Закифлявам ли?!

Табела Козунак, милинки, гевреци, кифли

От много време насам имам чувството, че “закифлявам”. Ето малко факти:

  • Не спортувам
    • …но пък “ходя на танци”
  • Пазя диета
    • …и се оплаквам от нея
    • …но я нарушавам
    • …и като резултат дебелея!
  • Най-много, и истински, ме кефят блогове като “Майко мила”
  • Не пиша вече код 🙁
    • …и се оплаквам от това
    • …но не правя кой-знае какво, за да го променя
    • …а и едва ли ще успея вече
  • Притеснявам се за децата
  • Чат-пат ми се случва да ми избиват истински сълзи в очите. Не, честно! Кога от мъка, кога от яд, кога от безсилие.
  • Отвратен съм от политиката
    • …включително и тези, които подкрепям
    • …но не съм им писал/казал
    • …но и не съм готов да ходя да протестирам срещу това, защото “няма смисъл”
  • Не знам дали ще гласувам на следващите избориу
    • …и не знам за кой! А и “няма смисъл”
  • Хващам се на много моменти, че жена ми се държи по-мъжки от мен!

Не знам от времето ли е, от работата ли е, но усещането не е никак приятно. Изброяването на фактите също не помага. Май ще се оставя малко по течението.

Може би просто имам нужда от почивка, или от по-малко Facebook и повече четене! И писане.

Binge Eating?

Delicious MuffinsВ материалът на Forbes 30-under-30, Европа, social entrepreneurs намерих приложение, в което за пръв път срещнах дефиницията за Binge eating.

Фактът, че в тази категория на Forbes има двама българи (и Екатерина Карабашева, едната от тях, беше причината да започна да се замислям за тази статия) е повод за гордост сам по себе си, но не е обект на моята статия.

Екатерина е създала Jourvie, едно приложение за Food Diary, за което се твърди, че помагало на хората с проблеми с храненето. От там и аз намерих термина Binge Eating, който ме накара да се замисля по-сериозно.

Анализирайки моето поведение стигнах до извода, че аз се държа често по начин, точно описан там. Най-ми е приятно, когато си взема яденето и се усамотя някъде, я с книжка, я (напоследък) с таблет. Особено ако храната е вредна или против диетата ми, тогава усамотението е направо задължително.

Другият проблем е същото, само че късно вечер. Грозна картинка, казвам ви…

Чудя се, дали наистина това е някаква психологическа патология. Питах диетолога ми, според него това не е доказано (все още) и съответно липсва лечение или методика, по която да се намали проявата на това поведение. Явно всичко засега опира до волята да спреш да правиш вредното нещо. Макар че по-лесно би било да се оправдаем със заболяване: “Абе не съм безволев бе, не виждаш ли, че съм болен!”

Вие чували ли сте за това? И имате ли опит с подобни “проявления”?

На мен наистина започват да ми пречат, а ми е такъв кеф, когато “наруша” по този начин (е, след това съм и много гузен)!

Photo (cc) Jonathan Ooi

Радиоелектронни лампи

Покрай едно пренареждане на шкафове, майка откри пакет с радооелектронни лампи, купени преди време с цел максимално удължаване на живота на някогашния ни телевизор “Рубин 714”.

Телевизорът отдавна го няма, но лампите са все ощ тук.

Понеже са и с обща употреба (поне за няколко съм сигурен, че не са само за телевизора), вместо да ги изхвърлим предпочитам да ги пусна тук, и вероятно и в OLX, за да се продадат и да свършат работа някому.

Съхранявани са в кутията, в която са купени, т.е. нямам основания да мисля, че времето им се е отразило кой-знае колко.

Ето списъка на лампите:

  1. 6П45С, 2 бр.
  2. 6Ф1П, 3 бр.
  3. 6Ж52П, 2 бр.
  4. 6Ф12П, 2 бр.
  5. 6П14П, 2 бр.

И идея си нямам колко струват, нито пък дали не са вече наистина безполезни неща за изхвърляне. Надявам се, ако някой знае, да даде съвет.

Spotify

Миналата седмица от приятел (поредния) видях (поредната) услуга за доставка на аудио съдържание. Разбирайте, MP3 парчета, легално и без лимит на слушане.

Досега бях пробвал това-онова (вкл. и last.fm), но ми липсваше директната референция от човек, който познавам. Пейо навремето беше говорил за социална услуга за музика, но тогава не обърнах внимание достатъчно внимание. На обяда със Стефчо (и Живко, разбира се 🙂 ) обаче по-сериозно говорихме за Spotify и реших да я изпробвам.

И докато я пробвах вчера, незнайно как се усетих че имам вече premium account. Някак се получи от само себе си, първо защото първите 30 premium дни са безплатни и второ, защото през 2 песни започнаха да въртят една и съща реклама на Vivacom… та ми се видя много по-подходящо да си платя и да се отърва от проклетата реклама, преди да започна да я сънувам в кошмарите си.

Та сега “потъвам” все по-дълбоко в услугата им. У нас, в колата (работи изключително добре през Bluetooth предавателя директно в стерео системата на колата), докато пиша това… четецът на Spotify свири. Да видим как ще изглежда мобилното ми потребление към края на месеца.

Та ако търсите много музика на едно място, (засега) мога да препоръчам Spotify. 10 лв/месец (ако не искате реклами и искате повечко екстри) музика без лимити, много музика на едно място, добре сортирана, с feedback, въобще много приятно! Още не съм започнал да прибавям приятели, които също използват услугата, но може и това да се окаже забавно.

Faceback

Status

image

Минаха 4 месеца от “наказанието” във Facebook. Наказанието беше определено за 24 седмици, по една седмица за всеки час, който Facebook не беше блокирал. Т.е., трябваше да изтече около февруари 2014.

Йезуитът в мен, както и големия sharing купон, който се вихри по празниците ме подтикват да изчисля, че от 24те часа блокировка аз реално бях реално блокиран около 10 часа, защото останалите или беше вечер/нощ, или аз летях (същия ден пътувах за Дания, всъщност аз и там открих, че съм блокиран, и побеснях).

Така че, ще се връщам за Коледа. Да видим какво и как ще стане (а и докога). Тъй или иначе “повечето писане в блога”, на което се надявах не се получи. Жалко.

Този материал иначе го написах изцяло със смартфона и WordPress приложението. Интересно…

Снимката няма нищо общо с поста, но е яка и коледна!

Този Amazing Amazon!

Моята прекрасна батерия 6000mAh Rechargeable External Battery Pack with Cellphone Adapters, който вече вярно ми служи повече от две години, започна бавно да сдава багажа. Все още в нея има поне 4500 mAh живот, но си личи, че не е това, което беше.

Освен това тя е с максимален заряден ток 1A, което значи, че не може да бъде използвана за зареждане на “лакомите” устройства. И, разбира се, има само един изход.

Power Bank 12000 mAhПоради всичко това вчера се реших да си избера и поръчам нова. След много търсене и преглеждане на варианти, намерих в Amazon.co.uk батерията EasyAcc® SuperBoy 12000mAh 4 x USB External battery pack. Тя има 4 USB изхода със съответните максимални натоварвания 0.5A, 1.0A, 1.3A и 2.1A. Т.е., без проблеми тази батерия може да зарежда най-гладните, големи таблети (iPad 3, Nexus 10 и т.н.), като при това има впечатляващите 12000 mAh капацитет.

Цената на батерията беше около 75 лв с доставката, което също не беше зле, и аз се реших да я купя. Ако и на вас ви трябва нещо подобно, горещо препоръчвам!

Купих я вчера, около обяд. Купих всъщност две, защото и на Веси братчето беше споменал, че би искал да има подобна допълнителна батерия.

Не можете да си представите колко шашнат бях, когато днес се прибрах вкъщи и двете батерии ме чакаха. Получили са я вкъщи днес наобяд. Т.е., за един ден поръчка + (международна) доставка. Още не мога да повярвам на очите си, че за един ден е успяла да пристигне.

Не знам как работи доставката на Амазон, но… когато пазарувам от български магазин, плащам 7 лв доставка и получавам нещото за между 2 и 3 дни. Рядко се получава next business day, освен ако не е в София.

Последния път, поръчвайки едни CD-та, пак бях впечатлен. Тогава мисля, че отне два работни дни.

Ако Амазон са започнали да доставят така, не се учудвам, че бизнесът им върви по нашите ширини…

Радио “Jango”

Събота, рано сутрин. Е, рано за събота, иначе чак 8. Седнал съм в хола и гледам сливите отвън. Останалите от семейството спят, всъщност една от причините да съм буден сега е точно Мартин, който като по часовник дошляпа в 6:50 и се мушна при нас. И така и не можах да заспя след това. Но какво да се прави, всичките сме били такива. Малки егоистчета с въртящ се свят около тях. Да са живи и здрави… някои остават/-ме/ такива и до края.

Навън си личи, че е ноември. Въпреки топлите прогнози на синоптиците, листата са жълти и капят. Всяка сутрин колата ми е зарита с листа от ореха над нея, изглежда той губи много по-лесно листа, а и е по-чувствителен към студа. Сливите не са толкова жълти все още, или поне така ми се струва. Но си личи, че е есен, и не само от това, че климатиците вече работят. Сутрините автомобилите показват около нулата вече, разни снежинки по таблата, и т.н. Скоро ще е време за зимните гуми.

Иначе, за това, което щях да ви казвам:

Снощи, по препоръка на Мария, опитах Jango. Естествено, “навъртях” първо Andrew Lloyd Webber, и от тогава слушам станцията. Препоръчвам ви го, особено ако ви е писнало от Дриско, Мряфко и други недоносчета.

Е, децата вече станаха, скоро лудницата ще е пълна. Уикенда се очертава динамичен и пълен със задачи… да видим!

Очертава се приятен уикенд!

Дано всичко да е наред! Уикенда изглежда толкова приятен от днес погледнато, че чак ме гони суеверен страх, че “нещо може да се обърка”!

Утре вечер ще скочим до Пловдив, за “Нощ на музеите”. Със сигурност ще бъде интересно, дано да не е много мокро, защото това би могло да ме разколебае, поне мен. И да отседна в клуб “Приятели” например… и след това ясно :).

Събота планираме малко “плажен” волейбол с приятели. Ако не ме домързи, или ако не се провали ставането по-раничко, за да мога 10 да съм на събитието. Ако ли пък ме домързи, остава варианта за скуош малко по-късно.

В неделята: рожден ден на (много) близко дете. След това – към Лозен.

Абе както ви казах: чакам с нетърпение. Дано децата само да останат здрави 🙂

…и 02.10. идва! Танците започват! На връх рожденния ден на Веси…

Уикенд на “Катарино”

И пак малко “Катарино Спа”.

Веси изкопа отнякъде ваучери (то ние все с ваучери ходим там май) и този уикенд го посветихме на това, което всеки от нас обича да прави на “Катарино”. Разбирайте: Веси, Мартин и Ангел цопат из басейни, сауни и др. спа чудесии, докато аз обикалям виртуалните дебри.

Първия път, когато бях на “Катарино” не бях супер-очарован. След това обаче няколко други посещения ме накараха да си променя мнението. Не че хотелът стана много по-добър от тогава, дори напротив – малко позападна. Аз обаче осъзнах, че след като на Веси и харесва (проклета липса на “ударено и” на маковската клавиатура 🙁 ), то и аз ще имам приятни мигове за мен си, докато тя се радва на хотела.

Така и беше – последните няколко пъти винаги си изкарвахме добре. Защото тя е толерантна към моята пристрастеност към виртуалните светове, а аз понасям високите цени в ресторанта за сметка на останалите приятни емоции. И интернет връзката не е “ужасно зле”, особено предвид факта, че “Бисквитката” на Макс Телеком свети в жълто. Разбирай: много читаво покритие на определени места, което значи бърз и непрекъсваем интернет! Е, лоби-бар интернета е по-добре, но когато го има. А него често го няма, защото като се качат 100 маймуни на клона, той се чупи.

И така: два дни приятни емоции, доволни Веси и Дончо и като цяло – търпими деца. Не че Мартин не пробва да си счупи главата на мокрия басейн. И не че Ангел не показва вече (все още – рядко) близостта си с тийнейджърските години. Но като цяло беше приятно.

Иначе лудницата в хотела беше пълна. От въпросните ваучери се бяха продали над 3800. И въпреки няколкото свободни уикенда, нямаше как да не е пълно, защото 3800 ваучера не се оползотворяват лесно, а и “Катарино” е стандартна цел за македонци и сърби (доста такива автомобили имаше). И като за капак: последен уикенд на детски голф-лагер, което значи доста мами и татьовци, дошли за един уикенд, а и да си приберат отрочетата (ние с Веси сме го правили, когато Ангел беше по хотели за разни лагери).

Имахме първоначални планове с Кирчо и Ина да “качваме Вихрен” в събота. Разбирай: ние с Кирчо (и Марти, от немай-къде) да си пием биричката в кръчмата на завоя, а Ина, Ангел и Веси да бъхтят цял ден до Вихрен и назад. За наше съжаление, на тях им изникна спешна работа и трябваше да пропуснем. И като отпадна този план, Веси реши и тя да мързелува съботата. И като цяло не мръднахме от хотела. И беше супер 🙂 .

И сега, пишейки това от терасата на хотелчето (и едновременно с това пренасяйки ценни виртуални стоки от една виртуална планетна система в друга, на път за най-големия пазар в Eve Online, а и май във виртуалните светове въобще), се радвам на последните спокойни часове от неделята. След малко ще яхнем пак колата на път за Лозен. На идване минахме през Юндола… не е истина колко е разбито, добре правят, че го ремонтират, но докато свърши проекта, ще мине време. Аз съм доволен, че колата (и гумите) оцеляха.

Довечера ми се върти една муха в главата, да ходим с Веси да гледаме “Brave” (“Храбро сърце”, по нашенски). Приятелка го е гледала, останала е доволна. И ние като нея ще подходим без особени претенции към филма, дано да ни хареса :). А и дано да стане, че го има риска, като се приберем, да не ни се мърда от село. От възрастта ли е вече, от спокойствието в Лозен ли е… малко трудно започваме да се навиваме на излизане към “центъра” (разбирай, където и да е в София).

Толкоз засега. В “опашката” имам да пиша за двете не особено ефективни почивки тази година и за липсата ни на късмет при избора на хотел/условия, за зъбите на Мартин… абе битовизми.

Цената на спасения живот

От днес пред офиса имаме нова придобивка. Прекрасна, избабунена пешеходна пътека, по модел на тази, която е около километър-два по-надолу по “Г.М.Димитров”. Там, където преди четири месеца удариха 8-годишно момиченце.

Преди около два месеца на  нашата (тогава – нормална и плоска) пешеходна пътека удариха жена. Пресичайки от блока към офис сградата, колата в първата лента спря, но във втората лента “тарикатски” измъкващ се автомобил помете минаващата жена.

Ще питате откъде знам? Ами по едно стечение на обстоятелствата имам видеозапис от случилото се. Като фирма, занимаваща се с IP видеософтуер имаме доста тестови камери, насочени към булеварда. Една от нашите камери без проблеми засне целия ужасяващ инцидент в детайли (които ми се ще да не бях виждал)!

А инцидентът беше наистина кошмарен. На мен, гледайки записа, не ми стана ясно как може човек да оцелее при такъв удар. На записа се вижда как вследствие удара жената направи кълбо във въздуха, удряйки си главата в междинната ограда и купето на автомобила и падайки между оградата и вече отминалия автомобил. Доколкото знам, госпожата е оцеляла, но тогава беше жестоко ударена в главата. Докато чакаха “Бърза помощ”, от съседната болница веднага извадиха физиологичен разтвор и започнаха да вливат. Естествено събраха се много хора, дойде и мъжът на пострадалата, който само дето не насмота малоумника, който я удари. Успяха да ги разтърват (колкото и неадекватни да бяха полицаите – тези хора не ги ли обучават специално за такива случаи?)

Пред тази пътека има ограничителен знак В26 за ограничение от 40 км/ч. От двете посоки на булеварда. Този знак служи не за “нахранване на ченгетата”, а за да накара шофьорите да намалят и да осигурят предимство на пешеходната пътека. Но кой ти гледа такива дребни неща като предимство на “зебра”? Нали е важното от колелото на 4ти км до светофара да “вдигнем” поне 60-70 км/ч? Без значение, че светофара най-вероятно ще свети червено: мъжете знаят защо трябва да се кара бързо!

Сега обаче ще ме прощават. С нетърпение чакам да видя излитащите автомобили, неспазили В26 и невидяли в манията си знакът за бабуна. Засега няма още документирани полети 🙂 . Но и не съм гледал. Засега само се разбира, че има бабуна “по слух”. В смисъл, че преди на всеки час се чуваше зверско свирене на гуми (поредния състезател, видял пешеходците в последния момент). Сега това свирене (защо ли?) го няма вече!

Излиза, че ламарините, шарнирите и др. карантии на колите ни са по-важни от живота на пешеходците. И заради това единственото решение за добитък като нас е остена. В случая – остен във вида на стандартна повдигната пешеходна пътека, съобразена за скорост 40 км/ч.

За вас не знам, аз не мога да се нарадвам още на пътеката. Единственото, което се чудя е защо не го направиха преди много време?