Съботно за Гюро Михайловизма

Паметникът на Гюро Михайлов в ПловдивДнес, малко позакъсняло, през Facebook feed-a ми премина очакване за избухване на справедливо обществено разгневяване по повод ПРЕМЕСТВАНЕТО на паметника на Гюро Михайлов от площад “Централен”.

Аз пък съм “ЗА” това преместване. Мисля, че е добра идея.

Гюро Михайлов е часови, загинал и предизвикал смъртта на още четирима войници, поради липсата на разум и мисъл в собствената му глава. По време на пожар, отказва да напусне поста си, освен ако не бъде сменен от началника на караула (така е според Устава). В отчаян опит да го спасят, началника на караула и още трима се връщат в разпадащата се от пламъците сграда, подът пропада и загиват и те, заедно с часови Гюро Михайлов(Уикипедия)

Може би тези, създали паметника, са искали той да олицетворява войнската дисциплина и смелост. Според мен обаче той олицетворява военщинската глупост и липса на разум и гъвкавост, понякога за най-елементарни и първични неща. Неща, които фолклорно определяме като “здрав разум”, “common sense”. Всеки, който е бил по един или друг начин част от военщината знае колко много глупости и неефективност има, “благодарение” на тези правила. И колко липса на здрав разум можеш да намериш в казармата, особено в онази казарма, през която минавахме “преди”.

За мен паметникът няма място на площад “ЦЕНТРАЛЕН” в Пловдив. Нека отиде някъде, където феновете на смъртта заради една точка в устава ще поднасят цветя и ще въздишат “какви войници имаше едно време, не мислеха, а изпълняваха и умираха заради Устава”. | Гюро Михайлов (на поста) всъщност е герой
| Гюро Михайлов e герой, а не посмешище.

Днес имаме нужда от по-малко гюро-михайловци.
Днес имаме нужда от повече мислещи и правещи хора.
Днес имаме нужда от паметник на Разума.

Нека паметникът се премести, на място, което няма да показва колко централна в съзнанието ни трябва да бъде гюро-михайловщината.

А Гюро и другарите му да почиват в мир!

Писането с Ум и Сърце

Чашка с ментаКакво ли не може да предизвикат едни 150 гр мента със сода!

Ето, днес например, докато консумирах последната част от тези 150 гр., се замислих за Думите. За това как те извират, понякога от сърцето, понякога от ума.

Ако душата въобще съществува, тя би следвало да обитава сърцето, не ума. Умът е рационален, премисля, планира. Душата е повече ирационална: обича, мрази, плаче или се смее. Дали по навик, дали по инстинкт, когато нещо ни докосне с най-добрата си страна, слагаме ръка на сърцето. Пак така, когато нещо ни втрещи с глупостта си, се хващаме за главата. Някак естествено идват тези жестове, нали?

Същото е и с думите.

Когато те идват от ума, тогава те са делови, кратки, ясни и точни. Като седнем да пишем ревю на нещо, пишем с ума. Ако някой не хареса написаното, това рядко ни интересува. Ако някой е съгласен с нас, това го приемаме за естествено – нали затова сме седнали да го напишем?

Когато думите идват от душата, тогава те са по-хаотични и несвързани. В тях има емоция, цвят, вземаш страна и я защитаваш яростно. Готов си да намразиш някого, ако не е съгласен с теб. Или обратно – готов си да харесаш, да заобичаш някой за това, че е съгласен.

Аз по-често пиша с ума. Аналитичен съм. Планирам си писането, сядам, пиша, обмислям, често се връщам назад и пренаписвам части. Накрая винаги има “нещо” готово, което ми се е видяло подходящо и точно.

Когато ми се случи да пиша със сърцето, обикновено сядам и “изплювам” (да не използвам друга дума тук) нещото. Получава се стихийно. Има доста правописни грешки. Ако съм го писал и с мобилна клавиатура, може да изглежда така, че само аз да мога да си го разбера. Рядко се връщам назад да редактирам. Често и не ми пука. Но пък съм готов да си го браня докрай, само някой да има късмет да го оспори!

Проблемът ми идва, когато започна да пиша делово, и пиша със сърцето. Или обратното: когато трябва да напиша нещо по-лично или (голям автогол!) нещо по-романтично. Тогава някак умът излиза напред и казва “аз, аз, аз, аз”. И започва да пише конспект! Шок и ужас!

Когато пък в служебната поще прочета нещо, което пробуди бесовете в мен, тогава се мятам като един спортист по висок скок и започвам да беснея в писмена реч. Сърцето напира да си изкаже болката колкото се може по-силно. Лесно мога да изпиша триста думи, които по-скоро ще докажат тезата, срещу която пиша, отколкото ще ми позволят да изкажа моята теза обективно. Обикновено често натискам “Изпрати”, преди да прочета какво съм написал. И заради това първото нещо, което правя на която и да е поща, е да напиша правило за “отложено изпращане”, което да позволи да извадя нещо от изходящата кутия до две минути, след като съм го изпратил.

Доста често и благодарение на това правило, минута след като натисна “Изпрати”, изстивам и вече мога да погледна по-обективно на нещата. Тогава отварям нещото, и започва едно такова редактиране, че често крайния резултат няма нищо общо с началния. А понякога отварям, избирам целия текст, и започвам отначало. А понякога просто изтривам все още неизпратеното съобщение, давам си два-три часа да обмисля, и започвам отначало.

Да, емоционален човек съм. Не крия, че ми е трудно така, но пък като се знам какво чудо съм, успявам да направя така, че това да ми пречи минимално. Защото емоцията в бизнеса пречи. Виж, ако можех да пиша стихове, сигурно щеше да е много полезно, но не пиша. Писах програми едно време. Сега пиша е-пощи, правя презентации, пиша правила и понякога подписвам някой и друг официален документ. Говорете ми за падение в професионален план 🙂 !

Когато започа да чета написаното от някой друг, лесно мога да разбера дали е писал със сърцето. Много често на хората (блогърите най-вече!) им личи отдалече. Най-притеснително е, когато един блогър пише само със сърцето. Тогава става така, че рано или късно той спира да пише. Правил съм го многократно, това със спирането и започването. И на първи януари си обещаваш, че ще започнеш пак, и че ще си редовен, и че ще го разбиеш тоя блог на пух и прах, обаче накрая… нищо не става. Защото сърцето не иска да пише. Или не може, или не знае за какво.

Обратното на това са блогърите, които пишат и с ума си. Те се срещат много по-рядко. Те оцеляват по-дълго. За радост на всички. Защото когато сърцето се умори, умът поема нещата в свои ръце. Или когато пишеш и с двете, сърцето има възможност да си почива. Защото няма блогър, който да може да пише само с ума, за да започнеш блог трябва и сърце.

От началото на блогването ми, аз спадам повече от тези, които пишат със сърцето. Този странен орган, който се уморява, мързи го, липсва му прагматизмът “давай да седнем да пишем”. Затова съм доволен, че намерих помощ в механизъм, който да помага на сърцето да се мобилизира, а когато не може, умът да поеме нещата в свои ръце. Предвид непостоянната ми на писане природа не знам докога това ще продължи, но засега криво-ляво крета, откакто използвам механизма.

От нас: успешна седмица!

Веси пред бунгалото

750words.com и креативността

750words.com screen crop

(cc-by-nc-sa) David @ Flickr

За какво може да се пише в един блог? Досега не са ми хрумвали много общи идеи, които да помогнат на креативността, когато през деня наистина не се случва нищо, което да я стимулира.

Когато съм на пътуване е лесно. Описваш си деня, слагаш интересни снимки и така се получава сравнително интересно четиво. Какво правим обаче, ако целия ден не се е случвало нищо, което да си струва да се отбележи?
Ако стане нещо грозно или някакъв проблем, пак е лесно. Решаваш да изразиш мнението си и обикновено, когато започнеш да навлизаш в проблема, винаги има какво повече да добавиш.

Да предположим обаче, че става въпрос за обикновен работен ден. Какво правим тогава? Не, че е скучно, но там не можеш директно да пишеш конкретика, особено ако си в позиция, в която работиш с човешки проблеми, които не само, че не са твои, ами и би било изключително некоректно и предаващо доверието на хората, ако започнеш да ги споделяш.Тогава няма за какво “да се хванеш”, че да стане интересен материал.

Навремето бях решил да си отбелязвам теми, по които бих искал да пиша. Да, ама и тема след тема, накрая точките се изчерпват?

Откакто намерих “750 думи” обаче, нещта като че ли идват леко на място. Авторите на тази услуга помагат за стимулиране на ежедневната креативност по много прост начин. Използвайки сайта, и особено вземайки участие в “месечното предизвикателство”, се задължаваш да пишеш всеки ден, редовно, по 750 думи. Това са, горе-долу, около 3 страници текст. Текстовете, които пишеш, са си за твоя лична употреба. Единственото нещо, което сайтът ти брои, са думите. Дори няма смисъл да са смислени думи, важното е да са 750 и повече. Ако искаш мамѝ, ще измамиш себе си, на никой друг не му пука. То си е за теб: ако не го използваш по предназначение, по-добре спри да го използваш (и да си плащаш за това).

Ако обаче го използваш и действително пишеш по теми, тогава се оказва, че постепенно, след няколко седмици употреба, започваш сам да си намираш лесно теми, по които да пишеш. Поне при мен така се получава, засега.
Използвам “750 думи” от приблизително два месеца. Първият месец е “пробния”, през който можеш безплатно да оцениш дали ще ти се отрази добре подобен инструмент. След него вече започваш да си плащаш. Цената е напълно поносима, USD5/месец. Ако се погледнат често задаваните въпроси, то става ясно и какво точно, как и защо сайтът изисква от потребителите си.

Ако правилно си спомням, тази услуга е семеен бизнес, което ме кара да се чувствам още по-добре, използвайки я. И поне при мен върши работа, затова мога да я препоръчам на всички, които (като мен) понякога изпадат в творчески запек.

Круиз 2017, ден първи

На път, като на път. Най-любимият тип: без никакви проблеми. Като изключим по-интересното събиране на багаж, остатъкът от деня, за който трябваше да стигнем от Лозен до Потсдам, мина без никакви грижи. Полетът на България Еър закъсня едва с 20 минути, които той успя да навакса на път за Берлин. Учудващо, но този път, ако трябва да търся да мрънкам за нещо, то по-скоро бих измрънкал за неща, за които германците имат вина. От нашия си край нещата си бяха наред.

Но няма за какво да се мрънка. Висок сезон, всеки пътува за някъде, нормално е да има опашки по границите, нормално е да се чака малко повече на паспортен контрол, нормално е да отнема малко повече време, докато багажът се подаде по лентата, давайки отговор на въпроса “ще купуваме ли набързо в Берлин неща за 2х€400” (колкото ни е застраховката за изгубен багаж). Всичко обаче се случи както трява, и благополучно изкарахме една много приятна вечер с близките в Потсдам.
Така се наядох, че заспах късно, и се събудих рано. Мисля, че ако някой ме остави на Петра “да ме гледа”, за около седмица ще мина 100 кг без да се усетя :).

На другия ден, досега, всичко е с германска точност. Минко ни взе навреме, навреме и спокойно си взехме билет ABC от Потсдам до Берлин.
Там, на централната гара на Берлин, на Веси и стана “рязко студено”, та трябваше да сядаме в МcDonald’s и аз да ям чийзкейк и да пия кафе. Жертвах се! За около половин час поседнахме на меката мебел, след което стана време за влака.

Vesi with bretzelICE 806 за Hamburg Altona си дойде навреме, с целия си комфорт и удобство. Закара ни пак така бързо и удобно до Altona. Имайки 50 минути между влаковете, и вече намерили връзката (която се оказа на същия перон, срещу нас), на Веси ѝ се заразхожда около гарата. Затътрихме куфарите, аз недоумявайки каква е тази разходка по никое време. Е, разбрах сравнително бързо: още докато излезем от гарата, Веси се заоглежда за брецел. Явно беше гладна, или просто търсеше да яде немски геврек!
Направихме един бърз тигел по “главната” улица до гарата, сдобихме се с двата търсени брецела, опитахме да влезем в един магазин, чиято система за сигурност не ни хареса, раззвъня се, и аз реших да не влизам с куфарите, и това беше. Върнахме се на гарата, качихме се на горния етаж на RE70 Hamburg Altona – Kiel Hbf и Веси бързо захапа брецела. Беше толкова гладна, че изяде и втората половина на моя. Аз, всъщност, нямах нищо против (иначе тя е слабичка, не може да ми го вземе от ръчищата, ако реша да го пазя).

Impressed by power outlet!Влакът, разбира се, си тръгна навреме. Бях много доволен да намеря контакт досами мястото ми, който обаче май няма да ми трябва, освен ако не реша да зареждам компютъра. Не се знае какво ще има за правене, докато чакаме check-in и качване на кораба. Но самото усещане да имаш контакт до теб е едно такова… топло… :D. По-топло е само, ако има и WiFi.
Като заговорих за WiFi: това е добра тема за мрънкане! В предишния влак ни бяха обещали – не работеше! “WiFi” имаше, но вътре нямаше нищо, даже login server-a не работеше. Не са хубави тези работи, херове и фраута, да знаете! Добре, че бай Дончо си носи добър роуминг с него, та има какво да се прави, иначе трябваше да извадя книга и да чета! Представяте ли си!

Струва си да се отбележи удобството, чистотата, бързината и точността на немските влакове. Не, че си го знаеме, ама ей-така, да знаете! Проверих! Чисти са, бързи са, точни са. Е, скъпи са, но вършат работа. Предполагам, че и тук са яко субсидирани, защото все пак платихме сравнително евтин билет (по €30 на посока на човек, с включено запазено място, от Берлин до Киел и обратно). Но пък, като ги има, хората ги ползват. Много по-сигурен и удобен наземен транспорт от автомобилите, но вие и това си го знаете, няма смисъл да ви го казвам.

Ааааа, не са хубави тия работи! Докато си го пишех това, интернетът пропадна! Срамота! Водафон, да вземете да се стегнете малко, а? Имам цели 38 минути още в този влак! Ей сега, като го допиша това, ще взема да разръчкам телефона, за да видим има ли някоя по-читава мрежа, към която да се вържа. Защото, като няма Водафон, и всяка друга мрежа е Водафон! Мда, не са хубави тия работи!

Информиран, но независим наблюдател тук би се подсмихнал: “Тоя пък, отива на кораб, ако знае само какво му се пише, като види тарифите там”. На което аз бих отговорил, размахвайки резервацията ми, на която пише “24 часа интернет, €70”. Вярно, колкото две и малко отгоре месечни такси у дома, но все пак е нещо, като го сравним с тоталния blackout, който ще цари в открито море, нали?

Fiatини неволи

Fiat Freemont Frontal, By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons

By Pava (Own work) [CC0], via Wikimedia Commons

В България се шири масовото вярване, че FIAT не са особено подходящи за “дългосрочно шофиране”. Като всички марки в долния клас, добре е да го купиш нов, но след известно време започват проблеми.
Нашият Freemont е от 2013 година. Всъщност, от 27.12.2012, когато като новогодишен подарък поръчката се изпълни почти две-три седмици предварително. Първата ни “нова кола”, която платихме от нашия си джоб, а не като служебна екстра. Лист цената на автомобилът беше 64,000 лв, но със сериозната отстъпка, която ни направиха, успяхме да го вземем под 54,000.

Днес автомобилът е на малко повече от 122,000 км. И от няколко месеца не мога да спра да “навестявам” сервизът на FIAT. Което ме кара да се замисля: дали пък не важи и за мен това, което познатите ми, твърдо не-вярващи във FIAT, ми казват.

Преди около два месеца Freemont-ът показа сериозен дефект. По време на шофиране в София, “нещо” прехърца отпред и двигателят спря, с доста категорична звукова сигнализация. Аз успях да го стартирам отново, но се чуваше някакъв престъргващ шум, който ме уплаши окончателно. Спрях двигателят, повиках си пътна помощ (имам сребърен пакет на СБА към застраховката, перфектни!) и закарахме колата до сервиза.

Следващият работен ден ми казаха, че компресорът на климатика е заминал. Много неприятно (и скъпо), но го ремонтирах. Реших да използвам официалните услуги на ФИАТ, защото дават сериозна гаранция на труда и частта, а и всичко е оригинално.

Още тогава с тях дискутирах друго, “интересно” поведение, което се появи за пръв път преди около 40,000 км. По време на шофиране из пресечен терен (тогава май качвахме “Илинден” от Гърция към България), светна лампата на двигателя. “Check Engine”.

Check Engine LightИзключвайки всички “Your ‘Check engine’ light is ON” шеги, доста се притесних. Тъй-като нямаше никакви други проявления, автомобилът ни закара до София, а на другия ден сутринта лампата вече беше угаснала. Отидох до ФИАТ все пак, но там нищо не намериха в паметта на компютъра.

И така този проблем се появяваше от време на време, със същото поведение: ту свети, но и почти веднага гасне. Преди около 3,000 км успях да отида в сервиза с лампата светнала, но тогава пък те не успяха да прочетат никаква грешка, въпреки светещата лампа. А аз окончателно реших тогава да си купя Bluetooth ODB-II четец и да се опитам и аз да помогна с диагностиката на проблема. Речено-сторено, четецът беше купен и инсталиран. Чаках!

Така стигаме до вчера, когато автомобилът отново запали лампата. Отново при движение нагоре, на рампата на кръстовището на телевизионната кула. Още с пристигането в офиса пуснах приложението и то показа код P0868 Transmission Fluid Pressure Low.

Много неприятна грешка, но то май няма “приятни грешки” в това отношение. Всичките са “неприятни”.

Сега автомобилът отново ще минава диагностика. Надявам се да е сензорът, или нещо друго по-невинно, а не вторична индикация за прецакана скоростна кутия. Защото ако се е получил дефект в скоростната кутия, май ще трябва да се разделяме с колата. Не съм от хората, които могат да живеят с автомобил, на който не може да се разчита, а ако фиатът направи втори тежък дефект, определено ще ни е време за друг автомобил.
Не ми се влизаше в този разход днес, но ще се наложи. Добре, че Тихомир скоро избира автомобил, та ще “наследя” доста прясна информация за това кое има на пазара. Но все ми се ще да не се налага!

Интересен уикенд в Старосел

Angelovi's KidsЧудесен уикенд с Ата и Ели. Винарска изба “Старосел” са страхотни. Е, също са и малко скъпи, но пък усещаш, че получаваш добра услуга за парите, които плащаш. Тази година сме за трети път там. Знам го от Google Maps, който услужливо ми каза дори точните дни, когато съм бил там преди.

Търсейки къде да се видим с Ата и Ели, Старосел беше един от най-добрите варианти. Има всичко, от което имаме нужда: добро настаняване, спа, басейн, близо е до Пловдив (и някак – до София), има WiFi (но не и интернет, когато то се натовари), но пък тогава МТел идва на помощ с 4G/H+.

При нас малко и цената беше фактор: в хотел “Калиста” на Старозагорските минерални бани ни поискаха скромната сума от 600 лв за два дни с включена закуска, което леко ни поизнерви, та Старосел вече не ни се видя толкова скъп с техните 400 лв за същото.

Речено-сторено. В петък, късен следобед, цъфнахме там с все менажерия. Мартин, който беше при баба си в Асеновград, беше докаран от Ата и Ели, та като се видяхме бяхме вече в пълен състав. Аз имам свойството, като видя Афанасчо, рязко да ми се допива с него. Той е много по-добър в пазенето от алкохол, но може би това е и заради Ели, която също не пие. Веси знаете как е, предполагам 🙂 ?

Благодарение на модерните технологии Цеци разбра, че сме там. Така резервацията за осем човека в ресторант “Тероар” изведнъж стана за 11. На същата маса. Хората в ресторанта, свикнали да преодставят отлична услуга, закършиха пръсти и започнаха да търсят варианти, но аз се опитах максимално да ги успокоя, че с тази менажерия около нас (получиха се реално шест деца) едва ли ще ни е проблем това, че ще сме малко по-нагъсто. Което и не беше проблем, наистина. Важното беше, че бяхме отвън и “на полето”, което направи шумът от децата много по-поносим за останалите, изцяло невинни клиенти на заведението.

Изкарахме си много приятно вечерта. Перфектна кухня, добро обслужване. Щурите деца дадоха своя отпечатък на вечерта: издрани от рози крака на Веси, докато търсеше една безценна, синя топка на Мартин. Но като изключим това, нямаше по-сериозни инциденти: нещо строшено, или сериозно повредено. Което за нас си е добро постижение!

React JS IconСъботата беше много яко. Преди обяд успях да отделя време за моите лични творби (не питайте!). След това се цаних за чирак по React при Афанасчо, който пък отнякъде извади нерви като въжета и търпение като слон и успя за няколко часа да ми предаде много ценни уроци по съвременна разработка с git, Javascript и платформата React. Малко е да се каже, че бях много впечатлен. И много доволен. Написах малко повече от “Hello, World” с негова помощ, но пък получих едно освежаване на devops процесите от преди много години, относно това как те са се променили в днешно време. Надявам се да имам възможност да продължа с обучението си, вече с Facebook React Tutorials и с възкресението на един мой отдавнашен проект. Бъдещето ще покаже. Но се очертава да е (по) интересно.

За събота вечер имахме резервация отново в ресторант “Тероар”. Бяхме запазили вътре маса за 8 човека. Персоналът вече с трепет ни увери, че всичко ще е наред, може би надявайки се да се откажем в последния момент и да ги оттървем от детската напаст, която им доведохме в петък вечер. Но не би. Развитието беше още по-интересно.
Докато кротко си учех React с Visual Studio Code, изведнъж отнякъде цъфна Кристиян (Морана), мой колега от Майлстоун. След очакваното учудване на всички как с Кристиян се улучихме в един хотел, при 4000+ възможни в България, се запознахме и с приятелката му Боряна. И решихме да изпробваме гъвкавостта на ресторанта: дали биха могли да ни приютят, но този път не ъпгрейд от 8 на 11, а от 8 на 14. Яко, а?
За да променя резервацията, в 18:30, след като събудих Калина, двамата нагло пристъпихме в ресторанта с джапанки и (почти) бански, игнорирайки категоричните знаци “без бански, моля!”. Калина помогна нарушението да е двойно, също по бански и джапанки, но пък в отвратително настроение, току-що събудена и търсеща майка си. Имам чувството си, че някой щеше да изживее чудо, ако ѝ беше направена забележка, та покрай нея и аз намазах.
Управителят, като ме видя, само въздъхна. Професионализмът му подозираше за какво идвам. Изслуша молбата ми търпеливо:
“Извинете, знам, че сте изцяло заети, но ако може, така, нашата маса, от 8 на 14 човека? Ммммм? МОЛЯ? Обещавам, няма да са повече от 4 деца?” :).

За наш голям късмет, те вече някак бяха увеличили масата, т.е. бяха ни преместили на маса за 10, защото нямаха други свободни. На втория етаж. Може би се надяваха по този начин да намалят бройката на децата, защото бяха преценили, че парапетът, макар и достатъчно висок, едва ли може да спре бесът в нашите скъпи наследници?
Та наглият ми въпрос, но с изпълнен с надежда, влажен, овчи поглед чудодейно получи положителен отговор. Хората бяха готови да направят каквото трябва, но да ни приютят в пълния състав.

Доволен се върнах на басейна, уговорихме се и в 20:00 бяхме на място.

Много приятна вечер, с понякога леко разгорещени спорове, но без твърде задълбочаване. Важното е, че всички бяхме прави :). Децата оцеляха, за огромно облекчение на родители и персонал никой не се преби, счупи нещо (скъпо) или пък разля спагети върху себе си или някой друг, невинен гост на ресторанта.

Перфектна кухня, както винаги. Малко по-бавно обслужване от обикновено, но предвид претоварването на ресторанта и това, че всички ние се изсипахме между 19:00 и 20:00, това беше някак очаквано. Или надявам се поне за останалите да е било очевидно. Някои бяха малко изнервени, но не винаги човек успява да прецени нещата и от другата страна.
Бялото вино, което сервират в “Тероар”, е жестоко. Не го продават, някакъв техен собствен купаж е. Розето им извади някакъв аромат на малини, въпреки че нямаше малини вътре. За жалост, и него не го продават. Но на другия ден обилно заредихме с наличното им бяло и розе, та засега имаме достатъчно. Беше удоволствие да разбера, че виното им също се продава в “МЕТРО” и “Кауфланд”, та ще знам откъде да го взема за в бъдеще.

На другия ден ни остана само половин ден, но беше доста интензивен. Поговорихме за неща, съгласихме се, че най-вероятно за Нова Година 2018 ще трябва да измислим нещо подобно на тази година, и поживо-поздраво всеки си тръгна.

На пътя към София минахме през Оризово, за да оставим Мартин там. Похапнахме страхотен пъпеш и отпрашихме за София. Новото включване от път 666 (имам си яко село, с път 666, водещ към него) към София е перфектно изпълнение, което много, много улесни трафикът към/за село. Иначе беше класическо, половинчато изпълнение в стил “електрификация и съветска власт”. От София-Бургас за/към 666 беше построено, но на гениален икономист беше хрумнало, че Бургас-София за/към 666 беше построен едва преди два месеца. Но важното е, че вече го има.

След Оризово минахме да поздравим Светлето за първия рожден ден на Слънчевата пекарна. Хапнахме фантастична “Френска селска” торта, поговорихме си, пихме едно кафе и хайде към София. Пътят от Пловдив до Лозен беше като цяло спокоен, въпреки свръх-натоварената магистрала. Успях да държа 110 в нормалната лента, в по-голямата част от пътуването. Последните 30 км бяха по-натоварващи, но отново без особени инциденти.

Интересен уикенд, с неочаквани неща. Харесвам!

Sorry, Edge! I tried, I REALLY did!

Screenshot of my Microsoft Edge in action

I like Microsoft, and I like their core business: Windows and Office. After all, I worked there for quite some time, and got few great friends there too!

But I just can’t understand why Microsoft still can’t make it to a useful browser! It’s already been almost two decades of painful browser marathon, which started with the once-great success of IE6 (and then the IE6 hell following).

Edge with Windows 10 sucked. It was possibly a good browser for someone’s grandma, but not for me. Main point: lack of extensions. Second point: lack of support across most of SPAs. Third point: lack of clearance “what’s next” for Microsoft.

Recently, with the recent upgrade to Windows Creators, I got the new Edge as well. I was excited: on my Insiders machine, I often use Edge, just to check how their progress goes. And I was glad that there’s finally Extensions’ support there, with my favorite LastPass extension, too.

As part of my “Creators Excitement,” I decided to switch from Chrome to Edge on my “hottest” notebook, the one I use mostly, hourly, minutely, etc.
So I did. And it was lovely honeymoon (well, honey-half-moon, actually).

But today I’m switching back to Chrome!

Why? Here’s why!

  1. Edge seems to perform badly on battery. Yes, Microsoft claims it’s very economic towards my notebook’s battery, but you just can’t use it, while on battery! It *misses keystrokes* in my extensions. If I want to do “Copy to clipboard”, I have to *repeat* this operation, until (finally) something gets copied to the clipboard.
  2. No UI/UX feedback that “it’s thinking.” You type an address in your browser bar, hit ENTER and then… nothing happens. It looks like it’s loading some Javascript or other files in the background, or at least you hope so, but you don’t see it. You go in the browser bar, and then you hit ENTER again, and *then* something starts happening, maybe!
  3. Impossible to put “active” scriplet in my bookmarks bar? Why? It was possible before, but not now?

All this brought a lot of irritation and feeling that “it failed my expectations again”. I’m very sorry. Because I also liked the idea of getting aside Chrome, just for a change. But it seems it won’t happen. Not today, and maybe anytime soon.

Грешка №8 в сайта на НАП при подписване на декларация

Доста дълго време ме мъчеше следната грешка в сайта на НАП:

error8nraГрешката се получаваше винаги на последната стъпка: след попълване и проверка на декларация, когато идва време за полагане на последния е-подпис, вместо такъв получавах съобщение “Грешка при подписване. Код на грешката: 8”. Без значение на браузъра, по един или друг начин подписването се проваляше!

Трябва да призная: не много информативно съобщение! Виждах го и при годишната ми данъчна декларация, и при тримесечните декларации по чл. 55.

По-интересното в случая беше, че е-подписът на Веси работеше без проблем на всички машини, на които моя подпис даваше тази грешка. И двата ни подписа са от Инфонотари, и двата са с тригодишна валидност, но нейният работеше, а моят – не! Много несправедливо!

Две тримесечия подред се опитвах да оправя тази грешка чрез поддръжката на сайта. Не успях: налагаше ми се да използвам помощта на колежката, която ни прави заплатите, за да подам декларацията на хартия. Като изключим това, че я занимавах с моите лични проблеми (което не ѝ е работа), беше ме и срам, че не мога да се оправя.

Последното тримесечие реших да попълня и приготвя декларацията възможно най-рано, за да имам време да реагирам и да “мъча” поддръжката на НАП максимално, за да реша този проблем. И се оказа, че успях да попадна на човек, който да ми реши проблема.

След получаването на поредната “грешка 8” се обадих по телефона на поддръжката. Помолиха ме да изпратя екранна снимка (тази тук), след което получих следния отговор:

За разрешаване на проблема направете следното: рестартирайте браузъра след което изберете отново въпросната услуга и когато ви излезе прозорец за избор на сертификат маркирайте сертификата с който ще подписвате документа и натиснете бутона “Хранилище на Windows…”, който се намира в долната част на прозореца, след което продължете по обичайния ред нататък.

Честно да ви кажа, подобен отговор ми звучеше доста неубедително. Но е факт, че след като описах магическите действия (между другото, бутонът “Хранилище на Windows…” не направи нищо, аз очаквах да видя поне някакъв прозорец като резултат), браузърът взе, че подписа.

Не знам какъв му е бил проблема, не ми обясниха това. Но магията работи. Затова оставям това тук, за мои бъдещи нужди, както и за някой, който има същия проблем с проклетата “грешка 8”.

Един казус за КЗП

Ново: в края на този материал слагам отговора от ИКЕА. За мен случаят е приключен, но жалба в КЗП не може да се оттегли. Щеше ми се служителката на ИКЕА да беше достатъчно обучена и разумна, за да предотвратим всичко това, но сега КЗП ще каже какво смятат те по случая. И може би ще има и глоба.


В неделя, доста неочаквано за мен, имах неприятно преживяване в ИКЕА. Неочаквано, защото обикновено служителите там са интелигентни, коректни и услужливи.

Случаят вече е описан и изпратен до КЗП. Текста на жалбата следва. Много ми е любопитно ще има ли ефект или не.

До ИКЕА – Обслужване на клиенти (cs.sofia@ikea.bg)
До Комисия за защита на потребителя (info@kzp.bg)
Копие: Личен блог

Жалба

Относно заблуждаваща реклама и неизпълнение на ангажименти по промоция “10% отстъпка по случай Рожден ден на ИКЕА”.

Обстоятелствата по отношение на това оплакване са следните:

На 22.09.2016 г. закупих и заплатих стоки и подаръчни ваучери от ИКЕА на стойност 272.86 лв. Реално заплатената на този ден сума, посочена и в приложената касова бележка, беше 272.86 лв.

Беше ми даден ваучер (приложен, стр.1), заедно с условия по промоцията (приложени, стр.1), на който ваучер имаше единствено отпечатаният текст. Държа да изясня, че в приложеното копие се вижда дописана на ръка сума (7.29), което дописване беше извършено не в деня на издаване на ваучера, а в деня, в който ми беше отказана полагащата ми се по промоцията отстъпка!

 На 30.10.2016 г. решихме да се възползваме от ваучерът, очаквайки че ще получим отстъпка както е упоменато в общите му условия, а именно “10% от реално заплатената сума, след приспадане на евентуално използвани отстъпки/ваучери”.

 За съжаление, на касата ни беше отказано правото да използваме пълната отстъпка по общите условия, защото според служителката на ИКЕА ние сме закупили два подаръчни ваучера на стойност 200 лв, които не се включвали в промоцията.

Опитах се да обясня на служителката, че ние сме закупили, а не използвали ваучерите, и че реално заплатената сума при издаване на ваучера е била 272.86 лв, но нашите доводи не бяха приети и служителката на ръка дописа 7.29 и призна само тази отстъпка.

 Смятам, че ИКЕА извърши нарушение на Закона за защита на потребителя, защото:

1. При издаването на ваучера не беше изрично посочена стойността, до която аз като потребител имам право да получа отстъпка.

Нещо повече: на самият ваучер пише “10% ваучер за следващо пазаруване”, което допълнително може да въведе в заблуждение, че отстъпката ще бъде в/у цялата покупка при следващото пазаруване.

2. В листа с общите условия, които бяха прикрепени към ваучера, е посочено че отстъпката е в размер на 10% от реално заплатената сума, без никакви други уговорки. Според служителката на ИКЕА ваучерите, които сме закупили, не влизали в промоцията, но те са част от реално заплатената сума и това изключение не е упоменато никъде в предоставените ми общи условия. Подобни не могат да бъдат открити и на сайта Ikea.bg, който е упоменат във ваучера.

Моля за проверка от страна на инспекторите от КЗП дали осъщественото нарушение представлява заблуждаваща реклама по смисъла на ЗЗП, т.к. упоменатото във ваучера е безспорно преувеличение на реалните обстоятелства, при които ми беше разрешено да се възползвам от него.

Също така моля за становище от страна на КЗП дали поведението на ИКЕА в този случай е лоялна търговска практика спрямо техен потребител

3. Смятам, че съм несправедливо ощетен със сумата от 20 лв., която представлява 10% отстъпка от заплатените на 22.09. от мен 200 лв.

Приложения:

П1. Ваучерът и условията към него. Отново посочвам, че сумата на ваучерът беше ръчно дописана от служител не в деня на издаването му, а в деня на последващата покупка и отхвърляне на правото ми на пълна отстъпка

П2. На втора страница на приложения документ може да намерите двете касови бележки: тази от 22.09., при която възникнаха моите права за отстъпката, за която претендирам, и тази от 30.10., при която ми беше отказано правото на пълна отстъпка.

Моля, не се колебайте да ме потърсите, ако имате нужда от допълнителни пояснения по случая.

С уважение,
Дончо Ангелов

В този блог прилагам само условията по промоцията:

ikea-promotion-conditions

 


Отговорът на ИКЕА относно моето оплакване

Преди всичко, благодарим Ви, че споделихте Вашето впечатление от магазин ИКЕА и отделихте от своето време, за да ни пишете.
Бихме желали да поднесем нашите извинения за неприятното усещане, което сме породили у Вас при посещението Ви в магазина. Спокойното и безпроблемно пазаруване на нашите клиенти е изключително важно и ние полагаме усилия да осигурим максимална удовлетвореност като обръщаме сериозно внимание на всеки сигнал за несъответствие. За съжаление, във Вашия случай не сме успели да предоставим обслужване на ниво, отговарящо на високите стандарти на ИКЕА.
При извършената проверка установихме, че стойността на  ваучера, не се е отпечатала на самия ваучер поради техническа грешка. Съответно, по същата причина, 10% от сумата заплатена за подаръчни ваучери не се е начислила и стойността на Вашия ваучер, получен по случай Рождения ден на магазин ИКЕА, не е била коректно отчетена. Както сме упоменали във всички материали, тази стойност трябва да бъде равна на 10% от реално заплатената от Вас сума при покупката Ви на 22.09.2016г.
Винаги се стремим да предложим атрактивни оферти за своите клиенти – комбинация от разнообразни и вдъхновяващи идеи, нови продукти, допълващи услуги с високо качество, промоционални активности. Ние се стремим да осигурим необходимото качествено обслужване, но понякога ставаме зависими от технически несъответствия. Големият брой от обслужени клиенти всеки ден е ясен показател за нас, че сме в правилната посока по пътя да предложим висока клиентска удовлетвореност, но наблюдаваме и ситуации, които идентифицираме като възможности за подобрение.
Последващата грешка в поведението и реакцията на нашия служител при второто Ви посещение също ще бъде взета под внимание. Съответно Ви молим и да проявите разбиране, тъй като в конкретния случай, явно служителят е взел предвид запаметената в системата информация. Уверяваме Ви, че ние сериозно инвестираме в обучението на нашите служители с цел предлагане на по-добро обслужване и съдействие на клиентите. Вашата конкретна информация ни позволява да бъдем максимално целенасочени във вземането на мерки подобни ситуации да не се допускат отново. Считаме, че това е най-добрият подход, който бихме могли да използваме, за да бъдем още по-добри в предлаганите услуги и да превръщаме пазаруването при нас в още по-приятно преживяване.
Любезно Ви каним да заповядате в сектор „Обслужване на клиенти“ в магазина следващия път, когато ни посетите. Бихме искали да поднесем нашите извинения лично и да Ви предложим ваучер за безплатен обяд в ИКЕА Ресторант и кафе, както и да получите сумата от 20.00 лева (равняваща се на стойността на неначислената част от дължимия ваучер по случай Рождения ден на магазина), под формата на подаръчен ваучер ИКЕА.

Закифлявам ли?!

Табела Козунак, милинки, гевреци, кифли

От много време насам имам чувството, че “закифлявам”. Ето малко факти:

  • Не спортувам
    • …но пък “ходя на танци”
  • Пазя диета
    • …и се оплаквам от нея
    • …но я нарушавам
    • …и като резултат дебелея!
  • Най-много, и истински, ме кефят блогове като “Майко мила”
  • Не пиша вече код 🙁
    • …и се оплаквам от това
    • …но не правя кой-знае какво, за да го променя
    • …а и едва ли ще успея вече
  • Притеснявам се за децата
  • Чат-пат ми се случва да ми избиват истински сълзи в очите. Не, честно! Кога от мъка, кога от яд, кога от безсилие.
  • Отвратен съм от политиката
    • …включително и тези, които подкрепям
    • …но не съм им писал/казал
    • …но и не съм готов да ходя да протестирам срещу това, защото “няма смисъл”
  • Не знам дали ще гласувам на следващите избориу
    • …и не знам за кой! А и “няма смисъл”
  • Хващам се на много моменти, че жена ми се държи по-мъжки от мен!

Не знам от времето ли е, от работата ли е, но усещането не е никак приятно. Изброяването на фактите също не помага. Май ще се оставя малко по течението.

Може би просто имам нужда от почивка, или от по-малко Facebook и повече четене! И писане.