sure this title lighten up few smiles in my dear Windows Phone and iOS fans :). But no, don’t be in a hurry, it’s not what you’re possibly thinking.

I started today to analyze my Note 3 applications, using My App List application. One of the features of this application is to create an extensive list of the (additionally) installed applications on your device. The main reason to go in this direction is the fact that something is wrong with my Note 3 after it came by from the deep freeze, which my iOS experiment has put it into. During the experiment I was pretty mad from the bad performance of the iPhone battery, but since then the Note 3 battery runs pretty quick and the device is constantly hot! Its like I’m being punished for my harsh words about its fruity colleague!

GSam Battery Monitor reports main “juice user” (averaging 60-85%[!]) is the system’s gsiff_daemon, in which we have tons of system (including user!) services running.

Since I’ve never succeeded digging into gsiff_daemon process (I doubt this is possible at all, and even it it’d be possible, it’d require root, which I won’t do to my Note 3), I decided to check up what’s installed on the device and (eventually) to through full reset cycle this weekend.

That’s how I ended up with My App List, a really nice piece of software, which does this enumeration for you.

The (alphabetical) list looks amazing (and way too long!):

As you can see, this is quite substantial installation base, which I’ll most probably have to reduce. I’ve already uninstalled applications like BatteryGuru, AccuWeather, LinkedIn, Cover, which I was suspecting could eat up battery because of bugs, but the situation did not really improve. To be honest, the situation did not get worse as well, which would be strange, since BatteryGuru promises precisely that: saving battery life. However, I assume that the drain is so bad that the eventual savings from Battery Guru are not significant to mention.

The next step will be to completely wipe the device (don’t forget to pull out the SD card first!), and then to see what’ll happen. I’m very sorry that I will have to redownload ~5GB of Spotify lists, but nothing can be done to help that: the SD card will be copied, and then the card itself will be formatted via the Android, to ensure that it is not in a supported, but not so well tested filesystem.

I am very eager to see how this goes on. My Note 3 has not been wiped since I got it last October, and this is way too long time for an Android installation (it’s like the old Windows 98: if you use it too much, you have to wipe it out from time to time).

Time will tell. For now, I’m struggling with the thought how it’ll go, while I’m waiting 1 day with the stock Note 3 software, without any additional things but my accounts setup… I have a lot of account, so I’m assuming even that could easily put the device in the same state as it’s now (i.e., draining battery way too quick), but without check we can never be sure.

Weekend is approaching, I’m anxious!

Featured Image (cc-by 2.0) Intel Free Press