Очертава се приятен уикенд!

Дано всичко да е наред! Уикенда изглежда толкова приятен от днес погледнато, че чак ме гони суеверен страх, че “нещо може да се обърка”!

Утре вечер ще скочим до Пловдив, за “Нощ на музеите”. Със сигурност ще бъде интересно, дано да не е много мокро, защото това би могло да ме разколебае, поне мен. И да отседна в клуб “Приятели” например… и след това ясно :).

Събота планираме малко “плажен” волейбол с приятели. Ако не ме домързи, или ако не се провали ставането по-раничко, за да мога 10 да съм на събитието. Ако ли пък ме домързи, остава варианта за скуош малко по-късно.

В неделята: рожден ден на (много) близко дете. След това – към Лозен.

Абе както ви казах: чакам с нетърпение. Дано децата само да останат здрави 🙂

…и 02.10. идва! Танците започват! На връх рожденния ден на Веси…

Уикенд на “Катарино”

И пак малко “Катарино Спа”.

Веси изкопа отнякъде ваучери (то ние все с ваучери ходим там май) и този уикенд го посветихме на това, което всеки от нас обича да прави на “Катарино”. Разбирайте: Веси, Мартин и Ангел цопат из басейни, сауни и др. спа чудесии, докато аз обикалям виртуалните дебри.

Първия път, когато бях на “Катарино” не бях супер-очарован. След това обаче няколко други посещения ме накараха да си променя мнението. Не че хотелът стана много по-добър от тогава, дори напротив – малко позападна. Аз обаче осъзнах, че след като на Веси и харесва (проклета липса на “ударено и” на маковската клавиатура 🙁 ), то и аз ще имам приятни мигове за мен си, докато тя се радва на хотела.

Така и беше – последните няколко пъти винаги си изкарвахме добре. Защото тя е толерантна към моята пристрастеност към виртуалните светове, а аз понасям високите цени в ресторанта за сметка на останалите приятни емоции. И интернет връзката не е “ужасно зле”, особено предвид факта, че “Бисквитката” на Макс Телеком свети в жълто. Разбирай: много читаво покритие на определени места, което значи бърз и непрекъсваем интернет! Е, лоби-бар интернета е по-добре, но когато го има. А него често го няма, защото като се качат 100 маймуни на клона, той се чупи.

И така: два дни приятни емоции, доволни Веси и Дончо и като цяло – търпими деца. Не че Мартин не пробва да си счупи главата на мокрия басейн. И не че Ангел не показва вече (все още – рядко) близостта си с тийнейджърските години. Но като цяло беше приятно.

Иначе лудницата в хотела беше пълна. От въпросните ваучери се бяха продали над 3800. И въпреки няколкото свободни уикенда, нямаше как да не е пълно, защото 3800 ваучера не се оползотворяват лесно, а и “Катарино” е стандартна цел за македонци и сърби (доста такива автомобили имаше). И като за капак: последен уикенд на детски голф-лагер, което значи доста мами и татьовци, дошли за един уикенд, а и да си приберат отрочетата (ние с Веси сме го правили, когато Ангел беше по хотели за разни лагери).

Имахме първоначални планове с Кирчо и Ина да “качваме Вихрен” в събота. Разбирай: ние с Кирчо (и Марти, от немай-къде) да си пием биричката в кръчмата на завоя, а Ина, Ангел и Веси да бъхтят цял ден до Вихрен и назад. За наше съжаление, на тях им изникна спешна работа и трябваше да пропуснем. И като отпадна този план, Веси реши и тя да мързелува съботата. И като цяло не мръднахме от хотела. И беше супер 🙂 .

И сега, пишейки това от терасата на хотелчето (и едновременно с това пренасяйки ценни виртуални стоки от една виртуална планетна система в друга, на път за най-големия пазар в Eve Online, а и май във виртуалните светове въобще), се радвам на последните спокойни часове от неделята. След малко ще яхнем пак колата на път за Лозен. На идване минахме през Юндола… не е истина колко е разбито, добре правят, че го ремонтират, но докато свърши проекта, ще мине време. Аз съм доволен, че колата (и гумите) оцеляха.

Довечера ми се върти една муха в главата, да ходим с Веси да гледаме “Brave” (“Храбро сърце”, по нашенски). Приятелка го е гледала, останала е доволна. И ние като нея ще подходим без особени претенции към филма, дано да ни хареса :). А и дано да стане, че го има риска, като се приберем, да не ни се мърда от село. От възрастта ли е вече, от спокойствието в Лозен ли е… малко трудно започваме да се навиваме на излизане към “центъра” (разбирай, където и да е в София).

Толкоз засега. В “опашката” имам да пиша за двете не особено ефективни почивки тази година и за липсата ни на късмет при избора на хотел/условия, за зъбите на Мартин… абе битовизми.

Цената на спасения живот

От днес пред офиса имаме нова придобивка. Прекрасна, избабунена пешеходна пътека, по модел на тази, която е около километър-два по-надолу по “Г.М.Димитров”. Там, където преди четири месеца удариха 8-годишно момиченце.

Преди около два месеца на  нашата (тогава – нормална и плоска) пешеходна пътека удариха жена. Пресичайки от блока към офис сградата, колата в първата лента спря, но във втората лента “тарикатски” измъкващ се автомобил помете минаващата жена.

Ще питате откъде знам? Ами по едно стечение на обстоятелствата имам видеозапис от случилото се. Като фирма, занимаваща се с IP видеософтуер имаме доста тестови камери, насочени към булеварда. Една от нашите камери без проблеми засне целия ужасяващ инцидент в детайли (които ми се ще да не бях виждал)!

А инцидентът беше наистина кошмарен. На мен, гледайки записа, не ми стана ясно как може човек да оцелее при такъв удар. На записа се вижда как вследствие удара жената направи кълбо във въздуха, удряйки си главата в междинната ограда и купето на автомобила и падайки между оградата и вече отминалия автомобил. Доколкото знам, госпожата е оцеляла, но тогава беше жестоко ударена в главата. Докато чакаха “Бърза помощ”, от съседната болница веднага извадиха физиологичен разтвор и започнаха да вливат. Естествено събраха се много хора, дойде и мъжът на пострадалата, който само дето не насмота малоумника, който я удари. Успяха да ги разтърват (колкото и неадекватни да бяха полицаите – тези хора не ги ли обучават специално за такива случаи?)

Пред тази пътека има ограничителен знак В26 за ограничение от 40 км/ч. От двете посоки на булеварда. Този знак служи не за “нахранване на ченгетата”, а за да накара шофьорите да намалят и да осигурят предимство на пешеходната пътека. Но кой ти гледа такива дребни неща като предимство на “зебра”? Нали е важното от колелото на 4ти км до светофара да “вдигнем” поне 60-70 км/ч? Без значение, че светофара най-вероятно ще свети червено: мъжете знаят защо трябва да се кара бързо!

Сега обаче ще ме прощават. С нетърпение чакам да видя излитащите автомобили, неспазили В26 и невидяли в манията си знакът за бабуна. Засега няма още документирани полети 🙂 . Но и не съм гледал. Засега само се разбира, че има бабуна “по слух”. В смисъл, че преди на всеки час се чуваше зверско свирене на гуми (поредния състезател, видял пешеходците в последния момент). Сега това свирене (защо ли?) го няма вече!

Излиза, че ламарините, шарнирите и др. карантии на колите ни са по-важни от живота на пешеходците. И заради това единственото решение за добитък като нас е остена. В случая – остен във вида на стандартна повдигната пешеходна пътека, съобразена за скорост 40 км/ч.

За вас не знам, аз не мога да се нарадвам още на пътеката. Единственото, което се чудя е защо не го направиха преди много време?

Президента на РБ: “Нешънъл Стретъджи Интеграте Мангали”

http://president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Може да ви се стори странно, но към дата 19.07.2012, и час 11:30, файлът NationalStrategyIntegrateMangali.pdf си стои на официалния сайт на Президента на РБ и всеки може да кликне на него и да види стратегията.

Назряват няколко въпроса:

  1. Толкова ли е некомпетентна администрацията на Президента на РБ, че да няма кой да сложи правилното английско име на файла?
  2. Ще постигне ли успех лафът “Първанов е виновен”, ако това добие достатъчно гласност, преди да се усетят от администрацията и да махнат този позор? П.П. Около 11:45 вече даваше 404, отлична реакция на администратора на сайта!
  3. И не на последно място, така ли ще “интегрираме мангалите”? Или “мангал” вече е официално в България, поне докато трае “Ерата на физкултурниците” 🙂 ?

П.П.П. С голяма доза смях мога да кажа, че файлът е преименуван на http://www.president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateRoms.pdf. РОМС 🙂 ! Г-н Президент, да Ви предложа някой от учителите по английски тук, може да успеят да помогнат на Вашия екип 🙂 ?

П.П.П.П. Много П-та, много нещо, но няма как да пропусна това, което им прави чест. Публикували са официално извинение:

Недопустим и изключително неприятен е начинът, по който е публикувана Стратегията за интеграция на ромите на сайта на Администрацията на Президента. Веднага след подадения сигнал, за което изказваме благодарност, е направена промяна в наименованието на файла. Разпоредена е проверка за причините, довели до некоректната подмяна на името на документа и ще бъдат наложени наказания на виновните лица.

От началото на мандата политиката на държавния глава е насочена към осигуряване на пълна прозрачност, откритост и достъп до информация и до всички становища и документи, които са свързани с работата на Съветите към президента. Това очевидно носи своите рискове и негативи.

Администрацията на президента поднася извинения за случилото се и поема ангажимент изключително стрикно да следи каква информация и по какъв начин се публикува на сайта на президентската институция.

Да видим дали ще има наказани за безобразието.

Viber for Windows Phone

These days I noticed that my Viber started notifying me that quite a few of my friends from  Microsoft have joined it. When I first received the initial notification, I though “well, maybe <put_name_here> bought an Android phone or iPhone”. But when I started receiving follow-up notifications, I became suspicious and decided to check!

And indeed, on May 8th WPCentral published that since 2.1 there’s a Viber client for Windows Phone and Blackberry. Unfortunately, only the messaging services for now, but that’s much better than nothing. So these days I will install Viber for Windows Phone on Vesi‘s phone, as soonas I succeed to get it in my hands!

So far we’ve been using WhatsApp messenger, but Viber is a great tool and a lot of my friends are having only that. I’m sure Vesi will continue to prefer WhatsApp, because it’s with much better interface and messaging functions, but when Viber comes with voice, at least we’ll know.

Експеримент с “бисквитка”

Max Telecom LogoПоследните две седмици, благодарение на това, че от години имам контакта на Краси Стойчев чрез моя блог, успях да се сдобия с MaxTelecom БИСКВИТКА за тест. Не исках да купувам устройството, преди да съм му направил колкото се може по-обстоен тест на покритието. Тъй-като Лозен се намира на ръба на покритието, исках да съм 100% сигурен, че няма да взема устройство, което да е “мъртво” вкъщи. И поради това реших да пусна една е-поща на Краси, ако пък той си спомни откъде се знаем, да успее да помогне, за да мога да взема устройството за тест.

Краси си спомни. И ми помогна да получа “бисквитката” за тест, по-дълъг от нормалното. Счупването на крака ми пък наложи удължаване още на времето за тест, защото не само много бих се затруднил да го върна в упоменатия срок, а и интернетът в болницата не беше слънце, та така или иначе, “бисквитката” си свърши перфектна работа.

За тези почти три седмици и половина успях да изпробвам “бисквитката” на следните места при следните условия:

Лозен, вътре в къщата

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-86 / CINR:9.

Успява да се свърже, но сигналът често “прескача”, т.е. ту го има, ту го няма. За разглеждане на страници става. За VPN и поточна връзка (примерно MMORPG) – не, защото прекъсва.

Лозен, вътре в къщата, но на прозорец с гледка към София

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-86 / CINR:9.

Сигналът “прескача” значително по-рядко. За съжаление, пак се случва от време на време. Поточните връзки обаче работят почти перфектно (за цял ден работа ден успя да разкъса връзката 2 пъти, което е солидно постижение). Като цяло всичко работи и може да се използва.

Статистика на пакетите:

--- 8.8.8.8 ping statistics ---
3001 packets transmitted, 2993 packets received, 0.3% packet loss
round-trip min/avg/max/stddev = 64.849/364.623/5929.542/594.132 ms

Лозен, центъра пред църквата, в колата

Цвят на бисквитката: зелен
Сила на сигнала: Good / RSSI:-59 / CINR:29

Безпроблемно свързване и работа без никакво накъсване. Все едно съм в офиса си. Перфектна работа за времето, което го използвах (около 10-15 мин.)

Вътре в офиса ми, “Майлстоун Системс България” ЕООД, Г.М.Димитров 16А

Цвят на бисквитката: зелен (с елементи на жълто от време на време)
Сила на сигнала: Good / RSSI: -64 / CINR: 19.

Безпроблемна връзка. Не съм усетил разлика, дори когато примигваше в жълто. Никакво прекъсване.

Статистика на пакетите:

 --- 8.8.8.8 ping statistics ---
 5000 packets transmitted, 4984 packets received, 0.3% packet loss
 round-trip min/avg/max/stddev = 31.156/33.466/888.839/13.138 ms

 “Коста Кафе” на ет. -1 в МОЛ “Сердика”

Цвят на бисквитката: червен
Сила на сигнала: None / RSSI:-87 / CINR:7.

Предполагам, въпреки прозрачния покрив, наличието на Г-образната бизнес сграда и фактът, че тази “Коста” дефакто е в мазето, прецаква сериозно качеството. Докато бисквитката беше на масата, така и не успях да установя връзка. Когато я преместих на 30 см настрани върху едно по-високо парапетче, успя да хване сигнал, но пак доста неустойчив.

Въпреки това приемам това поведение за страхотен успех, защото дефакто аз се намирах в “мазето” на МОЛа, а както знаем сигналите с висока честота не могат да заобикалят препятствия и имат сериозно затихване, когато става въпрос за отражения. Абе пряката видимост си трябва (честно казано, въобще не очаквах бисквитката да се включи!)

Статистика на пакетите: “По-добре недей!”

Имах възможност да пробвам в горната “Коста”, но за много кратко, минах практически само за тест. “Бисквитката” хвана сигнал и показа сила на сигнала “жълто”, което съдейки по другите ситуации със сигнал “жълто”, означава безпроблемна работа.

Курортен комплекс “Пампорово”

Окрилен от успехите ми до сега, реших да пробвам бисквитката и в Пампорово, макар комплексът да не е отбелязан на картата на покритието на MaxTelecom. Експериментът единствено доказа, че картата на покритието е актуална към момента 🙂 . “Бисквитката” така и не намери никаква 4G мрежа, въпреки моята наивност и слагането и в “посока Смолян”, с напразна надежда да преодолее близо 10-14 км въздушен пресечен терен :).

Надявам се много скоро MaxTelecom да покрият ски-курортите ни, примерно за следващия сезон. Интернетът в хотелите по ски курортите ни досега се е доказал като некачествен и претоварен, поне моите наблюдения са такива. Така че добър 4G сигнал би бил като благословия. А и си мисля, че доста чужденци не биха се поколебали да дадат още EUR80 за едноседмична безлимитна връзка. Такава цена в Европа до сега не съм видял. Последният път в Австрия ми поискаха скромните EUR60 за 100MB 3G трафик. Смешно, та чак страшно. Но в България сме много разглезени откъм качество и цена на Интернет услугите.

МБАЛ “Свети Пантелеймон”, София, Младост 3

Цвят на бисквитката: червен, до прозореца – жълт
Сила на сигнала: None / RSSI:-80 / CINR:14

Покрай наложилото ми се лечение в болницата, имах възможност да оценя това да си носиш (качествена) мрежа с теб! Въпреки неблагоприятния сигнал, “бисквитката” беше перфектна. Мрежата в болницата, макар и през кабел, незнайно защо прекъсваше и само “включ-изключ” на кабела възстановяваше връзката. Бисквитката, за сметка на това, беше желязна (макар, че една желязна бисквитка без съмнение ще доведе до стоматологични проблеми на потребителя!)

Въпреки, че устройството показваше липса на сигнал, то без проблеми дръпна 1.1GB файл от домашния ми сървър с нелошите 200KB/sec средна скорост (междувременно, разбира се, аз си браузвах).

Статистика на пакетите:

--- 8.8.8.8 ping statistics ---
 2717 packets transmitted, 2716 packets received, 0.0% packet loss
 round-trip min/avg/max/stddev = 62.894/139.732/2555.478/159.507 ms

В заключение

Ами в заключение нищо друго не можеше да стане, освен да отида днес до МЕТРО и да се сдобия с предплатена, симпатична бяла “бисквитка”. 15 месеца по 20 лв на месец, платени наведнъж в началото (т.е. 300 лв от раз). Надявам се да си я ползвам с кеф за следващата година и три месеца, а след това ще му мисля кой от плановете на Макс Телеком да избера. Да се надяваме, че дотогава ще имат план, който да ме устройва повече от сегашните. Но много неща могат да се променят за 15 месеца.

Ако сте често в движение, трябва ви качествен и бърз интернет и основно сте в зоните на покритие на Макс Телеком, тогава горещо препоръчвам този вариант.

Използвана е екранна снимка от сайта на Макс Телеком (с) Макс Телеком

А останалите 8759 часа?

По БГ Радио от три седмици ми проглушават ушите с реклама за “часът на Земята”. Един час време на 31.03. Който, разбийш ли, ще донесе просветление на неграмотния народ, щото той да се сетил, че има такова нещо като Земята.

Тъпо и плоско, като масата популярни еко-инициативи! Лошото е, че еко-инициативите достигат такива висини на тъпотата вече в световен мащаб (от тук и въпросния “час на Земята”).

Аз няма да участвам. И ще обяснявам на всеки, включително и на децата ми, защо не трябва да се хващат на такива фалшиви инициативи. За да могат да мислят и да решават сами, а не подтикнати от реклами по разни медии.

Защото, даже да участвате, на Земята не ѝ пука. Защо ли? Четете по-долу!

Енергопотреблението и енергопроизводството

Енергопотреблението компенсира подобни “важни инициативи” с включване на допълнителни товари, които да поемат освободената от осветление мощност. Електропроизводствената и електропреносната мрежа са изключително сложни системи. Веднъж произведена, електрическата мощност (позната още като “ток” за тези, които участват в инициативата) трябва да бъде консумирана. Или разсеяна. Иначе стават фоерверки. И сериозни бели.

Малко математика:

  • За по-просто приемаме, че реактивната и активната мощности ги няма и има само една “мощност”. Ако не знаете какво е реактивна и активна мощност, още по-добре за вас. Та за един час приемаме, че имаме само активна мощност и това е! Смята се по-лесно!
  • Да приемем също, че за един час се изключат 700,000 лампи по средно 60 вата всяка. Това прави 42000Квт моментна мощност, което от своя страна прави 42Мвт/ч консумация на енергия, “спестена” за този един “час на Земята”

В България електроенергията се произвежда основно от ТЕЦ и АЕЦ. И двата типа мощности не са като ключа на лапмата у вас, която ще изключвате на 31.03. Това са тежки и интертни мощности, т.е. въвеждането им в експлоатация (включването им в националната енергопреносна мрежа) и съответно извеждането им от мрежата е сложна операция, планира се с месеци и се изпълнява прецизно. Поради тази инертност, тези мощности ще продължават да произвеждат електроенергия, независимо от часовете на Земята, на Меркурий, Венера или дори часът на Плутон.

Ако се появи излишък на мощност, енергопреносната мрежа автоматично компенсира това, като включва допълнителен товар. Най-често този товар са водните помпи на ВЕЦ, които засмукват вода и я качват обратно в язовира. Така поне водата може отново да се ползва за производство на ел.енергия.

Защо часът в вреден

Твърдо смятам, че “часът” е по-скоро вреден. Защото създава у хората чувство, че реално са направили нещо. А те всъщност реално нищо не правят. Освен да слушат реклами как “тази или онази банка подкрепя часът на Земята” (по БГ радио днес). Дори не спестяват въглеродни емисии за този един час.

Давайки усещането, че си направил нещо, ти съвсем реално спираш да правиш повече, защото “ами нали участвахме в часът на Земята, стига ни толкоз”. Защото най-лесно е да си спреш лампата за 60 мин и да изчукаш жената/мъжът например. Или да слушаш “Концертът на свещи” на БГ Радио например.

Ако наистина ви пука!

Ако наистина ви пука за потреблението на ел.енергия в България, не се занимавайте с глупавите, популистки инициативи като “Часът на Земята”. Ето ви няколко предложения, чрез които реално ще помогнете да се намали мръсотията:

  • Сменете си лапмите с енергоспестяващи. Да, струва парички. Не е като да спреш лампата за един час, иска да преглътнеш и да дадеш едни 3-6 лв/лампа. И недейте купува от китайските, защото траят по 3 месеца и реално повече цапат природата, отколкото да помагат!
  • Научете се кои отпадъци са изключително вредни и отровни за природата. И спрете да ги изхвърляте в кошчето, защото “ами то така по-лесно”. София няма все още завод за рециклиране на отпадъците, а дори да имаше, една изхвърлена в коша батерия трови около 1м2 площ. И това е доказано. Една мъничка батерийка. Колко изхвърлихте миналия месец?
    Батериите може да събирате в торбичка и да изхвърляте на специализираните места. Има ги в повечето училища и детски градини, има ги и в повечето магазини. Е, иска допълнителен ангажимент да се сетиш и да ги хвърлиш, ама нали ви пука за природата?
  • Лампите! Особено луминисцентните! Както и другия електронен боклук. Особено ако съдържа акумулаторна батерия или друга форма на олово. Всичко това изхвърляйте на специализираните места. А не в коша.

Умишлено не говоря по-горе за разделното събиране. То има смисъл само ако има изграден завод за рециклиране на отпадъци. А за жалост такъв все още няма. Така че сега и да не изхвърляте разделно, няма значение. Всичко отива на сметта, “заедно и поотделно”, както адвокатите обичат да пишат. Но за електронния боклук има преработка и това е най-важното!

Умишлено не говоря и за по-малкото шофиране. В горивата има достатъчно “еко-такси”, с които шофиращите плащат скъпо и прескъпо за удоволствието. За какво се харчат тези пари е друга бира (или бензин?), но така или иначе – еко-такси има!

От вас се иска да направете само гореописаното и ви гарантирам, че няма нужда да участвате в измислени маркетингови инициативи като “Часът на Земята”. И че ще допринасяте за Земата през всичките 8760 часа в годината, а не само през един от тях!

Image (cc by-sa) adria.richards

Ремонт на обувка: 1 лв

Седя си в притъмняващата стая след тежкия понеделник и размишлявам. В главата ми е една случка от днес. Сама по себе си случката едва ли щеше да ме впечатли, ако не беше в комбинация с много други, на пръв поглед несвързани неща.

Миналата седмица си купих от Пловдив нови обувки. Стандартни, черни, полу-официални. Защото един от близките ми хора в София напълно основателно разкритикува гумените ботуши, с които се разкарвах насам-натам, въпреки отиващото към запролетяване време. Не че няма да ги използвам тези ботуши и догодина (поне!), но времето вече не е за тях, а и честно казано нямат вид. Като повечето здрави и вършищи работа ботуши, между другото!

Та купих си аз обувките, а днес успях, препъвайки се в мокета в офиса, да отлепя подметката на дясната. Не коментирам качеството (очевАдно е, че има проблем с него). Не коментирам и това, че уж български, пък на “етикета” (който е под петата на обувката) е отпечатано нещо, което много напомня турска запазена марка. Аз така и не се научих да си вдигам краката като хората като ходя, така че имам и аз вина да отпоря частта от подметката на носа. По-важното са две неща:

  • Реших да не си търся правата, защото ги взех от човек, който се оказа познат. А и е чак в Пловдив;
  • …и срещу офиса има класически занаятчия-обущар. От тези, едновремешните дюкянчета, по 8 м2. В които едва е свряна техниката, която е необходима за ремонта на обувките. И собственика на които е изключително резонен ценово, макар да е груб и недодялан откъм отношение към клиентите. И вечно смърди на много, много изпушени цигари.
    Но въпреки това обичам да правя оборот на това място, защото е спасил не един и два любими чифта обувки. А тези имат всички шансове да станат такива, дори и след една седмица носене само.

Изчаках да стане 14:30 и хукнах към обущаря. Добре, че имам един “офисни маратонки”, които са по-удобни от каквато и да е друга обувка и с които по принцип предпочитам да стоя в офиса, когато нямам срещи или нещо друго (а и да имам). Та с тези бели маратонки прескочих Г.М.Димитров и отидох да дам на ремонт болния калцун.

Човекът я огледа, промърмори “абе на кой му е трябвало това да го лепят там” по отношение на отлепеното нещо и каза, че ще я залепи. Аз му се примолих да я направи до 17:30 и той неохотно склони. Забелязал съм, че много трудно се отдава пришпорването на точно този майстор, но и нямаше много обувки по рафтчетата, т.е. сигурно сезонът не е толкова активен и имаше време.

Денят се изтъркаля и в 17:35 цъфнах, пак по маратонки, за да взема обувката. Човекът беше свръшил перфектна (както винаги) работа. Попитах колко струва и той каза “един лев”. Дадох му два, категорично отказах всякакво ресто. Вижда ми се ненормално в днешна София който и да е занаятчия да вземе за каквото и да е подобна сума пари. Колкото и малко да са били усилията по залепването и наковаването на 4-те пирончета, цената от един лев ми се видя смешно неоправдана.

Както ви казах обаче, човекът е чешит. Запъна се да ми връща един лев, но аз успях да го увещая да го задържи, все едно съм го черпил бира (има ли още бира по 1 лв?). Доволен се завърнах в офиса, сложих си двете нови обувки и се прибрах.

Чудя се защо го пиша това.

От една страна, ще ми се ако някой търси ремонт на обувки в София, да намери тази статия и да отиде в малкото обущарско дюкянче, което е в мазето на блок 89 в “Мусагеница”, точно срещу бизнес-сградата на Г.М.Димитов 16А. Колкото повече оборот има този човек, толкова по-малка е вероятността да се откаже от бизнеса си. И сега не вярвам този бизнес да го издържа, защото работното му време е такова, че издава че работи и на друго място.

От друга страна, (и) днес интервюирах за работа. Последните няколко седмици се видях с много кандидати. И ми предстои виждане с още. Хора разни, някои с добра представа за уменията си, някои със супер-разпънати балони с очаквания. Замислих се за този човек точно срещу моят офис, който оцени трудът си на 1 лв. И за тези, които (като процент ниво на професионализъм в техната си област) доста му отстъпват, но не се колебаят да искат заплащане, различаващо се крещящо от възможността им да допринесат за общия успех.

Не знам дали ИТ нивото е паднало. Или очакванията са скочили. Или и двете. Нямам за цел да се оплаквам и смятам, че всяко интервю ме обогатява с нещо. Няма да се оплаквам и защото все пак успявам да намеря правилните хора. Определено съм обнадежден, защото въпреки че е трудно, хора се намират! И нещата вървят.

Обаче мисълта за услугата, оценена срещу един лев обаче не ме напуска! А дразнещите, мургави “чистници” по кръстовищата се мръщят, ако им дадеш под 50 ст, след като са те изнудили да ти мият стъклото! Добре, че и Шкодата ги мрази и автоматичните чистачки ги прогонват на секундата, в която пръснат върху стъклото, въпреки отчайващите ми жестове отвътре, че не желая досадната им услуга. На тях: 50 ст за 15 сек. На майстора… 1 лв.

Още сняг

Червен код. Страшна работа, ви казвам! В Лозен основно червено вино предпочитат хората, но щом ще да е код – код да е!

Иначе при нас от сутринта е червен код. Жалко, че не можеше да е червено вино от сутринта. За добро, сутринта беше спряло да вали, та реших да ходя да изровя колите. Не беше лесно: предвид как беше спряна колата на Веси, предвид многото сняг и очакванията за деня, още в самото начало взех решение да оставим едната кола в снега, а да ходим двамата с другата (шкодата). Въпреки, че шкодата е автоматик, тя е по-тежка и по-стабилна от джетата на Веси (макар джетата да е с 16″ гуми). А и в багажника на шкодата имах вериги, както и багажника на шкодата може да побере лопата!

Заех се аз да изривам колата. Снегоринът се беше погрижил отстрани да има сняг до половината на вратите, та ми отне доста време. Докато Веси дойде, почти бях успял, след което се пробвах да я изкарам на пътя. За съжаление, при изкарването се омотахме и нагазихме в една сериозна пряспа, та отиде и там доста усилия.

Изводът се налагаше от само себе си: слезем ли с шкодата, няма качване обратно. Пътят не беше докаран до паваж, имаше солиден слой от леден сняг и беше доста хлъзгав. Възхитих се на един-два джипа как цепеха нагоре, но те най-вероятно са от мото-клуба на Лозен, занимаващ се основно с автомобили с висока проходимост. И наистина бяха с висока проходимост, снегът не беше никакъв проблем за тях.

Докато Веси пеша заведе Марти на градина, аз се опитах да сложа веригите на шкодата. Пълен провал. Страхът от едно друго неуспешно слагане на вериги точно на тази шкода ме беше обладал, и лесно се отказах. Веси междувременно се върна и отиде да си сложи сериозни обувки, а аз се наложи спешно да сляза до основния път, защото бях позапушил съседите.

Докато чаках Веси се разходих до центъра на селото. Положението с всички улици беше такова, каквото очаквах: при продължаващия валеж нито една не беше почистена “до асфалт”. Ясно беше, че ще има драма и на връщане.

Докато чаках Веси да дойде, се заговорих с една съседка, която има магазин на главната улица на Лозен. Тя, естествено, се оплакваше от организацията на почистването, как се мъчи с греблото (давам и кредит за това, благодарение на почистеното от нея аз успях да спра така, че да не преча на движението), а като дойдели чистачите нахвърляли снега от улицата върху почистеното от нея. Предвид интелектуалните способности на чистачите не се учудвам, че точно така са постъпвали, но някак ми се ще да вярвам, че хората които ръководят тези полу-идиоти, разбират от управление…

Като дойде Веси тръгнахме за града. Положението навсякъде беше еднакво: бял път, сипещ се сняг. Бавно и полека стигнахме до МОЛ “Сердика”, където аз я оставих и (много нервен) реших да отида до “Коста кафе” за едно сутрешно кафе. А и гледайки каква опашка имаше към “Цариградско”, моето кафе нямаше да ме забави особено, защото опашката така или иначе трябваше да се размине.

В “Коста” си преподредих деня. Въпреки, че бях забравил зарядното, и служебния, и личния компютър имаха достатъчно заряд да изкарат няколко часа, така че нямах особени притеснения. Бях даже решил първата онлайн среща да я направя от кафенето, но като си изпихме кафето с Веси и си изядох кроасана, нервността ми попремина и реших да ходя към офиса. Успях навреме.

С Веси се бяхме разбрали около 16:00 да я взема, за да тръгваме обратно. Имахме да прибираме Мартин, а ако се случи като вчера (за което имаше достатъчно предпоставки), кой знае колко време щеше да ни отнеме да се приберем.

Изпълнявайки този план, тръгнахме към Лозен. Имах идеята да мина през автосервиз, за да ми сложат те веригите, но се отказах. Реших да пробвам да стигна до центъра така, надявайки се да е почистено, като ако не успея, да се върна в първия автосервиз в София.

Успяхме благополучно да стигнем до читалището, Веси припна да вземе някакво ядене от магазина, а аз си плюх на ръцете, извадих лопатата от багажника и изкопах (буквално!) едно каре в снега, в което набутах шкодата така, че да не пречи на изчистената част от площата. И сега, надявам се, шкодата нощува благополучно там. Утре ще си я приберем (или това, което е останало от нея).

От детската на Марти до къщи повървяхме пеша. Разстоянието е 300-600 метра, но в снега си е нещо! Мартин използва случая да омрънка всичко около него, как му било студено, и как искал вече да сме стигнали… що ли ми е познато това отнякъде? Нейсе, за десетина минути издрапахме до къщи, още 2-3 докато влезем. Беше наваляло поне още 20тина сантиметра от сутринта, отделно снегоринът пак се беше погрижил да “дозапечата” колата на Веси, както и входа, който бях изчистил сутринта.

Тук усетих тактическа грешка: бях оставил лопатата в колата. Но не ми се мъкнеше тежката лопата с мен! Ще видим утре как ще се оправя без нея, най-много да изтрамбовам аз една тясна пътека в снега.

Дворът иначе приличаше на снежен басейн: като изключим липсата на сняг около къщата, всичко останало беше зарито поне под 40 см сняг, а на някои места Марин спокойно можеше целия да бъде заринат в преспите. Много красиво, но и малко страшничко: не бях виждал двора в това състояние.

Сега вън продължава да вали. Интересно ми е утре как ще изглеждат нещата. И колко време ще изравям колата от снега. И дали някой няма да е поднесъл тази вечер в предната и броня…

Нейсе, ще се разбере. Ние да сме живи и здрави. Пролетта ще дойде! Казаха, че е тръгнала вече, пеша, ще дойде до два месеца!

Шкодилашки

От два и повече месеца добрата труженичка, нашата Шкода, прави проблем. При леко задържане на спирачките, в онзи момент в самото начало на убиването на скоростта, се появява едно биене, което се чувства най-много отпред на колата. За сефте го почувствах на път за Лещен, за семинара на SimpleStudio. От тогава все се каня да ходя да я гледат и все не го правя.

С времето това биене нито се засили, нито намаля. Но започна да ме дразни! И в понеделник реших, че е крайно време да видя какво става и тази седмица се стегнах и отидох до сервиза на Стойко.

Диагностиката показа недобре балансирана предна гума (цели 30 грама разлика), която бе оправена и прехвърлена отзад (че май самата гума е нещо “крива”). Дали заради този дисбаланс гумата е успяла да разбие “нещо” от предницата (вече забравих кое нещо), дали от нашите пътища, но “нещото” трябваше да се смени.

Е, сменихме го. За съжаление обаче, биенето пак го почувствах на прибиране от сервиза. Много намаляло, но пък като се появява, се чувства доста по-твърдо някак от преди. И утре/другиден шкодичката ще е обратно в сервиза, за да продължат да я гледат. Жалко, че няма универсален метод за диагностика на този проблем, който да е 100% сигурен. Динамиката на автомобила е доста сложно нещо, проклетото биене може да е от много неща, затова когато се намери проблем, който би могъл да го предизвиква, той се отстранява, но ако биенето продължи, се търси следващия. И така… докато изчезне.

Това е първото проблемче, което тази кола показа за точно 4 годишната си служба при мен (дата на първа регистрация 27.01.2008). Взех я на 20 километра тогава, сега е на 115,000. Нищо по нея не е мръднало, нито разход, нито нещо по електрониката. Само нормалните консумативи по книжка. Ходили сме къде ли не с нея, никога и за нищо не се беше оплаквала, и винаги гледаше да е под 6.5л/100, независимо от понякога бързото ми шофиране по магистралата. Най-много обича да я карат с 80-90 км, тогава е способна да прояви чудена с нейния 4.5-4.8л/100 разход.

Но явно годините и службата по нашите пътища започват да си казват думата. Не знам още колко неща ще сменим, преди този проблем да се оправи. Стойкича е наплюл този път задните спирачни дискове, разбира се заедно с накладките. Явно обаче свърши (или започва да свършва) “медения период” на колицата, т.е. ще започват да се появяват проблемчета тук-там, които ще трябва да чистим. Като на всяка кола, която е на повече от 100 хиляди километра. Едно от следващите неща например е единия от тампоните на двигателя, но съвета е да го държим, докато съвсем издъхне, защото веднъж сменен фабричния тампон, ставали общо-взето консуматив, който се сменя на всеки 30-40 хил. км. Явно никой не може да ги направи така, както в производството, или никой (или нарочно!) не прави частите 100% като тези, които се влагат в производството на новия автомобил.

Спомням си навремето, може да е психологически фактор у мен, но по-предишната ни кола, Ланчиа-Делта като че ли не направи никакъв проблем, докато не стигна 105000 км (карах я от 86К). След това започна и тя тук-таме да се обажда (но тя беше на 8-10 години, Шкодата е само на 4). Дали 100,000 не е някаква граница, след която нещата вече не са същите?

Ако проблемите зачестят, май ще започвам да мисля за друг автомобил. Като си говорихме със Стойко за (новите) коли, споделих че от новите нищо друго не мога да харесам! Всъщност, единственото което ми харесва под 80К (тук слагам С класът на Мерцедес), пак е Шкода. Всичко останало ми изглежда по-зле :). Една Superb няма да дойде лошо, а и цената и за това, което предлага, е доста приемлива.

Оглеждах също така българско-китайските Great Wall, най-вече заради драстичната цена и многото екстри, които стоят срещу нея в списъка. Hover H5 например го продават за по-малко от 30,000 лв, при това с фабрична газова. А и е местен автомобил, произведен в България. Чувам и много положителни, и много отрицателни мнения за тези автомобили, но когато сериозно нещата станат за нова кола, със сигурност ще мина през техен представител, за да ги огледам.

При всички случаи обаче се надявам да имам още много хиляди с вярната Шкода. Не ни е време да се разделяме сега, рано е още!